Благодарение на уникалните открития през годината България със сигурност се нареди до Италия, Гърция и Турция - трите страни с най-много архитектурни паметници в света.
От 16 март до края на ноември край с. Дъбене, което се намира на 5 км от Карлово, археологът Мартин Христов от НИМ и консултантът му проф. Васил Николов от Археологическия институт с музей към БАН продължиха разкопките от миналата година, за да открият общо над 15 000 златни предмета - между 18 и 23 карата. С тези открития находището в село Дъбене вече е най-голямото в Европа.
Тази местност е старателно разорана от иманяри. Бижутата обаче са спасени, защото са разпилени върху площ от 81 дка. Всички са шокирани, когато започва да "излиза" златото. Това са накити, предварително разкъсани ритуално и разхвърляни между камъните.
Стойността на откритието не е в златото, а във възрастта му - датирано е около 3200 години преди Христа и е по-старо от известните досега царски и аристократически съкровища с цели 2500-2600 години. На територията на Балканите досега са намирани единични златни находки от това време.
Това променя представите в световната археология, че източниците на златото на Микена, а дори и на Троя са в Гърция и Мала Азия. Изобилието от самородно злато около Тунджа доказва, че
тя е била истински античен Клондайк
Другата голяма загадка е в изключително високата технология на изработката. Но кои са били хората, оставили ни тази безценна находка? Проф. Васил Николов ги определи като пратраки. В надгробната могила, където са събрани предметите, са намерени и костици. Ще им бъде направен ДНК анализ, за да бъдат сравнени с кости на древните траки, и ще се търси решение за произхода на древното племе. Възможна версия е майсторите златари да са представители на неизвестна засега на науката цивилизация по нашите земи, която е загинала при катаклизъм.
След Дъбене Иван Христов от НИМ пък откри тракийски град под билото на Средна гора. Той се намира близо до култовия тракийски център Старосел. Според археолози това е най-старият и най-запазен тракийски град, откриван досега по нашите земи, и е бил столица на цар Аматок. Датиран е към VI-V в. пр. н. е. В центъра на града са разкрити укрепен дворец и двуостра желязна брадва - символът на властта за тракийските владетели.
В началото на юни шуменски археолози начело с проф. Рашо Рашев откриха в Плиска останките на уникален дървен дворец от VII-VIII век. Той е с диаметър около 30 метра и няма аналог в степната евразийска зона, където може да се очаква подобна дървена архитектура. Това е най-ранното дървено съоръжение на територията на Плиска, с което е започнало строителството в Първата българска столица. Дворецът най-вероятно е бил
ползван от неколцина ханове през VIII век
Проф. Рашев смята, че дворецът е построен от сина на Аспарух хан Тервел. Депутатът от НДСВ Светослав Спасов, който е историк и всяко лято участва в разкопки в Плиска и Велики Преслав, опонира: "Според мен това е дървеният дворец на първия български хан Аспарух."
Само дни по-късно археолози откриха запазена средновековна гробищна могила при разкопки в местността Чаир дере край шуменския квартал "Макак". Находките - конска глава, стремена и юзда, част от човешки скелет и запазен глинен съд - показват, че в могилата е погребан висш сановник от периода VII-IX век. Не е изключена възможността това да е ханско погребение. При прабългарите единствено висшите сановници и хановете са били погребвани заедно с конете си.
В началото на лятото светилището край с. Татул пак стана археологически хит. Там откриха 23 култови огнища, като в едно от тях е намерен отлично запазен бронзов скалпел, няколко керамичните късове от култов жезъл с изображение на слънцето, части от бронзови обеци, жертвени чаши, червенолакова керамика. Това доказа тезата на проф. Н. Овчаров, че се касае за хероон - светилище на обожествен след смъртта си тракийски цар. Находките му дават основание да смята, че става дума за много рядък обичай, описан от античните извори, в които тракийският цар се погребва не под могилен насип, а на върха на планината в пещера или колона, та и след смъртта си да е посредник между боговете и хората. Този ритуал е описан за тракийските царе Орфей и Резус.
