Българите сме много особена порода. Майстори сме да се занимаваме с неща, от които бъкел не разбираме, но да не правим това, което наистина умеем, защото, да речем, не ни се плаща достатъчно. Често срещано явление е четирима "професионалисти" да вършат работа за един и тя (работата) да остава несвършена. Най-дразнещата народна черта обаче е опитът - понякога доста успешен, да прескачаме цели етапи в развитието си в стремежа за бързо лично, професионално или образователно израстване.

------



За да не бъда толкова обстоятелствен, ще конкретизирам проблема, който ме мъчи. В годините на тъй наречения преход дали от маниакална необходимост да скъсаме с всичко руско, или от логична нужда от освежаване на езика в българската реч започнаха да навлизат нужни и ненужни чуждици от латински езици, предимно от английски. Напоследък обаче посткомунистическата модернизация започна да ражда откровени абсурди.

Първите "свежи" думички, които се появиха - основно в емисиите на средствата за масова информация, а впоследствие бяха вкарани в употреба във вестници и списания, бяха "стикер" и "постер". Съмнявам се, че към днешна дата са много хората (и особено децата), които знаят и употребяват българските думички "лепенка" и "плакат". Естествено наложи се да бъде "измислено" от кой род са новите слова и по правилата на българската граматика те започнаха да се членуват "стикера/ът" и "постера/ът" (макар че със същия успех можеше да е "стикерта", защото по принцип лепенка е от женски род).

Следващата



екзекуция на

българска дума



бе изпълнена от (отново) английската "пъзел". Убеден съм, че нито един любител на ребусите (основното значение на "puzzle"), който търси мястото на отделни цветни парчета с целта да сглоби цялостна картина, не използва думата "мозайка". Да, мозайка, защото именно така се наричаше тази игра в моето детство, а вероятно и дълго преди това. Е, сега поне сме "модерни".

Цял ураган от "български" думи с английско звучене пък ни връхлетя през последната петилетка, когато в управлението и елита на страната нахлуха и т. нар. "юпита" (от англ. - Yuppies или young urban professionals, демек млади градски трудоваци). Кой учил, кой недоучил, за да изглежда и звучи интелигентен, почна да бълва непознати до момента словосъчетания - "туроператор", "шопинг център", "кетъринг услуги", "клек шоп", "бранд мениджър", "нюзрум", "мениджър асистант", "супервайзър"... Макар логиката да сочи, че далеч по-интелигентно би звучал някой, който може да състави правилно изречение на български - без "мек" акцент, без глаголът по френски да е ударен на последната сричка и по възможност с пълен член само на подлога.

Истинските недоразумения започнаха да се раждат, когато на английски "проговориха" и "прописаха" хора, които



очевидно никога не

са отваряли речник



(не само българо-английски, никакъв). Явно за улеснение на чужденците по родните курорти започнаха да се появяват табелки с имената на улиците и на латиница. И така неясно под надзора на кого ул. "Цар Симеон" стана ul. "Car Simeon" (ако не вярвате, прекарайте отпуската си в Свети Влас, на 1 км северно от Слънчев бряг).

Сега да поразсъждаваме какво би си помислил някой, който разбира само английски (все пак именно за него е предназначена табелата) и не е запознат със Златния век в нашата история. В най-добрия случай ще реши, че улицата е кръстена на първия български автомобил - "Симомобил" в свободен превод, без да знае, че в България автомобилостроенето не е сред водещите отрасли. За "ul." не се наемам да подозирам какво точно ще отсъди туристът.

Най-абсурдната комбинация от незачитане на езиковите норми и откровена ограниченост изпъква отскоро в една радиореклама. Някаква нова фирма, жадна за клиентела и с явни претенции за новаторство, представя себе си под името "Бест Мебелс"...(?!). Е това вече е много трудно да бъде осмислено на какъвто и да е език! "Бест" звучи някак по английски, но пък "мебелс"



би озадачило

дори Шекспир



Телевизионна конкуренция на тази плиткоумна главоблъсканица от известно време прави единият от мобилните ни оператори, който твърди, че "Тренда сега бил яко надолу". Моля?! Освен че трябва да преглътнем граматическата грешка, трябва ли да знаем какво, по дяволите, е "тренд"...? За да не измъчвам жадните за просветление, все пак ще уточня, че на "остарял" български това се нарича "тенденция".

Примерите със сигурност нямат чет и всеки се сблъсква с разнообразни опити на пишман полиглоти да погазват собствения си език. Лошото е, че това прави впечатление на все по-малко хора и пошлостта бавно и сигурно се превръща в закономерност! Не ми се иска да прогнозирам докъде може да доведе това групово ритуално убийство на родната реч. Страх ме е само, че някоя сутрин ще си пусна телевизора на произволна "модерна" бг-кабеларка и ще бъда поздравен за смелостта си: "Гуд морнинг, Бългериа! Дид ю слийп уел?"

Не ви разбрах!?