Любомир Иванов е роден е в София на 21 октомври 1956. Като зам. външен министър от правителството на Симеон Сакскобургготски той оглави екипа за преговори за присъединяването ни в НАТО. От 2004 г. е посланик на България в политическата централа на НАТО в Брюксел. Той ръководи мисията ни, която се състои от 50 души.

Женен с едно дете.



- Г-н посланик, в момента се обсъжда бюджетът на НАТО за 2006 г. В него предвижда ли се увеличение на вноските на страните, които членуват в алианса?

- Нека да уточним, че става въпрос не за един членски внос. Той е разделен на три - цивилния, военния и NSIP. Общата сума за 2005 г. беше около 3,5 млн. евро. Надявам се да се запази и за следващата година, тъй като все още не е изчислен инфлационният индекс. В момента се обсъжда бюджетът на НАТО.

- Предвижда ли се в този бюджет да има перо за инфраструктурни проекти, по които в България може да бъде реконструирана поне част от инфраструктурата на армията ни?

- Има идеи, но процедурата е твърде бавна. Първо предложението идва от стратегическото командване. След това се гледа от комитета по инфраструктурата, минава през военния комитет и накрая се утвърждават от съвета на НАТО. Предложения за реконструкция на наша инфраструктура има. Става дума за летищата "Безмер" и "Граф Игнатиево". Процедурата все още не е приключила. В момента е на етап обсъждане във военния комитет.

- През последните няколко месеца нашите политици и военни носеха в България тревожна информация за отношението на НАТО към модернизацията на армията. Кажете "от кухнята" толкова ли е зле положението? Странното е, че чиновници тук в централата на алианса ми споделиха, че не е необходимо да хвърляме луди пари за изтребители, тъй като имало достатъчно.

- Луди или не луди, нормално е страната ни да се грижи за охраната на въздушното си пространство сама. Друг въпрос е дали изобщо е реалистично да се очаква, че при операции НАТО ще опре до нашата изтребителна авиация - най-вероятно не. Има много страни, които имат голям брой изтребители, техните пилоти непрекъснато летят и участват в реални бойни действия. Страни от нашия калибър никога няма да бъдат натоварени с такива функции. Това обаче не означава, че трябва да си закрием изтребителната авиация, защото страни, които не са развили подобна авиация като балтийските и Словения, са принудени да сключат договор с други държави да им пазят небето. Никой не ни казва да нямаме модерна изтребителна авиация, а да се насочим към ниши, в които ние ще дадем реален принос за алианса. Очаква се в сферата на изтребителната авиация България да си постави за цел модерна и съвместима авиация, която може да бъде въздушна полиция. Дефицитите на НАТО са другаде - в транспортната авиация и хеликоптерите. Там има недостиг. Идеята за участието в един такъв съюз като НАТО е не всеки да се опитва да върши всичко, а в комбинация страните да могат да правят оптималното. Погледнете например реформата, която направи Дания. Тя закри цели функции на въоръжените си сили, тъй като изхождаше от идеята, че това, което й е необходимо, е повече експедиционни възможности. Увеличи броя на хората, които може да изпраща на мисии зад граница от 1000 на 2000 души. За сметка на това си закри наземното ПВО и подводния флот, който беше доста добър. Тя реши, че има страни, които имат много по-големи възможности в тази сфера и могат да поемат тези функции. Това е пример на логика на мислене в рамките на съюз, а не самостоятелно.

Централноевропейските страни пък обмислят как да направят обща система, така че обучението и поддръжката на нивото на пилотите да бъде по-евтино. Това пък стъпва на необходимостта да има еднакво оборудване или поне сходно. Изтребителите "Грипен" имат съвсем различна логистика от F-16.

- Този пример с Дания като положителен ли го давате? Ние също ли да закрием изтребителната си авиация?

- Като абсолютно положителен. Не можем да закрием изтребителната си авиация, защото няма кой да извършва въздушната охрана. Ако решим да правим нещо такова, то трябва предварително да сме наясно коя страна ще поеме тази дейност. На този етап ние нямаме намерение да правим това и според мен не би трябвало. Въпросът е, че не е необходимо да бъдем свръхамбициозни и да се опитваме да правим повече, отколкото ресурсите ни позволяват.

- Има ли от страна на НАТО някакви конкретни очаквания към армията ни в момента?

- Това е един непрекъснат диалог по планирането на отбраната. Непрекъснато има такива срещи. Сега има необходимост на един междинен преглед на силите. От по-следващия цикъл ние ще се изравним като ниво на включване в отбранителното планиране. Сега ще се гледа един нов пакет от целите на силите. От структурите на НАТО се дават техните виждания и предложения. От наша страна се дава това, което според нашите изчисления, планиране и ресурсно обезпечаване можем да поемем и в какви срокове. След това тези цели се одобряват от двете страни и се изпълняват. Разбира се, досега не сме имали 100% изпълнение и е много рано да го имаме. Би трябвало след 2-3 години да бъдем в крачка с останалите.

- Има ли все пак някаква промяна по конкретните ангажименти към колективната отбрана?

- По този въпрос си има също колективно планиране. Ние сме наясно какво би трябвало да можем да предоставим. Всичко опира до способности. Това също е включено и отразено в документите. Всичко минава през планиране на целите и подготовка. Това опира и до личния състав и техника. Трябва да се мисли в контекста на способностите, а не в контекста на платформите. В началото на прехода армията ни имаше голямо количество платформи - над 1700 танка, 100-ици самолети и какво ли не. То обаче нито можеше да лети, нито да излезе от казармите и да действа. Каква ти е ползата от тези платформи, които оперативно нищо не могат да правят? Във флота също е така, дори да имаш 90 плавателни съда, които оперативно нищо не могат да вършат. По-добре е да имаш 10 модерни, които да имат съответната логистика и да са обезпечени. Затова се тръгва от командване, контрол и комуникации. Не е важно количеството на бойната техника, а това дали върши работа на колективната отбрана и дали е обезпечена. Какво от това, че имаш пилот, който има годишно по 5-6 летателни часа? Полза няма никаква.

- Военният министър Близнаков обяви, че през ноември от Брюксел ще бъде изпратена комисия, която да анализира реформата в армията ни. Знаете ли с какви заключения завърши тази проверка?

- Това беше един прекомерно раздут балон на базата на това, което министър Близнаков каза тук (в Брюксел, б.р.) след срещата си с генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер. Това доби раздути размери на комисия, проверка и инспекция, а всъщност ставаше въпрос за нещо много просто. В рамките на диалога по целите на сигурността и отбранителното планиране директорът по планирането на НАТО трябваше да бъде в България. Идеята беше неговото идване и поредните разговори по тази тема да бъдат съчетани с обсъждане на модернизационните проекти на българската армия. Той даде съвет, който беше подготвен още оттук как да използваме наличния ресурс, за да произведем в това модернизационно усилие максимум способности. Това беше. Всички решения си ги взимаме ние. От НАТО може да получим само експертиза и съвет.

- Следствие на този съвет ли ние подписахме договора с "Еврокоптер" за доставка на нови транспортни хеликоптери?

- Те нямат нищо против да купим и 100 хеликоптера, ако имаме пари за това. Въпросът е как ще разпределим ресурса и дали ще го изразходваме по най-ефективния начин.