Джесам Хубетер е председател на Българо-иракската търговско- промишлена камара. 44-годишният иракчанин живее в България от 1980 г. Завършва бившия ВИАС. За първи път се връща в Ирак през 2003 г. заедно с българска делегация. Женен е за българка, от която има едно дете.



- Г-н Хубетер, на какво ниво в момента е търговията между Ирак и България? Има ли сключени сделки?

- Има малко. Допреди 2-3 години в Ирак всичко беше централизирано и в момента на пазара има лек хаос. Положението пък не е все още стабилно. Затова на този етап дейността ни се свежда повече до извършването на логистична подкрепа на българските или иракските фирми - най-вече за контакти.

- Кой контролира в момента търговията в Ирак - американците или новото правителство?

- Американците контролират по принцип спокойствието в района, а търговията е в ръцете на иракския народ. Вече има няколко сделки между български и иракски фирми. Но когато сделките са много големи, задължително минават през американците.

Особеното, което трябва да се знае, е, че българските фирми трябва да работят в тясно сътрудничество с големите компании, защото им трябва помощ. Преди няколко дни ми се обади председателят на Федерацията на иракските бизнесмени с конкретни оферти за България. Намерих му телефони и каквото е необходимо. Те си изпратиха офертите и сега се чака да сключат договор. От Ирак ще дойдат тук за подписването. Става въпрос за стоки от първа необходимост - храни, лекарства. Плащането вече не е проблем, тъй като в Ирак работят няколко международни банки и преводите стават безпроблемно. Много се търсят компоненти от електрозахранването и електроподаването. В момента там има ток само 2-3 часа на ден.

- Колко е голям проблемът, че все още нямаме действащо посолство в Багдад?

- Много е голям. Скоро бях на среща с иракския посланик. Той много се ядосваше на българското отношение към този въпрос. Преди колко време беше решено кой ще е посланикът ви в Багдад! Трябваше да замине преди три месеца. Иракският посланик се ядосва, че говорил с тамошното правителство и там всички знаят, че посланикът на България е тръгнал за Ирак. Сега издаването на виза става много сложно, тъй като трябва да се ходи до Сирия или Йордания. Пътят е опасен, защото се минава през цялата пустиня, а няма въздушен транспорт. За да дойде онази иракска делегация преди два месеца тук, ние първо изпратихме поканите. След това те отидоха до Сирия, където чакаха няколко седмици български визи. Там пък не искаха да им ги издадат. Посланикът се свърза с министъра на външните работи, за да му обясни, че тези хора идват да създават контакти и да възродят традиционните икономически отношения между двете страни. С голям натиск тогава им дадоха визи, за да пристигнат тук.

Сега сме изпратили покани до министър-председателя на Ирак и на министрите на енергетиката, икономиката и земеделието, които искат да дойдат тук, но ние сме неправителствена организация и не можем да поемем престоя им. Обърнахме се към българското правителство за помощ. Ще видим какво ще стане.

Жалкото е, че много държави вече успешно работят в Ирак, а българската страна много изостава.

- Поляците, под чието командване сме в Дивания, сключват ли много сделки?

- Доколкото знам те имаха доста голяма сделка в оръжейния бранш. Сделка за леко стрелково оръжие. Знам, че бившият военен министър Николай Свинаров е говорил за облекла за армията и полицията. Всичко това обаче стига до едно ниво, на което нещата са договорени. След това се появява един от горе и нещата се стопират.

- Българите, американците или иракчаните стопират сделките?

