|
| Проф. Драган Бобев |
---------------------------------------------
- Проф. Бобев, във вашата болница се правят доста дарения. Защо по празници се дарява повече и защо хората даряват?
- Дарението е национална особеност на българина. Това е спонтанен жест със стремеж да се направи нещо добро или да се отблагодари за полагани грижи в едно заведение, в което съществуват възможности за благодарност. Тя може да бъде изразена по различни начини и един от тях е даряването. Това е сантиментална и емоционална страна в поведението на българина. Тя е продиктувана от различни съображения и в рамките на тези съображения най-напред трябва да изтъкна, че поверия и религиозна настройка са факторите, които най-вече определят стремежа на българина да бъде благосклонен да дарява. Това се е превърнало в традиция, която има далечна история, и празниците се използват като приемник, когато хората изявяват желанието си да бъдат полезни на другите. Мисля, че това е стремеж към съпричастност към тези, които са изпаднали в беда. Това е и биологично-социален феномен, който има в основата си елементи за самозащита - ако има нещо предопределено, да се превъзмогне с такива жестове. Да се търси съдействието на извънземни фактори. В това отношение дълбоко религиозните хора са в състояние да решават тези проблеми с даряване. Но освен религиозните съображения смятам, че в основата на това се крият и елементи на добросъвестност, на неотразима съпричастност към проблемите на другите. И на последно място, особено за децата - има една ранимост, която задължава хората да проявяват съчувствие, което намира израз в даряването на средства или други подаръци.
- Не е ли това някаква форма на купуване на индулгенция?
- Аз не го разбирам така, въпреки че такъв елемент може да съществува - и от страна на дарения, и на дарителя. Това не е далеч от реалната обстановка, но в нашия случай едва ли може да се каже, че е индулгенция. При нас съществуват норми, които са подчинени на морални критерии. А и ние сме еднакво сантиментални към съдбата на нашите пациенти и на тези, които са близо до нас. Дотолкова сантиментални, че считаме, че споделяме една и съща съдба. Поради което любовта ни е взаимна, така че при нас за индулгенция не може да става дума. Но в най-общия смисъл индулгенцията не може да се изключи - и за собственото си здраве, за биологична съхраненост чрез даряване и високо хуманни актове.
Съвестта е важен елемент, който не бива да се пренебрегва. Тя е диригентът в поведението на личността, в неговата социална вградимост и желанието му да бъде в помощ на другите. Съвестта е може би един от решаващите фактори за пристъпване към дарение, към желание да се допринесе за обществено полезни действия, които малко или повече засягат най-ранимия продукт на човешкото съществувание - здравето.
- Какви хора даряват?
- Най-различни. Човек не подозира понякога, но като че ли този елемент съществува повече у по-бедните хора, отколкото в богатите слоеве на обществото. Но това е известна максима - богат се става чрез максимални спестявания, а беден си остава този, който не умее да спестява, който дарява.
- Политици даряват ли?
- Има, но няма да споменавам, за да не засегна тези, които ще пропусна. Но те не са основният дарителски фонд при нас. При нас това са обикновените хора, които малко или повече са част от обществото, което ние обслужваме. Ние работим със строго определен контингент, при който рано или късно този елемент започва да става доминиращ - когато човек усеща полаганите грижи за съдбата на тези, които малко или повече са били онеправдани от нея.
- Доста често бизнесмени и политици даряват показно. Не е ли нечистоплътно това? Има много хора, дори и сред тях, които даряват, без да държат за това да разберат всички.
- Аз не съм се сблъсквал с този проблем непосредствено. При нас има анонимни дарители, които не познаваме. Повечето от хората, които даряват при нас, остават непознати. Така че те не търсят и индулгенция за направения жест. Но има и показни дарения, те се срещат преди всичко в днешната модерна среда, която окачествяваме като национално отговорен капитал. Зад търсените елементи на показност се крият вероятно и други фактори и интереси.
- Случвало ли се е да върнете дарение?