В нашумелия Перперикон бе разкрита южната порта на Акропола, създадена във времената на Троянската война и съхранила се почти във вида отпреди повече от 3 хилядолетия. А на самия връх на скалния хълм се разчистиха останките от най-ранната църква в Родопите, откъдето е започнало в началото на V в. покръстването на великата планина.
На 23 юли гръмна новината за съкровището от Златиница
Открита бе гробница на тракийски владетел от IV век пр. Христа в местността, известна като Голямата могила с височина 15 м между селата Златиница и Маломирово. Находката бе на екип с ръководител ст. н. с. Даниела Агре от Археологическия институт при БАН.
За първи път в България се открива толкова цялостно запазено погребение - с площадка пред гроба за конете и кучето на владетеля. Погребаният е получил златния венец, свидетелстващ за високия му сан, най-вероятно след победа в битка. Открити са пълно бойно снаряжение - меч, бронзов шлем, желязна ризница, седем копия, два комплекта стрели. Пръв е сребърният параден наколенник, който е подсказал значението на находката. Между намерените ценни предмети са два ритона, четири фиала, апликации за конска амуниция, амфори от тасоски и родоски тип. Анализирайки костите в гробна яма, археолозите стигат до извода, че тракийският владетел е бил висок 1.90 м.
По-късно Даниела Агре предположи, че погребаният е цар Керсеблепт (359-341 г. пр. Хр.), владетел на Одриското царство между 359 и 341 г. пр. н. е. и водил битки с Филип II Македонски. Бил е и почетен гражданин на Атина. Венецът, предполага Агре, е от олимпийските игри или знак на почест от завладените от него градове в Пропонтида (дн. Галиполи).
Скелетът на владетеля ще бъде изследван в Дания и там ще се направи възстановка на черепа. И тук, както при съкровището в Дъбене, е използвана уникална златарската технология - при изработването на венеца са използвани всички познати днес златарски техники като запояване, щампа на листата, ивично усукана тел.
В конкуренцията между родните археологически експедиции се включи и Георги Китов, който в Плоската могила край Шипка откри гроб на тракийски владетел със златни предмети. Сред тях са листо и плодчета от маслинов венец и копчета от благородния метал.
От
подводна археологическа експедиция
пък стана ясно и че римският град Бизоне край Каварна е потъвал два пъти в морето. За това свидетелства потънал квартал от града в Каварненския залив. Находките датират от II в. от новата ера. През този период морският бряг вероятно се е издигнал с 4 метра и после внезапно пропаднал в морето.
Археологическите открития повишиха и рейтинга на България в света. Те редовно се отразяваха от CNN, EuroNews и RTL. Страници им посветиха Financial Times, Independent, Guardian. За срещи с археолозите откриватели дойде и специалният пратеник на National Geographic Кенет Барнет. "Гардиан" сравни Дъбене с Троя. В същия дух бе и информацията на "Индипендънт". Атинският "Та неа" пък написа, че древна Тракия в днешна България се оказа по-златоносна от Микена и Троя.
Римският "Република" пък припомни, че треската за злато в Долината на тракийските царе е започнала още през миналата година с откритията на археолога Георги Китов, но и загрижено попита дали страната ни е в състояние да опази съкровищата, при положение че няма сериозен закон за защита на културните си паметници. В "Месаджеро" обаче липсваше всякаква добронамереност и той нарече откриването на гробница на Орфей подигравка, тъй като той бил само митологичен герой.
Не така бяха нещата на правителствено ниво. Италия реши да предостави 120 000 евро за реставрацията на бронзовата глава, открита от Георги Китов в могилата Голямата Косматка, както и други археологически паметници. Апаратура за лабораторни и теренни изследвания и аудио-визуална техника на обща стойност около 375 000 йени дари и Япония. Разкопките в Златиница пък бяха финансирани чрез германско-холандската фондация "Хоризонти".
Затова и българските съкровища комай бяха най-добрият посланик на страната ни през годината.