|
| Рагад Хюсеин, дъщерята на Саддам Хюсеин. |
Всичко започва в иракската пустиня в нощта на 8 август 1995 г., когато официалният ескорт пътува към Йордания под надзора на правителствената охрана. В една от колите Рагад Хюсеин трепери да не я арестуват преди границата. До нея седи 37-годишният Хюсеин Камел, неин съпруг, министър на индустрията и подземните богатства, ръководител на секретни военни програми, човекът, който произведе за Саддам смъртоносен арсенал от ракети с широк радиус на действие, от химическо и бактериологическо оръжие, и комуто бе поверено изработването на атомна бомба.
Само допреди 20 години той е обикновен телохранител на Саддам, който подтичва край президентската кола. След брака си с Рагад прави шеметна кариера. Умен, дисциплиниран и амбициозен. Ефикасните му действия по време на репресиите срещу шиитите след войната в Залива (1991 г.) му заработват поста на военен министър. Стигнал до държавните върхове, той се сблъсква с Удай, син на Саддам и психопат, който отвлича и изнасилва случайно срещнати по улиците жени, обожава инквизициите и размахва юмрук на всеки, който го ядоса.
Няколко дни преди бягството на паркинг в Багдад Удай стреля по Хюсеин Камел от ревност към сестра си и ранява в крака случаен свидетел на стрелбата. Хюсеин Камел разбира опасността. При бягството взима и брат си Хасан, който е висш офицер от националната гвардия и е женен за другата дъщеря на Саддам - Рана. Официално двамата зетьове и съпругите им пътуват за конференция в България. На границата никой не смее да им поиска паспортите. В Аман се отделят от ескорта, взимат такси и стигат до хотела, където ги чакат агентите на ЦРУ.
Бягството им предизвиква страхотен скандал
Саддам Хюсеин заповядва убийството на предателите и пуска Удай по следите им. Мисията завършва с провал. Хюсеин Камел вече е проговорил, а той знае всички оръжейни тайни, които Ирак се опитва да скрие.
Шест месеца по-късно след множество разпити западните служби губят интерес към бившия довереник на режима. По същото време от Багдад Саддам Хюсеин моли близките си да се върнат, като им обещава прошка, любов и закрила. На 20 февруари 1996 г. бегълците взимат налудничавото решение да прекосят обратно границата. С връщането си в Багдад Рагад и сестра й са изолирани в резиденция под охрана. Четири дни по-късно Али Хасан Ал-Маджид (по-известен като Химическия Али), чичо на Хюсеин Камел и старейшина на клана, е заставен да докаже своята лоялност към Саддам. Под надзора му предателите са жестоко убити, а честта - спасена. Овдовялата Рагад повече не се появява на публични места.
Да, Рагад има всички основания да мрази тираничния си баща. Въпреки това днес тъкмо тя му праща кубински пури с посредничеството на Червения кръст, избира адвокатите му и ръководи комитет за защита на Саддам Хюсеин! От залавянето до процеса баща й продължава да се ползва с популярния в Арабския свят образ на "герой и затворник на американските окупатори". Синовете му - "психопатът" Удай и "престолонаследникът" Кусай, загинаха с оръжие в ръка при щурм на американските части. Сега Рагад е тази, която приема многобройните поклонниците на баща си - баасисти и иракски изгнаници.
Тя отдавна не е съкрушената вдовица на Хюсеин Камел, а дъщерята и политическата наследница на Саддам, която на 37 години реши да започне политическа кариера, заявявайки: "Това е моята съдба. Аз трябва да го наследя." Сега остава да намери доброто политическо приложение на този странен процес.
САЩ мечтаеха за грандиозен трибунал по модела на Нюрнберг
с дълга, перфектно контролирана процедура. На подсъдимата скамейка е един от най-кървавите тирани в историята с впечатляваща равносметка: 180 хил. избити кюрди, 450 разрушени села, смъртоносно обгазяване на цивилното население в Халабджа, 200 хил. убити шиити след войната в Залива, 200 хил. безследно изчезнали, близо 700 хил. пожертвани войници в битката с Иран, 900 хил. изселени, масови изтезания и над 300 масови гробове, разкрити от 2003 г. досега. Геноцид, военни престъпления и реки от кръв.
Процесът, следен и признат от международната общност, можеше да легитимира една война, която, макар и без мандат на ООН и оръжия за масово поразяване, спря престъпленията на диктатора.
