Щастието, което струва милиарди на богатите, излиза стотинки на сиромасите. България видимо отсъства от шумния спор за евробюджета през 2007-2013 г., но не защото не я интересува колко пари ще й се полагат като бъдещ член на ЕС, а защото всеки бюджет за нея ще е по-добър от разгорещяването на страстите около общата хазна.

Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу се възмути преди три дни в присъствието на румънския премиер Калин Попеску Търичану, че британското предложение за орязан бюджет за сметка на бедните заплашва самото разширяване на Евросъюза. Той го определи като бюджет за мини-Европа. Румъния и България бяха посочени завчера от френския в. "Монд" едва ли не като сирачета, от чиито панички крадат лакомниците в ЕС. Блеър съкращава 2 милиарда евро от полагащите се на двете страни средства за селскостопански субсидии, за да спаси част от "рестото", което Лондон си взема от европейската каса вече 21 години, написа с отвращение флагманът на парижкия печат.

Всъщност, както винаги е ставало,



бедните ще трябва да платят за мира между богатите



Нито Лондон се отказа от своето "ресто", което ще възлиза през планирания период на 7,5-9 млрд. евро годишно, нито Париж даде да се пипа фондът за селскостопански субсидии, поглъщащ 42% от бюджета, от който французите черпят с най-пълни шепи. Богатите не се съгласиха да увеличат вноските си с няколко стотни от процента от брутния си национален продукт и се наложи да се пусне в действие ножицата, за да се балансира бюджетът. Така се очерта единствено възможното, но и срамно решение да се орежат перата на бедните.

Вчерашният "конклав" на външните министри от ЕС в Брюксел се отличаваше с патетика и художествено слово, към което България добави хладнокръвно мълчание. Придържайки се към правилото да не налива масло в огъня, тя подходи прагматично. Висш дипломат в Брюксел разтълкува по следния начин нейната логика: от спора за парите тя няма да спечели нищо, ако Евросъюзът забави разширяването поради липса на разбирателство за бюджета. Нашенецът си знае какво става с магаретата, когато се сритат атовете. Рискът за прилагане на отлагателната клауза е съвсем реален и не е ясно как биха постъпили държавите-членки, ако се изнервят още.

София обаче има и други



причини да пази спокойствие



Първо, България и Румъния единствени от 27-те държави, за които се крои новият седемгодишен план, получиха гарантиран бюджет за първите три години. Това стана чрез изработването на финансова рамка само за тях за преходния период 2007-2009 г. На 10 февруари 2004 г. Европейската комисия одобри финансов пакет от близо 9 млрд. евро за Румъния и България. Рамката за България е 4, 245 млрд. евро, като сумата е разпределена така, че да нараства постепенно през трите години. Най-много пари България ще очаква през 2009 г. - 1, 785 млрд. евро, от които 617 млн. за селското стопанство, около 1 млрд. за структурни дейности и 166 млн. за вътрешни политики.

Тъй като тези пари не могат да се пипат, защото вече са записани в присъединителния договор, съкращенията ще засегнат България през периода 2010-2013 г. Но дали и тогава проблемът за нас ще бъде егоизмът на богатите? Най-вероятно, както е ставало неведнъж, проблемът ще си бъдем самите ние, защото няма да можем да използваме дори орязани суми. Причината е, че става дума за



усвояване, а не за присвояване на фондове



Евросъюзът не раздава пари. За да се заслужат предвидените средства, трябва да се защитят исканията с убедителни проекти. Всички новоприети държави от първата десетка показаха, че не са готови да отговорят на европейските изисквания. Даже Словения, която се отличава с най-европейски манталитет, миналата година не успя да усвои почти нищо от полагаемите й се фондове. Механизмът е следният: първо, държавата кандидат трябва да инвестира в проекти, а проектантите да бъдат избрани с прозрачни конкурси. Вложените средства по-късно се връщат, но само ако някоя от европейските банки - например в Лондон или Люксембург - повярва, че процедурата е била безупречна. Второ, за да жънеш, трябва да сееш. Всеки проект трябва да се финансира частично и от държавата заявител. Британският проектобюджет предвижда опростяване точно на тази процедура като компенсация на орязването на фондовете. Според него съфинансирането от реципиентите се намалява от 20% на 15%.

Но даже и при това облекчение България може да не види очакваните европейски пари, защото нашата администрация е доказала неспособността си да се явява навреме с напълно готови проекти. Ръководителят на Делегацията на Европейската комисия у нас Димитрис Куркулас алармира миналия петък, че поради своята мудност България ще загуби тази година 14 милиона евро, отпуснати по програмата ФАР (вместо 97 млн. ще усвои 83 млн. евро). Причина за загубата според Куркулас е лошият навик на българските министерства да изпращат заявителните си документи дни преди последния срок, и то с много грешки.

Така например Министерството на регионалното развитие ще усвои тази година едва 76% от полагаемите му се средства по ФАР. Там вече заговориха, че трябва да разполагат поне с 50 млн. лева за проекти през следващата година, но в бюджета не е заложено такова перо, каза високопоставен икономически анализатор. Вижда се, че България не се справя добре дори с предприсъединителните фондове, а какво ще бъде след приемането й в ЕС, когато ще трябва да разполага с големи суми за тежките стартови разходи?

Има още една причина България да не се набърква енергично в споровете за евробюджета. Каквото и решение да бъде взето, никой няма да може да я измести от последното място в класацията по изостаналост. Като най-бедна страна сред 27-те тя ще се ползва с безспорни права в борбата за фондове за подпомагане на изоставащите райони. А българинът си знае: каквото дадат, все е кяр.