Той би могъл да бъде и на 28, и на 68 години, но няма как да разбереш, без да го питаш. А няма как да го попиташ, защото е на недостижимо място. Брадясал, рошав, със свити от алкохол очи, неугледен във възголеми дрехи, стои върху една голяма, бетонна носеща греда насред море жилищни останки и блъска с чук. След три дни от нея ще изкара арматурно желязо за 7-8 лв. С тях семейството му ще изкара една седмица, а за същото време "Селище 1700", странният квартал на гр. Козлодуй, ще остане с една руина по-малко.

"Селище 1700" се намира накрая на града, до влашката махала. Само допреди няколко години тук е имало десетки къщи и са живели стотици хора. Имало е културен дом, столова за повече от 200 души, поща, кръчма. Сега са оцелели пет-шест къщички и няколко фургона. Всичко друго са останки, бурени, боклуци и смрад. Едва десетина семейства считат за дом това място, което някога е било пренаселено.

Селището в известна степен е мъртво - почти няма хора. Но това не означава, че в него няма живот. Във водоотводните канали, задръстени от бурени и клечки, се крият десетки влечуги - основно



смоци и водни змии



Истинските царе тук обаче са плъховете. Всички те дружно привличат вниманието на глутници бездомни кучета и изгладнели улични котки. Неслучайно и фургонът на Милен Станев е повдигнат на подпори на метър и нещо от земята. Няма стълба. Пускат я отвътре, когато излизат. Студено е, но той е тръгнал да търси работа по съседните къщи, за да изкара за храна, цигари и ракия - не точно в този ред, ако се съди по вида му.

"Имаш ли една цигара?" - а какво друго да те попита този зажаднял за глътка огнена вода и дим 55-годишен несретник. Дошъл тук с цялата вълна работници през 1982 г., които започнали изграждането на 5-и и на 6-и енергоблок в АЕЦ "Козлодуй". С началото на градежа им се създало и селището. Нарекли го 1700, защото по план е трябвало да приюти такова количество работници.

"Дойдох от Плевен тук, за да правя закуски. Така и не си тръгнах", казва Милен.

В началото селището е изглеждало така - малки къщички на един етаж, сглобени от леки панели. Малка социалистическа планета от еднофамилни сгради. Тук са живеели руснаци, чехи, поляци, кубинци, виетнамци, никарагуанци, българи.

В гигантски стол, от чиито руини в момента се извлича арматура, цяло едно поколение влюбени са се женили. Както казват местните хора: "Курбанът клокочи, ифите с бирата от Мездра пристигат и целият град играе хора."

"Вече не помня и аз колко пъти съм се женил. Сега пак, май за двайсет и втори път, съм се бракувал. Излъгах една мангалка и й направих набързо три деца", издумва между две вдръпвания историкът на "1700". Трите деца наистина съществуват - пряко доказателство, че българското ДНК ще се запази дори и сред нечовешка среда от алкохол и гама-лъчене.

Когато е бил в зенита си,



сърцето на миниполиса е било кръчмата "Шанхай"



Тя сгрявала душите и най-вече стомасите на чужденците и на такива като Милен.

В представите на местните името на китайския град е символ за клоаката на света. Място, където единственият закон е този на юмруците, ножовете, мрачните пияни мъже - с една дума, на силата. Точно към тази представа са се стремели посетителите на "Шанхай", което означава много пиене и още повече биене. Основният двубой винаги е бил между виетнамци и кубинци. Окончателната победа се изплъзвала и на двете групи, докато дошъл денят, в който паднал комунизмът. Тогава всички загубили.

Енергоблоковете били построени и повечето работници се оказали излишни. Оттогава започва залезът на "Селище 1700", а както се опасяват и всички тук, паралелно загива и самият Козлодуй - заради затварянето на 3-и и 4-и енергоблок. Но тази битка беше загубена не в някаква маловажна кръчма, а от самата държава и некадърни политици.

"Политиците ни разказаха играта. Когато закрият енергоблоковете, в Козлодуй ще останат само чакали. Помнете ми думата", казва Борислав Миткински. Той и още трийсетина души са се събрали в Дома на енергетика, за да обсъдят бъдещето на града. Всички са съгласни, че без АЕЦ такова няма да има. Засега е сигурно само, че продължават да работят 5-и и 6-и ядрен реактор.

"Искрено се надявам, че Козлодуй няма да се превърне в едно голямо село, каквото е било преди АЕЦ", опасява се Венелин Лулчев, общински съветник. А председателят на БСП в града Стефан Добрев добавя: "Централата може да бъде спасена, ако се построи нов енергоблок, но тук нашата общественост още не се е събудила, за да пропищи така, че да ни чуят навсякъде. Примиренчеството ни е завладяло." И са много прави.



Козлодуй е странен град



При възможностите, които дават АЕЦ, плодородната равнина и река Дунав, той би трябвало да е земен рай - чудесна инфраструктура, културен живот, богатство, бъдеще. Но това не се е случило. С далеч по-малко средства градове като Севлиево и Пещера изглеждат значително по-добре.

Много често атомната централа е възприемана като даденост и общината се е държала надменно с ръководството й.

Така се е случило и със "Селище 1700". След като работниците си тръгват от него, "пристигат команчите", както казва Милен. Така мило нарича той рода на жена си. Но централата продължава да поддържа къщите, най-вече като подава безплатно електричество. Това примамва много социално слаби семейства от околностите, предимно от ромски произход. Дори местни хора напускат собствените си къщи и идват в безплатното селище. Заедно с тях обаче пристигат и много криминални типове, които се укриват от полицията. Тази епоха е белязана с много скандали, престъпления, епидемии и научни открития. Научни открития? А как да се нарече изобретяването на следния отоплителен уред: пружина от легло, вързана от двата края с ток и превърната в печка?

Към 2000 г. в селището вече са останали малко повече от 200 души. Вместо да реши проблема веднъж завинаги, кметът решава да започне война с АЕЦ, като настоява централата да плаща наем за това, че къщите са построени на общинска земя. Получава се малко шанхайска история - без да имат причина, енергетиците поддържат и подкрепят социално слаби, а в същото време кметът им иска пари за това. През 2002 г. енергийният гигант казва "Стига!" и спира кранчето. Повечето неканени жители си тръгват, предвидливо разглобяват всичко, което може да се продаде, и го отнасят със себе си.

Остава въпросът защо градът е търпял толкова дълго подобна социална клоака и какво губи кметът от разпадането на миниобщността? Ами много просто -



"Селище 1700" винаги

е било инструмент на политиката



Настаняването и регистрацията там се получават само срещу вярно гласуване. Неслучайно на всички избори неканените гости на Козлодуй пускат пликове с еднакво съдържание - без въздържали се, без невалидни бюлетини. Един истински балансьор на демокрацията. Резултатът от този баланс е един разрушен квартал и един град без бъдеще.

В крайна сметка тъкмо тънките сметки на слабите политици убиват бъдещето на Козлодуй. Както без ток "Селище 1700" се е превърнало в руини, така и Козлодуй без АЕЦ ще се превърне в обикновено село със затихващи функции. Не че няма алтернативи, но както каза по-горе един от местните - просто всички проспиват момента. Неслучайно енергетиците вече са си купили карти на България и чертаят своите нови мечти, но с друг адрес - Белене. Там няма да проспят шанса си.