Очаква ни нервна година, тъй като са налице твърде много неизвестни, които почти не подлежат на контрол от ключовите играчи. В стратегическите им планове преобладават разработки на негативни и спешни сценарии, както и мерки за контрол върху щетите на историята.

Неопределеността за българската 2006-а произтича от три основни източника. Голямата неизвестна, която ще вади постоянно от равновесие ключовите участници в политическия процес, е организираната престъпност. Едва в края на годината може да се окаже, че тревогите са били напразни, че публичните разстрели на видни личности вече не са на мода, но междувременното очакване нещо злокобно пак да се случи, ще трови комфорта на управляващите. Въпросът не дали, а кога и кой ще бъде ликвидиран, ще се задава най-често не само в различните формални и неформални формати на средите, които се занимават с националната сигурност, но и в дипломатическите мисии. Защото ако има сигурен фактор, заради който ще отложат членството ни в ЕС, това е



демонстративното разчистване на сметки



между престъпници и новобогаташи, припознавани като близки до една или друга клонка на властта.

Оттук и вторият източник на неопределеност, с който се опитват да се справят плановици и аналитични щабове - какво ще реши Брюксел относно най-важната ни национална задача на XXI век. Почти до края на следващата година ние няма да получим ясен отговор относно началната дата на нашето пълноправно членство. Ние ще очакваме, но няма да получим ясни новини и определени становища през март, май или юни. Годината ще премине в размяна на писма, очаквания и позиции, докато накрая, вероятно в периода между октомври и ноември, ще чуем очакваното "да" за 1 януари 2007, но протакането ще изнерви президент, парламент и правителство. Разбира се, ако междувременно не е публично очистен още някой от предприемачите на прехода и ако все пак някои лица от тайния списък на Брюксел се окажат зад решетките или поне временно се оттеглят от видимата публична сфера.

В тази ситуация Кобургът ще работи като трети главен генератор на неяснота. Периодически той ще излъчва противоречиви послания към обществото, обявявайки се ту за лоялен партньор в коалицията, ту за нейна алтернатива. Това ще продължи до самото навечерие на президентските избори и ще е в зависимост от новините от Брюксел. Ако те са добри, той ще се старае да прибере част от дивидентите за успеха на колективния ни проект, ако са лоши, ще се опитва да прехвърли



вината на гърба на младия Станишев



Двусмислеността на неговото поведение ще му носи изгода почти през цялата 2006 г., особено в нейното начало, когато ще се проведат интензивни преговори при избора на бъдещия главен прокурор. Жълтите говорители вече намекнаха, че е възможна сделка, при която заменят подкрепа за преизбирането на Първанов и лоялност към управляващата тристранна коалиция срещу поста на наследника на Филчев. Проблемът е, че, ако тази сделка се сключи, Сакскобургготски ще се сдобие с голяма независимост. Темата за неговите имоти, чрез която сега го притискат коалиционните му партньори, ще престане да работи и ще премине в историята. При сегашната пълна независимост на прокуратурата, която остава непокътната и при предвижданите промени в конституцията, всяко евентуално дело, което засяга неговите интереси, може да бъде забавено, замразено, прекратено или върнато за доразследване.

Едновременно с това, дори и да бъде сключена тази сделка, голямото разстояние между началото на годината, когато ще се избира главен прокурор, и края на годината, когато ще избираме президент, ще позволи на Кобурга да преосмисли своята подкрепа за преизбирането на Първанов. Евентуалните неблагоприятни новини от Брюксел ще са причина и повод за известното му дистанциране по начин, че дори да не оттегли подкрепата си за президента, да я даде двусмислено и резервирано, както вече стори през 2001 г. за Петър Стоянов.

Разбира се, Първанов ще знае всичко това, но няма да намери начин, за да си осигури пълна лоялност от страна на жълтите. Дори и да намери някакъв хитър начин да получи твърди гаранции от Кобурга, това не му решава основния проблем. В основата на стратегията на сегашния ни държавен глава за 2006 г. стои допускане, което може да се окаже изначално грешно. А именно - идеята, че трябва на всяка цена да се вкарат и държат в кошарата на управлението всички евентуални конкуренти: царя в правителството, Сидеров в парламента, Борисов в кметството.

