Андрей Икономов е председател на Пето отделение на Върховния административен съд от 2004 г., във ВАС е от 1998 г. Член е на Висшия съдебен съвет, председател на бюджетната му комисия. Завършил е юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 1972 г. Кариерата му започва като стажант-адвокат в Пловдив и Златоград. След това е съдия и председател на Районния съд в Смолян. От 1981 до 1991 г. е зам.-председател на Военния съд в Пловдив. После, до 1998 г. е съдия във Военна колегия на Върховния съд.





- Г-н Икономов, в последно време около Висшия съдебен съвет се шуми най-вече във връзка с кадровите му решения. Преди седмица 92-ма съдии подписаха отворено писмо срещу кадровата политика на ВСС. Съветът обаче отмина с мълчание декларацията. Защо?

- Колегите винаги са се интересували от назначенията и кадровата политика на съвета. В назначението се проявява правото на съдията да бъде оценен за положен труд и задължението на ръководителя му и на ВСС да го оцени адекватно. На практика е невъзможно при 4000 магистрати ВСС да има лични впечатления от поведението на всеки един от тях. Най-точни и пълни са впечатленията на прекия ръководител, който и прави предложенията до ВСС. Известна ми е позицията на колегите от Софийския районен съд. Не съм съгласен с това, че в един момент съветът се представи като черния дявол, който не само, че не помага на България по пътя й към ЕС, но и пречи. Не знам какви са целите на хората, които започнаха тази офанзива. Не мога и да ги коментирам. Във всички случаи обаче тя не помага на съдебната система.

- Кои са тези хора и каква е другата страна на нещата?

- Не оспорвам правото на мнение на всеки, но категорично не съм съгласен например с едностранното поднасяне на проблемите, което прави колежката Нели Куцкова. Като председател на Съюза на съдиите в България тя има собствен имидж и достъп до медиите. Ако поведението й цели да подобри работата на съвета, то е достойно за приветствие. Но ако цели злепоставянето му, никак не е коректно.

- Да се върнем на болния въпрос за назначенията и повишенията. Каква е технологията? Говори се, че няма ясни критерии.

- Има законови критерии, които никой не трябва да прекрачва. Допреди няколко години всяко първо влизане в системата се предшестваше от конкурс. В момента законът е изменен. Спомням си как един депутат, който е университетски преподавател, аргументира нуждата от промяна: "Ако аз сега искам да стана районен съдия, трябва да се явя на конкурс!" Очевидно този довод е бил възприет като основателен. И сега конкурсите са задължителни само за младшите магистрати. За останалите свободни длъжности в системата има изискване за правен стаж - 2 години за районен съдия, прокурор или следовател, 5 г. за окръжен, 8 г. за апелативен и 12 г. за върховен. Други изисквания няма. Ние не се заблуждаваме, че можем да останем само в границите на тези доста общи критерии. За всяка кандидатура се прави мотивирано предложение. Комисията по предложенията и атестирането разглежда документите от формална гледна точка и прави преценка на мотивите. След това излиза пред съвета със становище.

Проблемите при назначенията не са от вчера. Но ние сме първият ВСС, който направи заседанията си публични, и това ни постави под прожектора. Според мен влизането в системата е само началото. Десетократно по-важно е присъствието в нея. Оценката трябва да се дава на тази база. Може ли някои, само защото са влезли по съответния ред, да се оправдават, че са забавили десетки и дори стотици дела. Такива са случаите на Петя Щинкова от Пловдивския окръжен съд, която има над 15 г. стаж, или Калинка Топалова и Анна Каракашева от СГС, които имат още по-дълъг стаж.

- А кога се използва хипотезата на съдебния закон за назначаване "по изключение", без необходимия 2-годишен стаж?

- Понякога младшите магистрати не са приключили задължителния 2-годишен стаж, за да заемат съответното място в системата. За да се избегнат такива моменти, законът предвижда да се назначават хора извън системата. По изключение назначаваме само когато няма младши колеги, които са приключили или скоро предстои да приключат 2-годишния стаж. Така се стигна до назначаване на външни на магистратурата хора. За мен няма никаква разлика между магистрат, явил се на конкурс, и другият, влязъл отвън. Двамата имат една и съща длъжност и еднакви задачи. Законовите възможности са наложени от живота. Стремежът е системата да бъде оборудвана с необходимия брой магистрати, защото работата е много и се увеличава годишно средно с 15%.

За никого от завършилите право не е проблем да кандидатства за едното или другото място.

Самият конкурс е някакво продължение на университетското образование. Ако учиш по-задълбочено, го печелиш. В работата обаче често не отличниците са най-добрите магистрати. Има случаи, в които спечелилите конкурса не се справят със задачите си. Някои от тях сами се отказват. Гледана отстрани, магистратската работа е много приятна. Отвътре обаче нещата са различни - 12-15 часа работно време, работа в събота и неделя, психически проблеми, които поставя всяко едно дело.

- Eдна от критиките на ЕС към нас обаче е възможността в системата да се влиза без конкурс. Министерството на правосъдието подготвя проект за промени в Закона за съдебната власт в тази посока. В същото време зам. главният прокурор Митьо Марков застъпи тезата, че конкурсите не трябва да се абсолютизират и не са панацея. Явно вие споделяте това мнение.