На 10 декември 2003 г., след отмяната на смъртното наказание, временният управляващ Пол Бремър създава Специалния иракски трибунал. Процесът се води в Ирак, но е финансиран от Вашингтон, към прокурорите са прикрепени щатски специалисти по право, а доказателствата се събират от следователите на ФБР. Що се отнася до 49-имата иракски магистрати, всички са бивши провинциални съдии, свикнали да гледат дела за кражби или битови престъпления. Повечето не са на висотата да подхванат подобно дело, та трябваше да изкарат стаж във Великобритания, за да им обяснят разликата между "геноцид" и "военно престъпление".
Веднага след сформирането му Кофи Анан и ООН се разграничиха от Специалния иракски трибунал, който международно известният специалист по право Шериф Басиуни определи като "интернационализиран домашен трибунал". Ако американците гледат да отлагат, иракчаните са нетърпеливи да приключат случая веднъж завинаги. Затова правителството, а не съдът насрочи датата на процеса веднага след референдума. Целта е да се угоди на шиитите и кюрдите, основни жертви на Саддам Хюсеин, които негодуват срещу дългата процедура. От друга страна, не бива да се дразнят и привържениците на Саддам от сунитската общност, особено в този важен политически период между референдума за конституцията и парламентарните избори. Ако Саддам бъде осъден за "геноцид" или "престъпления срещу човечеството", това може да разбуни неговите привърженици и да предизвика нова вълна от насилие.
В действителност процесът смущава всички. Трябва да се намери
балансът между различните интереси
За американците например е недопустимо да се повдига въпросът за съучастничеството на Запада като бивш съюзник на Саддам. Ровенето в конфликта Ирак-Иран означава да се припомни, че тъкмо Вашингтон даде на Саддам зелена светлина за тази война, помогна му при изготвянето на военните планове и му посочи мишените, знаейки много добре, че той използва бойни отровни вещества. Това би означавало също да се признае, че Америка и Европа, уплашени от революцията на Хомейни, насърчиха кръвопролитната война срещу Иран. Обвиненията за обгазяването на цивилни граждани в Халабджа биха разкрили, че смъртоносните вещества са доставени от Германия и са произведени в заводи, оборудвани от Франция и САЩ. Отварянето на досието за жестокото потушаване на шиитското въстание непосредствено след войната в Залива поставя въпроса защо Буш-баща призова местните към бунт, а след това остави хеликоптерите на Републиканската гвардия да смажат въстаниците.
Доставка на оръжие, политическа подкрепа, съзнателно недоглеждане... Всяко от престъпленията уличава тези, които позволиха на Саддам да се задържи на власт, да се превърне в това, което е. Накрая остана едно-единствено "невинно" в сравнение с другите престъпление - репресиите срещу жителите на Дуджаил. През юли 1982 г. близо до града започва стрелба по президентския конвой. Саддам отвръща на удара с обичайната жестокост: 143-ма души са убити. Случаят е вътрешнополитически и не рискува да засегне трета страна, а присъдата е смъртно наказание. Тъкмо по това обвинение започна процесът на 19 октомври.
Остана едно неудобство - поведението на диктатора. На първите съдебни заседания пред зрителите се изправи един горд човек с ненакърнена харизма и остър поглед под гъсто надвисналите вежди. Предизвикателното му поведение принуди американците да му отнемат правото да се изказва директно, а само чрез посредничеството на адвокат.
Но днес тази мярка е излишна. Саддам изглежда смазан от изолацията. Брадата му е побеляла, тялото му е приведено, походката - бавна и несигурна. В писмата до близките си той не крие примирението си със съдбата.
Най-сетне всичко е готово. Процесът е под контрол, подсъдимият изглежда сразен, присъдата е гарантирана. Жалко за жертвите, за онези, които си мечтаеха за истински съд, за свидетели от кръв и плът, за процес, който да окуражи и други арабски страни, страдали твърде дълго от диктатурата.
Наместо това им се предлага само един ритуал, чиято цел е да бъде осъден обвиняемият, да се пощади окупаторът и да се сложи край на затруднението, в което изпадна иракското правителство. Просто сделка.
|
| Графика: Ройтерс |
) джихад, а пък конгреса им обяви на тях война и гласуването го даваха по CNN. Така че няма 6-5. Дефиницията си е дефиниция, ама войната е обявена и все още е в сила. Няма практика и логика да се освобождават заловените чужди бойци преди обявяване на края и. Добре е че не ги убиват, както прави друата страна.