Този стратегически подход може и да проработи, но крие риск за Първанов, тъй като твърде много го ангажира с правителство, което събира все по-високо ниво на недоверие. От друга страна, той оголва огромно празно пространство за действие, което ще е от полза за нови лица и претенденти. Очевидно на този етап президентът е убеден, че ситуацията не предполага изненади, че разбитата десница не е в състояние да му се противопостави с единна свястна кандидатура, и че антипартийните и антиелитните настроения не ще успеят да си намерят нов сериозен говорител.

Нито първото, нито второто е очевидно. В края на 16-годишен период на промени в обществото се оформя мнозинство избиратели, които не преливат от любов към управляващите, каквито и които да са те. Към това през 2006 ще се добавят и нервно очакване за лоши новини от Брюксел за мъчителна протяжност на развитието в Триполи, за мълчаливо попържане спрямо цените на цигарите и алкохола, както и спрямо нарастването на цените при запазването на доходите като цяло.



Лошите новини за Първанов



не са непременно добри за десницата. Президентските избори са шанс за ревитализирането на довчерашните реформатори, но от днешна гледна точка съвсем не е ясно дали те ще успеят да реализират този шанс. Относно Костов ситуацията е най-предвидима, но самият той има проблем, който сам си създава. Тъй като е стратег по душа, откакто е влязъл в парламента, изпитва дълбоко безпокойство, тъй като ситуацията не му позволява да си оформи ясна визия за следващите години. Ако през 2006-а остави настрана дългосрочните терзания и се отдаде на решаването на малки задачи и по-краткосрочни тактически маневри, ще е и политически по-влиятелен и по-успешен.

При другия ключов играч вдясно - Петър Стоянов, положението е тъкмо обратното. Той би могъл да подобри сегашните си неблагоприятни позиции само ако превключи от тактически режим на малки битки за парламентарната група и против фракцийката на Михайлова към стратегически ориентирана структурна реформа на Съюза на демократичните сили. Което означава и скорошна национална конференция, нов устав, нови хора, нова система за финансиране и ново отваряне към активни местни елити.

Смислено взаимодействие вдясно няма да има,



докато Костов не се настрои тактически,



а Стоянов не превключи на стратегически обхват. И ако първото е по-вероятно да се случи през 2006 г., второто е повече от съмнително. Започването на преговори след Нова година за единен десен кандидат за президент вероятно ще се случи, но плодотворността на тези преговори далеч не е очевидна, тъй като единият от преговарящите ще е ясно оформена величина, а другият - мъглява възможност. Друга би била ситуацията, ако Стоянов успее сравнително бързо да преструктурира своя лагер така, че да стане привлекателен център за разнообразни отломки от дясното, които засега са отблъснати от Костов, но непривлечени от никого (ССД например).

Неопределеността сред власт и опозиция ще бъде съпътствана с неизвестни и пред бизнеса. Заченат в прехода, замогнал се от приватизацията, поделен между светлата и тъмната страна на икономиката, българският стопански сектор има да решава тежка и скъпа задача в навечерието на приемането ни в Евросъюза. Принудителното излизане на светло, новите ограничения на стандартизацията и бъдещият завишен контрол изискват от бизнеса инвестиции и промяна в стила, които не са безболезнени. Неяснотата дали скоро и кога точно ставаме членове



изнервя стопанските ни дейци



повече от политиците. Мнозина от бизнесмените разглеждат датата на членството като вододел и черта, която разделя онези, които остават в голямата игра като легитимни представители на национално-отговорния капитал, от онези, които оцеляват просто като гузен спомен от близкото минало.

Проблемът е, че нервността на спонсорите е заразителна за спонсорираните политици, което допълнително ще напряга играта. Колкото и да отричаме Би Би Си и "Билд" относно съществуването на таен списък с едри мафиоти, покровителствани от властта, не можем да приемем на доверие чистоплътността на финансирането на повечето от партиите. Проблем, който националната политическа класа така и няма да разреши през 2006 г., губейки скъпоценно време в приемането на частични и неефикасни промени в конституцията.

Напрегната атмосфера, заредена с нервност, ще подтиква ключови играчи към грешни решения, които все още не могат да се предвидят. В противоположност, лесно предвидимо е, че недоверието към правителство, парламент, президент и политици ще расте. Ако днешната дясна опозиция не намери подходящия език и лицата, които да изразят и насочат това недоверие, със сигурност ще се намерят още през 2006 г. извънсистемни играчи, които да го изговорят и превърнат в политическо действие.