- Нашите дарения са толкова скромни, че не ни се е случвало. Част от тях са използвани за подобряване на битовата среда и уюта на нашите болни. Напоследък получихме щедро дарение от г-жа Попвасилева. С него направихме тоалетните на нашето отделение, за да създадем максимално удобство на пациентите и техните родители, които са ангажирани с отглеждането на децата в болнични условия. Освен това оборудвахме с възможно най-добрите условия детската стая. Тя се превърна в място, което децата с по-леки заболявания и тези в подобрено състояние посещават с интерес и прекарват часове. Такива дарения са високохуманен жест, който ние оценяваме по достойнство, и се прекланяме пред хора, които спонтанно изразяват желанието си да дарят нещо.
- Колко и какви дарения получавате?
- Ние получаваме пари и обзавеждане за болнични стаи, лабораторни пособия, инструментариум, консумативи. Пари на ръка се внасят по нашата банкова сметка. Но най-големите дарения не са били повече от 3000 лв.
- Вашата болница няма дългове. От друга страна, тук се правят скъпи модерни операции, уникални за страната, например някои костно-мозъчни трансплантации. Как става така?
- Успяваме да компенсираме недостига чрез икономии и субсидии, които получаваме допълнително. Откакто започна финансирането по клиничните пътеки на здравната каса, ние сме в добро финансово състояние, нямаме просрочени задължения, въпреки че нашата дейност е скъпоструваща. Министерството на здравеопазването досега е отговаряло на нуждите на болницата, а ние със съответни програми и методология не сме допускали разхищения. Нашите трансплантации отговарят на всички нужни критерии, ние сме акредитирани към европейската общност по трансплантология. Една трансплантация, която ние тук правим, в чужбина се заплаща много скъпо, от порядъка от 150 000 до 300 000 долара. Тук струва твърде малко на държавата, тя дава от порядъка на 12 до 26 хил. лв. за алогенна (от донор - б.р.) трансплантация. Но и с тези средства, които са абсолютно недостатъчни, успяваме да изпълняваме задълженията си като звено, което извършва костно-мозъчни трансплантации със стандарт, който отговаря на възприетите в Европа. За нас в бъдеще ще бъде абсолютно наложително да ползваме европейски и световни донорни банки и да създадем собствена, за да бъдем равноправни участници в този процес. С това ще повишим процента на тези, които получават трансплантации. В момента осигуряваме само 30% от нуждаещите се. С използването на донорните банки техният процент ще нарасне два пъти.
- От доста време се говори за донорна банка. Кога все пак ще се появи тя?
- Създаването на такава банка изисква доста солидни субсидии. Те трябва да бъдат предоставени от държавата. Никой друг не е в състояние да ги осигури, защото едно изследване за донорство само на първи етап струва от порядъка на 350-500 лв. А на втори етап, когато трябва да се прецизира със съвременни ДНК методики, цената стига до 1500 лв. за един донор. Освен това в първите няколко години ние трябва да наберем най-малко 5000 донори. А сега разполагаме с около 350-400 души и те са от фамилната среда на пациентите, които обслужваме. Те са дали проби, за да се установи дали има съвместимост за техните роднини, т. е. не са истински донори. За щастие, понякога попадаме на пълно съвпадение дори между тези 350 души, което от гледна точна на математиката е астрономическа случайност. Ние вече направихме такава трансплантация от нефамилен донор.
- Колко души годишно се нуждаят у нас от костно-мозъчна трансплантация?
- Това е трудно да се каже. Никога не може в перспектива да се определи строга цифра. Това, което остава трайно, са всякакъв вид донорни банки. Човечеството в момента разполага с 10 милиона доброволни дарители от нефамилна среда. Но те осигуряват само 70% от нуждаещите се. Това са цифри, валидни за всички страни. Фактът, че костно-мозъчната трансплантация ще навлиза все по-широко в терапевтичната практика на различните видове заболявания, показва, че нуждите от такива операции ще нарастват.
- Заделени ли са пари в бюджета за догодина за създаване на донорна банка?
- Мисля, че не са. Държавата отделя много малък процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазването. Ако се сравним с европейските страни, към които се стремим, там цифрите са не 4.4%, там достигат до 11.4-13% от БВП. Ние не можем да се сравняваме все още с тях, защото икономическите критерии, на които трябва да отговаря една страна, за да достигне такива цифрови показатели за здравеопазването, са твърде различни за нас и тях.
