Според д-р Стоянка Парушева у нас има безчовечно опорочаване на цялата система на службите по трудова медицина. |
"Бизнесменът" моли за списъка на службите по трудова медицина в града. Моли и евентуално да го насочат към някоя, тъй като си няма никакво понятие от нещата. Чиновникът, среден на ръст и със сив пуловер на ромбоиди, изважда от бюрото си лист с 13 имена, но го държи в ръцете си, не го пуска. Елегантно извежда госта си навън, насочва го към едно сепаре в коридора и компетентно съветва коя от фирмите да бъде предпочетена. "Тези взимат много скъпо", казва той, докато посочва към първата в списъка. Тя е собственост на ливански бизнесмен, настанил се да живее трайно в Бургас. Пръстът му шари по листа, сочи и останалите "лоши" фирми, където не бива да се ходи. Накрая се заковава върху фирма с името на древноегипетски бог. "Това е", отсича инспекторът.
"Правилната" служба по трудова медицина се оказва собственост на известен местен лекар и дъщерята на друг служител в инспекцията по труда. "Те повечето предприятия са към тази фирма, отивайте там, кажете им, че ние сме ви пратили", дава последни наставления инспекторът и се прибира кротко в кабинета си.
Службите по трудова медицина са частни търговски дружества. Всеки работодател, дори и едноличният търговец, е задължен да сключи с някоя от тях годишен "абонамент", за да му се гарантират безопасни и здравословни условия на труд. Чрез тези фирми персоналът на съответното предприятие или фирма периодично трябва да посещава профилактични прегледи. Службите по трудова медицина трябва всяка година да заверяват документите на съответните фирми, че всичко, свързано с безопасността на труда, е изрядно. Договорът с тях предвижда сумата да е толкова по-голяма, колкото по-вредно е производството на предприятието и колкото по-голям е персоналът му. "Нефтохим" например плаща за обслужването на една такава фирма много по-големи такси, отколкото малко предприятие с ограничен брой служители.
По закон е достатъчно собствениците на службите по трудова медицина да изкарат 2-месечен курс по темата. Затова в Бургас например зад почти всички такива фирми стоят лекари. Изкарали са курса по хигиена на труда и вече са спецове в бранша. Даже една лаборантка си е регистрирала служба и си има клиенти. Доктор, който е джипи, също върти бизнес като собственик на подобна служба и има цяла абонаментна верига. Много от тези хора са посочили като основни адреси на фирмите си къщите на своите баби, които едва ли подозират, че живеят в медицински офиси.
Бизнесът е доходоносен. От обслужваните фирми постоянно текат пари от абонамента - годишната такса за един работник варира от 30 до 80-100 лева. Оценките на риска за съответното предприятие се плащат отделно. Такава оценка трябва да се извърши само ако е налице реорганизация на целия трудов процес в съответното предприятие или ако работодателят я поиска. Шефовете на заводи и фирми обаче в повечето случаи не са запознати с тази подробност, затова службите извършват ежегодни оценки и прибират парите.
Проверка в произволно избрано бургаско предприятие -трикотажната фирма "Яна", показа, че и тя се обслужва от гореспоменатата фирма с име на древноегипетски бог. Тоест дъщерята на чиновника от инспекцията по труда се разписва, че всичко в предприятието, свързано с безопасността на труда, е изрядно, а колективът профилактично се преглежда. После идва таткото и прави проверка. Която няма как да не установи същото, защото противното би означавало да натопи дъщеря си. Риторичният въпрос е каква защита биха могли да получат неколкостотинте работници и служители в "Яна", ако решат да потърсят помощ в инспекцията по труда.
Цитираният случай е само малък фрагмент от цялостната картина на пълната липса на контрол върху тези фирми и работата, която извършват. През 1998 г., когато службите по трудова медицина се въвеждат, законодателите са смятали да задължат само предприятията с вредни условия на труд да сключват договори. Постепенно, очевидно лекарското лоби е сработило и към днешна дата обслужването на всички фирми от тези служби е задължително. И се появява доходоносен източник за много лекари, които бързо са се ориентирали в обстановката.
"В България квалифицираните специалисти по трудова медицина сме едва 70 души, а службите са 770 (по регистъра на Министерството на здравеопазването са 729, б.р.). Аз участвах в изготвянето на наредбата за тяхната дейност, която направихме съвместно със здравното министерство и Националния център по опазване на общественото здраве (НЦООЗ). Въпреки съпротивата ми имаше лица, които нарочно оставиха вратичка, за да може да се печели чрез корупция", обяснява д-р Стоянка Парушева. Близо 30 години тя е завеждала отдел по хигиена на труда в ХЕИ. Според Парушева основна причина за голямата далавера с тези фирми е, че те не се лицензират, а само се регистрират в здравното министерство.
"Аз съм учила санитарна медицина в Москва 6 години, полагала съм държавни изпити, имам 3-месечен основен курс за главен специалист, но това в случая е без значение. Защото от центъра за обществено здраве можеш да получиш удостоверение за специалност срещу 100-200 лева", продължава разказа си д-р Парушева.
В Бургас единствено двама лекари са записали тригодишна специализация по санитарна медицина. Останалите нямат такова намерение, просто защото никой не им го и иска.
"Преди да започнем работа по наредбата за тези служби, бях изпратена в Копенхаген с екип на здравното министерство, за да проучим датските традиции в тази област. Дания е пионер и цял ЕС се учи от опита й. Само че там са обхванали едва 25% от промишлеността, само рисковите за здравето заводи. При нас стигнахме до безчовечно опорочаване на системата, а конкуренцията за повече клиенти прехвърли всякакви етични норми", твърди д-р Парушева.
КАРЕ
Ползата - повече фикция, отколкото реалност
Цветелина Соколова
Въпреки опитите да се регламентира някаква форма на контрол, произволът продължава да е основна характеристика на ситуацията със службите по трудова медицина.
Преди година хора от бранша се оплакваха, че службите са се превърнали в доходоносен бизнес на лекари без специалност, които правят повърхностни и непрофесионални оценки на риска. Според тях се извършват фиктивни дейности на ниски цени, разпространяват се конвертируеми оценки на риска, т.е. евтино почти един и същи документ се предлага на различни работодатели със сходен предмет на дейност и т.н. От началото на 2005 г. бе регламентиран орган, който да ги контролира - РИОКОЗ, бившите ХЕИ. Глобите са от 500 до 1500 лв. при първо нарушение.
Година по-късно обаче проблемите не са по-малко. По данни на Главна инспекция по труда 73% от проверените от тях работодатели са осигурили на своите служители обслужване от такава фирма. Всички трябваше да са го направили още на 1 януари 2004 г. - краен срок, който се предшестваше от 6-годишен гратисен период. Според доц. Невена Цачева от Националния център по опазване на общественото здраве обаче едва между 5 и 15% са работниците у нас, които се обслужват от служба по трудова медицина. Глобата за работодател, който не го е направил, е от 250 до 1000 лв.
Голям проблем на службите е отдалечеността им от обслужваните работещи. Невена Цачева например се е занимавала със смъртен случай на работник от фирма в Перник, която се обслужва от служба по трудова медицина в Бургас.
От септември 2005 г. са в сила нормативни промени, според които службите трябва да се акредитират по закона за лечебните заведения. Доц. Цачева обаче е получила обяснение от Министерство на здравеопазването, че това е законово недоразумение, тъй като службите по трудова медицина не могат да се акредитират като лечебни заведения. И досега министерството не е приело нито критерии за тяхната акредитация, нито сроковете, в което това да стане, обяснява Цачева.