- Не може да се каже на какво ниво. В момента сме във вакуум, защото нямаме контакти с новото правителство на по-високо ниво. Сигурен съм обаче, че нещата ще се оправят. Другото важно нещо, което трябва да знаят българските фирми, е, че трябва да работят в много конкурентна среда. Много фирми от цял свят искат да търгуват с Ирак. Винаги когато се обяви някакъв търг, ние търсим българска фирма. Но те обявяват такива цени, че просто сделка не може да бъде реализирана. България се бори на пазара в Ирак с Индия, Турция, Китай и др. Нещата са на един кантар, който е много чувствителен. Ако малко вдигнеш цената, и нещата отиват на зле. Ние искаме да даваме възможност на българските фирми, защото познаваме тяхната работа. Стотици иракски студенти, които са завършили в България, сега развиват бизнес в Ирак. Затова се търсят и фирми като "Агрокомплект" или "Главболгарстрой".

Необходимо е да поясним, че българска фирма не може да отиде в Ирак, ако няма регистрация там, няма съдружие с иракско дружество или да няма представителство там.

Затова и целта на нашата камара е именно да намираме информацията, да я смиламе и да я пускаме на българските фирми в готов вариант.

Такъв беше случаят и с българските бронежилетки на русенската фирма "Бронет". Иракчаните знаеха, че българският контингент е с най-добрата бронежилетка, независимо че е малко по-тежка. Нещата бяха стигнали на фаза подписване на договор, но тогава контингентът си смени жилетките с немски и той се провали. Аргументите бяха, че щом предлагаш нещо добро, а самият ти не го експлоатираш, значи има нещо лъжливо. Първоначалното количество беше за 3000 жилетки и после за много повече, но...

- Все пак може ли да дадете информация кои фирми, колко сделки и за какви стоки са били финализирани напоследък?

- Има няколко сделки, но не можем да съобщим имената на фирмите. Става дума за стоки от хранителната промишленост, електрификацията. Не искаме да обявяваме нищо, защото когато се разчу за най-голямата сделка за българската икономика, нещата се провалиха. Това беше за изграждането на електроцентрала в Дивания - проект за стотици милиони долари. Много фирми искаха да участват, но ние настоявахме българска фирма да я изгради. Проведоха се доста разговори с "Енергопроект". Проблемът е, че един такъв обект се финансира от американската страна. Те естествено искат американска фирма да изгради централата. Имаше и такъв случай с построяването на болница. Българската фирма даде много добри параметри в офертата, но американците казаха, че фирма от САЩ ще я изгради.

Важно е вашето политическо ръководство да вземе да се разбере с американците. Вие също дадохте достатъчно жертви в Ирак. Иракският народ пък иска българи да строят, защото знаят качеството на труда им.

- На държавно или на частно ниво се осъществяват по-трудно сделки?

- На държавно е ясно, че много трудно се работи, тъй като американците определят нещата. На частно ниво нещата са малко по-добре, но българските фирми трябва да знаят, че трябва да се действа много бързо. Ние всекидневно получаваме имейли от Ирак с нещата, които се търсят. Фирмите ви обаче много бавно дават офертите си.

- Има ли някакви условия в иракското законодателство, които също затрудняват по-бърз и ефективен бизнес? В България например има Закон за обществените поръчки.

- В момента там има малко трудности, тъй като с встъпването на новото правителство, започна промяна на конституцията и редица търговски закони. Нещата на практика не се познават в пълни детайли, ние ги научаваме малко по-бавно от нашите приятели в Ирак.

- Какво ще посъветвате правителството ни, за да може да се увеличи българският бизнес в Ирак?

- На първо място това е да се отвори бързо българското посолство в Багдад. Със сигурност трябва да се хвърлят много пари за възстановяването му, но все пак трябва да стане. Другото важно нещо е българското правителство да се обърне към американското. Нали са съюзници в освобождаването на Ирак! Трябва българската страна да има големи претенции за взимане на големи обекти в Ирак. Вие имате предимство за това нещо - с тях сте партньори, а иракското правителство уважава българския труд.

В момента хората в Дивания мислят и вярват, че българският контингент може да им направи всичко - да им изкопае каналите за водата, да им пусне тока, да строят училища и бензиностанции. А всъщност това не е тяхна работа. Това е работа на българските фирми.