Би било преувеличено да се каже, че милиони европейци чакат със затаен дъх да видят как Австрия ще ръководи ЕС. Канцлерът Волфганг Шусел се настани на освободеното от Тони Блеър място след неособено впечатляващи шест месеца на британско председателство и разочароваща за съюза 2005 година.

Отхвърлянето на европейската конституция от страните, основателки на ЕС Франция и Холандия, предизвика дълбока криза на доверието в целия съюз.

Тони Блеър се изплъзна от клопката на референдума, но това доведе до отлагане на така необходимия дебат за мястото на Великобритания в Европа. Последното проучване на Евробарометър показва, че едва 33% от британците смятат членството в ЕС за "нещо добро". Повод за безпокойство за г-н Шусел е фактът, че в Австрия този процент е 32% - рядък случай Великобритания да не е на дъното на някоя еврокласация.

Битките за бюджета на ЕС и жертвата от страна на г-н Блеър на част от британската отстъпка в замяна на (незадължително) преразглеждане на бъдещите разходи не помогнаха. Най-доброто, което може да се каже, е, че тази лоша година можеше да бъде още по-лоша.

Не е изненадващо, че амбициите за 2006 г. са скромни. Не се очакват някакви кардинални решения: еврото се държи горе-долу, а в резултат от разширяването през май 2004 г. се появиха френската "болест", полските строители в Лондон и германското безпокойство за загуба на работни места заради по-ниските данъци в източните страни. Броят на хората, които са против всякакво по-нататъшно разширяване, се увеличи до 39%, като големи мнозинства "против" са регистрирани във Франция, Германия и Австрия. България и Румъния трябва да се присъединят към съюза през 2007 г., но членството им може и да бъде отложено, ако не отбележат напредък в борбата с корупцията.

Умората от разширяването отразява едно по-масово вглеждане в себе си и една несигурност. Непознаването на ЕС е огромен проблем, но "планетата Брюксел" - нямаща никакъв досег с европейската реалност - е само част от него. Националните правителства трябва да поработят здраво, за да разяснят на хората ползата от членството в ЕС.

Сега европейците имат нужда от една по-мащабна картина за целите на техния съюз. Преди половин век целта на обединението е била да се свържат старите врагове така, че войната да стане невъзможна. Това вече не е аргумент за никого, както и не е приемлива цел за съществуването на съюза субсидирането на фермерите във Франция и Полша. Но в един свят, доминиран от могъщата Америка и изправен пред "мирния възход" на Китай, има голяма необходимост от една по-силна и убедителна Европа. Това означава икономически растеж, научни изследвания и работни места.

Ако оставим настрана евровижданията, ще трябва да има и едно завръщане към евроконституцията след обявената през лятото пауза за размишление. Реформите, които тя съдържа, са изключително важни: постоянният президент ще сложи край на абсурдното ротационно председателство, един външен министър на целия ЕС може да допринесе за нарастване на неговото влияние по света, а правилата за гласуване трябва да бъдат опростени.

Политическата реалност подсказва, че никакви съществени промени не могат да станат преди 2007 г., когато трябва да бъдат избрани нови правителства във Франция и Холандия, а Германия ще застане на председателското място. Големите въпроси все още остават открити. Не е добре за Европа, че те вероятно няма да получат отговор в близко бъдеще.