- Ако се измени законът, ние с радост ще го изпълняваме. Юристът не твори закони, той само ги изпълнява, без да ги критикува. За мен като съдия и член на ВСС законът е нещо повече от скрижалите на Мойсей. Аз също не смятам, че конкурсът сам по себе си е панацея. За обикновения гражданин е без значение как е назначен този, който съвестно си върши работата.

- Все пак мисля, че това, което е законно, може да е неморално. Има назначения например, които са доста спорни от морална гледна точка. И може би щеше да е по-добре за самите магистрати, ако влязат в системата с конкурс, с конкуренция. Така никога няма да ги сочат, че са магистрати, защото родители са им проф. Александър Воденичаров от ВСС, бившият районен прокурор на София Славчо Кържев, бившият върховен съдия Явор Зартов и т.н.

- Не мога да разбера защо в главите на хората се набива идеята, че като си син на проф. Воденичаров или дъщеря на Явор Зартов или на Славчо Кържев, трябва да се срамуваш и да се криеш. Никой не се сеща, че синът на нашия колега Николай Урумов, преди да бъде назначен за районен съдия, беше назначен като районен прокурор. Приемствеността в професиите изгражда традициите на обществото.

- Аз не казвам обратното. Но според мен точно тези хора трябва да се явяват на конкурси, за да няма съмнения. Иначе те може да са най-добрите юристи. Но ако е така, защо например се наложи съветът да гласува три пъти кандидатурата на Цветелина Кържева, преди да я приеме?

- Фактът, че една кандидатура се внася три пъти, подсказва, че вносителят й държи на нея. Не ми е приятно да го кажа, но това, че два пъти не е получила одобрение, е свързано с чисто човешките мотиви на отделните членове на ВСС. Всъщност, откакто е конституиран на 17 декември 2003 г. до последното заседание на съвета, сме гласували и приели 2470 кадрови предложения. Ако бяха 240, вниманието ни щеше да е 10 пъти по-голямо. Обществото приема стотици назначения за естествени, но пита защо синът или дъщерята на колеги са назначени.

- И самите магистрати трудно приемат подобни назначения. Точно назначението на Асен Воденичаров в Софийския градски съд след по-малко от година в районния преля чашата и накара съдиите да събират подписи.

- Писмото практически не казва нищо ново на ВСС. Ние не бягаме от отговора и ще го разгледаме вероятно още тази сряда. Но то първо трябва да влезе в дневния ред.

Името на Асен Воденичаров винаги се коментира като недостоен да бъде повишен и онагледяващ безпринципността на ВСС. Преди гласуването аз направих свое проучване в районния съд. Попитах председателя и чух само хвалебствени думи. В СРС Воденичаров заварил трупани с години дела, запретнал ръкави, насрочил ги и ги решил. Няма дело, обявено за решаване и ненаписано в едномесечен срок. Ако всеки магистрат има подобно поведение, системата може да се смята за реформирана. Обществото иска от нас качествено и бързо правораздаване и нищо друго.

Колегите се дразнят заради краткия престой на Воденичаров в районния съд. Има хора и с по-дълъг престой, които не са предложени за повишаване. Може би назначението беше прибързано, но поведение като на Воденичаров трябва да се толерира.

Като коментираме това назначение обаче, се сещам за поговорката, че понякога не виждаме гредата в собственото си око, а виждаме сламката в чуждото. В подписката виждам името на колега, който от районния съд е назначен директно в апелативния. Къде е моралното право на човека, прескочил една съдебна инстанция, да укорява онзи, който малко по-бързо се прехвърля от една в друга. Сред подписалите е и една колежка, която от юрисконсулт на ВСС беше назначена за районен съдия без конкурс, благодарение на стажа, който притежава. Има ли право тя да ни укорява за поведението ни, когато е ползвала плодовете му. Има и хора, които в момента имат дисциплинарно производство пред ВСС за над 100 ненаписани мотиви към съдебните актове от времето, когато са били младши съдии. Не ме питайте за имена, няма да ги споменавам.

- Вие сте шеф на бюджетната комисия на ВСС. Какво става със съдийските заплати? Преди седмица и експертите протестираха, че от половин година не са си получавали парите.

- Вече няколко години много йезуитски се поставя въпросът за недостига на средства. България не е Швейцария. Но какъв е този министър на финансите, след като в края на годината остават 2 млрд. лв. Не са ли това механизми за отклоняване на пари от държавния бюджет, които да отидат на директно управление от МС? Високата заплата на работещите в съдебната система е трън в очите на всички, които имат съпричастност към бюджета й.

Още през февруари сигнализирахме министъра на финансите, че парите за заплати няма да стигнат. Казаха ни да изчакаме, после ни посъветваха да търсим резерви. Осигурихме средства за ноември. Но така нарушихме финансовата дисциплина, пренасочвайки пари от други пера. Същата криза е заложена и в бюджета за 2006 г. А на експертите ще платим с парите от новия бюджет и ще изпразним сметката за 2006 г. Ние не можем да започнем от нулата, винаги сме на минус.