Скъпотията подтикна хората да следват "провинциалния" и "пенсионерския" тип ползване на автомобила - по малко, по светло, в събота и неделя, при хубаво време. Затова средностатистическият шофьор изминава под 500 километра месечно и зарежда наведнъж 13 литра бензин, за които плаща двайсетина лева. Домакинствата харчат за гориво средно 80 лв. на месец. Въпреки огромния брой автомобили големият пробег е лукс за "отбрани". Данните показват, че богатите почти не слизат от колите, докато бедните почти не се качват на тях.
Готови ли сме да се лишим трайно от този лукс и удобство, след като цената на горивото надмина определяния през 2004 г. за болезнен праг от 1,90 лева за литър? Шоковите цени през последните месеци на практика почти не се отразиха върху предпочитанията на потребителите. Ако през 2004 г. увеличението на цените доведе до преориентация на 11% от шофьорите към по-евтини горива, една година по-късно отново наблюдаваме същата, но вече по-слабо изразена
тенденция: от бензин към газ и от по-скъпия А95 към по-евтиния А92
Летният пик от 2 лева за литър бензин показа, че еластичността на цените на горивата е по-голяма, отколкото сме мислели през 2004 г. Ако преди една година ценови нива от 1,90 лв. за бензините, 1,80 лв. за дизела и 1,50 лв. за пропан-бутана заплашваха да сринат пазара, една година по-късно „ужасяващите" цени за бензина и дизела станаха факт и накараха българина да установи, че потребността е по-силна, отколкото е предполагал. Затова едва при 2,20 лв. за литър бензин бихме наблюдавали драстично ограничаване на ползването на автомобил. За дизела горният праг е 2 лв., а за пропан-бутана - 1,60.
Отговорът на българина на петролната криза от последните месеци е отговор на „бедния" потребител в едно недотам мобилно общество - той първо се опитва да кара икономично, а после ограничава и ползването. Само 5% могат да си позволят лукса да сменят автомобила си с по-икономичен.
Добрата новина за търговците на гориво е, че потребителите не търсят вината за цените в тях и
само 1/5 припознават бойкота на петролните компании като форма на протест
Това обаче не означава, че българските шофьори не биха протестирали: близо половината твърдят, че биха го направили, като според по-голямата част от тях удачната форма е „участие в кампании, демонстрации и други законни действия".
Губят ли основните играчи на пазара на горивата от високите цени? Данните от изследването показват, че съществува такава тенденция - водачите все по-често не зареждат в бензиностанциите, които считат за най-добри, а търсят по-евтини алтернативи.
Компаниите търпят различни загуби заради високите цени и конкурентния натиск на "малките". Ето какъв дял от лоялните* клиенти на четирите големи вериги се „отлива" към останалите бензиностанции:
Верига | Дял |
"ЛУКойл" | 25% |
OMV | 21% |
Shell | 21% |
"Петрол" | 18% |
*Лоялните клиенти се дефинират на база на определилите дадена верига бензиностанции като най-добра.
Вторично, макар и бавно, започва да страда и имиджът. Ако през 2004 г. OMV, Shell и "ЛУКойл" са изчерпвали вижданията на 82% от клиентите за най-добра бензиностанция, една година по-късно този дял е 77%. Въпреки този факт, сравнявайки данните от двете изследвания, все още можем да твърдим, че ще е трудно друг играч на пазара да отнеме клиенти от лидерите, придържайки се към наложената и вече позната концепция за бензиностанция.
На какви критерии трябва да отговаря една бензиностанция,
за да попадне, към този момент, в топ три на "най-добрите бензиностанции в България"? Вече втора година ЕСТАТ оценява веригите на базата четири критерия: качество на горивото, обслужване, магазини и ресторанти. Висока оценка по всеки един от тези критерии води до по-високо място в класацията. Това е задължително, но не достатъчно условие, за да бъде една бензиностанция сред фаворитите. Лидерски позиции се формират и отстояват на принципа "не е важно какво мислят приятелите ти, важно е какво мислят враговете". "Петрол" например, която заема първото място извън челната тройка, получава отлични оценки от хората, които я мислят за най-добра бензиностанция, но не и от тези, които считат някоя друга бензиностанция за най-добра. Много сходна е и ситуацията на третия в класацията - "ЛУКойл": тя има лидерски позиции предимно сред своите лоялни клиенти и може да убеди "феновете" на други вериги единствено с качеството на горивото си. За разлика от тях предимствата на първия и втория в класацията се споделят не само от лоялните клиенти, но и от фаворизиращите други вериги. Shell се свързва с най-качествено гориво и най-добри магазини, за OMV неоспорими предимства са качеството на обслужване и ресторантите. Изводът, който се налага, е, че най-добрите могат да убедят не само лоялната си клиентела, но и "феновете" на други вериги, че по някои показатели просто са по-добри.
Резултатите показват, че
конкуренцията между петролните компании се изостря
значително, при това в една сложна пазарна ситуация. От една страна, броят на играчите нараства. От друга, конюнктурата налага повишаване на цените при неплатежоспособни потребители. От трета, "малките" са по-гъвкави, изобретателни и приспособими. Отсега е ясно, че едно продължаващо и трайно поскъпване на горивата ще изхвърли от пазара значителна част от потребителите, ще промени живота на големи групи от населението, а бензиностанциите ще трябва да хвърлят огромен ресурс в битка за всеки литър.
Кои от следните действия, като резултат от повишаващите се цени на горивата, сте предприели през последните месеци или смятате да предприемете?
(Сумата надхвърля 100%, тъй като е възможен повече от един отговор)
Ограничили сте ползването на автомобил | 78,1% |
Стремите се да карате по-икономично | 75,7% |
Преминали сте на по-евтино гориво | 23,3% |
Сменили сте автомобила си с по-икономичен | 4,7% |
Как бихте изразили недоволството си от високите цени на горивата?
(Сумата надхвърля 100%, тъй като е възможен повече от един отговор)
Чрез участие в кампания, демонстрация и други законни действия | 62,7% |
Чрез отказ да зареждам гориво | 22% |
Чрез участие в гражданско неподчинение, блокади и други насилствени действия | 21,9% |
По друг начин | 4,5% |