Властта вади доходите си на светло. От декларациите за имотното състояние на първенците ни става ясно, че тези хора вече съвсем не са бедни, че времената, когато колкото по-нищожна бе собствеността им, толкова по-правдоподобно звучеше идването им в името на народа, са отдавна забравени.

Тъкмо напротив - придържайки се към световните разбирания за политика, нашите властници се стремят да докажат, че влизат във властта състоятелни, а си тръгват с олекнали джобове, защото харчат скатаните за черни дни пари. И го правят с ясното съзнание за



добре изпълнена мисия



Ето, да вземем царя - 600 хил. лв. лични пари е пръснал само за 2004 г. и състоянието му се е стопило на някакви си 3,85 млн. На този фон да покажеш на цяла България, че е придобил нелепите 508 км. м в Баня е повече от несправедливо.

Жълтите юпита пък продължават да водят класацията на най-заможните. Но пък и червените такива - като зам.-финансовия Георги Кадиев, не им се дават. Кадиев дори е изпреварил Николай Василев, който дойде на родна земя преуспял и си запази позициите въпреки 4-те години престой във властта.

Годините, когато самата мисъл за милиони в банката караше електората да се наелектризира, наистина са минало. Нито 3-те милиона на Мария Капон в сметката направиха някакво впечатление, нито апартаментите, парите и земите на останалите й колеги предизвикаха възбуда по опашките на Женския пазар.



Възбудата премина още през 2000 г.,



когато идеята за създаването на публичния регистър бе претворена в дело. Искате да видите с какво разполага властта - ето ви, гледайте. Идеята биеше в две посоки. Първата - да извади на светло, макар и част от парите на хората във висшите етажи на управлението и да създаде илюзията, че вече няма скрито-покрито. И втората - да задоволи вечния стремеж на простолюдието да наднича под юргана на властта.

На думи задачата е изпълнена успешно. Има обаче една дребна подробност - гражданите живеят с усещането, че някой се опива здраво да ги будалка. Поради което и интересът към изнесеното не е чак толкова засилен.

Стара истина е, че българинът е недоверчив, на него му е ясно колко здраво е залегнал в народопсихологията принципът на Мечо Пух "Колкото повече, толкова повече". Нашите управляващи са свикнали да правят жестове в името на принципността, да обръщат внимание на изискванията на Евросъюза, но никога не забравят да си оставят и вратичка. Затова и естествената реакция е изричането на словосъчетания, които не стават за писане.

Така например, законодателят определи наказание (впрочем доста



смехотворно на фона на описаното в публичния регистър



- някакви си 1000 лв.) за онези, които не декларират имотите си, но пък и дума не се отваря за контрола доколко истинско е изброеното във въпросните документи.

Преди няколко години Христо Бисеров, известен като сивия кардинал на СДС, обясни благосъстоянието си с продажба на апартамент в центъра на Хасково за бомбастичната сума от 60 хил. долара. Направи го в интернет, та всички да видят произхода на парите му. Днес е модерно произходът на парите да се обяснява с наследство и заеми от банки.

Другият щрих, че прозрачността у нас си има граници е решението на етичната комисия в парламента да не се публикуват в интернет имотните декларации на депутати, министри, магистрати и пр. без тяхното изрично разрешение. Това решение не бе толкова скандално като замисъл. Скандален бе начинът, по който мина - с почти пълно мнозинство. Андрей Пантев категорично се противопостави, а един депутат се въздържа. Дори човекът на "Атака" Тодор Батилов забрави за предизборното обещание да се разбие



непробиваемата стена от взаимообвързаности



и да се разруши статуквото. И човекът зае правилната от гледна точка на властта позиция - подкрепи секретността.

Така бе отрязана възможността обикновеният гражданин да наднича в джоба на управляващите, а нейни представители веднага дадоха примери как личните им данни се използват за незаконно проникване в собствеността им.

Достатъчно е да се знае, че Яне Янев има 30 крави и няколко кучета, а Радослав Гайдарски помага на личната си болница с превозни услуги с двата тира, които предвидливо е закупил преди време. Достатъчно е също да се знае, че милионите в банковите сметки са придобити преди, но не е необходимо публиката да разбира дали пък не са се умножили през годините в управлението. Все пак всичко си има граници.