Истински законодателно- прокурорско- медицинско- полицейски "шок и ужас" настана покрай случая с починалия при арест в Благоевград Ангел Димитров-Чората.

Първият ден се твърдеше, че лицето е починало от кардиогенен шок по естествени причини. На втория ден се установи, че Чората е бит от полицаи до смърт. На третия ден почти цялото ръководство на регионалната дирекция на МВР подаде оставка, а вътрешният министър се срещна с близките на починалия, извини им се, закани се да бъде безкомпромисен към полицаите, извършили деянието, и се оплака, че не може да предприеме нищо, докато не се произнесат прокуратурата и съдът. На четвъртия ден държавното обвинение - умишлено или по непредпазливост, направи смешно цялото ръководство на МВР, като оневини полицаите. Е, как да не се шокира човек.

Разпространеното вчера петстранично съобщение на Софийската военно-окръжна прокуратура, с което обществеността се уведомява, че срещу полицаите не може да се води наказателно производство, тепърва ще се коментира и анализира детайлно. Още на пръв поглед обаче правят впечатление няколко неща. Първото е, че държавното обвинение



прекалено бързо стигна до изводите си



За сравнение - тройната, та и петорната съдебно-медицинска експертиза, отне повече време. Второто е, че в документа за първи път са споменати имената на полицаите, които са участвали при задържането и съответно при побоя, следствие на който е умрял Чората. Третото е, че от прокурорското постановление не става ясно кой точно е разкрил фактическата обстановка на случилото се и остава впечатлението, че тя е станала ясна единствено от разказите на самите полицаи.

Най-важното е, че прокурорското постановление поставя много повече, и то нови въпроси - и фактически, и юридически. Така например тепърва ще трябва да се установява как Чората е участвал в организираната престъпна група за склоняване към проституция, носел е кокаин, полицията е знаела, а чак покрай операция "Респект" и то на 10 ноември 2005 г. е трябвало да бъде "реализиран". И това, при положение че е имало "налице категорични данни, че Ангел Димитров е извършил престъпления с изключително висока степен на обществена опасност", както се твърди в съобщението на прокуратурата. Тепърва ще се установява дали наистина е употребил кокаин и каква е връзката на това със смъртта му? Колко яростно се е съпротивлявал? Кога са му сложени белезниците? Имало ли е удари след това? Има ли свидетели, извън полицаите, и ако да, какво са казали те? Имало ли е съдийско разрешение за задържането на Димитров, както и за извършването на обиск, претърсване и изземване и т.н.? Все ключови въпроси за изясняване на истината.

Постановлението на прокуратурата със сигурност ще бъде обжалвано пред всички възможни инстанции - първо пред Военно-апелативна прокуратура, после пред Върховна касационна прокуратура, а накрая и пред самия главен прокурор, чието решение е окончателно.

Паралелна



юридическа драма ще се разиграе около законовия текст,



използван от прокуратурата за оневиняване на полицаите - чл.12 "а" от Наказателния кодекс. По ирония на съдбата той е приет през лятото на 1997 г. по предложение на тогавашното правителство на СДС, ръководено от Иван Костов, и от тогавашното синьо парламентарно мнозинство. Сега именно Костов най-яростно атакува МВР и кабинета заради полицейското насилие в Благоевград. Не че има някакво голямо значение кой точно е предложил текста, но още тогава "Сега" предупреждаваше, че той може да се окаже твърде опасен. И се оказахме прави - последствията се стоварват като бумеранг, включително и към авторите.

Още от приемането на сегашния НК през 1968 г. в него има текст за т.нар. действие при неизбежна отбрана, което изключва наказателната отговорност. През 1997 г. тогавашният парламент прие нов чл. 12 "а", който може да бъде наречен "полицейска неизбежна отбрана". Най-общо казано, според първата алинея на този текст не се преследва от закона причиняването на вреди на лице, което се съпротивлява при задържането или пък може да извърши друго престъпление, при условие че полицаите не са превишили допустимите мерки. Според втората алинея всеки, който се престарае и причини на арестанта вреди, носи наказателна отговорност. Но само, ако това е станало умишлено. Точно този текст използва прокуратурата в случая "Чората". Тя приема, че полицаите са нанесли побой, довел до смъртта на Димитров. Че те са имали право да употребят сила, но е било "нужно внимателно да преценят ситуацията, както и силата на ударите, върху кои части на тялото се нанасят" и т.н. Държавното обвинение е категорично, че е налице явно прекомерна вреда - човекът е умрял. Но полицаите не носят наказателна отговорност, защото не са искали смъртта на Димитров и са го умъртвили по непредпазливост. Затова според цитирания вече юридически "шедьовър" не носят наказателна отговорност. Нищо, че в същия Наказателен кодекс има текст и за убийство по непредпазливост. В случая обаче той не може да бъде използван. Защото полицаите са защитени срещу него от чл. 12 "а".

Остава въпросът



кой е виновен за абсурдната ситуация?



Законът, разбира се. И каква е равносметката? Чората е почти канонизиран. Полицаите са невинни, защото не искали да убиват. Ръководството на МВР е цялото в бяло - махна ръководството на регионалната дирекция, призна вината си, извини се. Прокуратурата пък просто следва закона. Всички са невинни. По непредпазливост.

Е, как да не "уважаваш" държава, която позволява всичко това.