Включете радиото и ще чуете:
- 2006 е година на Моцарт, понеже той е роден през 1756.
- И година на Мечо Пух, който се появил в "Лондон ивнинг нюз" на Бъдни вечер през 1925 и книгата излязла през 1926 - бърза да не остане по-назад компанията "Уолт Дисни", която държи авторските права върху приказката на Алън Александър Милн.
Това би разсмяло Моцарт, който обича непристойните шегички във филма на Милош Форман по пиесата "Амадеус" на Питър Шафър. Шафър и Форман отключиха моцартомания през 80-те години на ХХ век, нищо, че ги уличиха в романтични заемки от "Моцарт и Салиери", операта на Римски-Корсаков по Пушкин.
Тогава, през 80-те, британският бизнес монтираше по международните летища светлинни табла с Наполеон и надпис: "Той ни нарече народ от дюкянджии и беше прав; в Лондон се продава всичко", австрийците продължаваха да продават на света шоколадени бонбони "Моцарт", а сега, през 2006, чешките туроператори съблазняват туристите с девиза "Моцарт се влюбил в Прага, тя и вам ще хареса". Еластично е естетическото мерило на креативните редактори в рекламните агенции. Но и австрийският фонд за Моцарт трудно ще направи толкова, колкото направиха Шафър и Форман. Един от проектите на фонда е да обнови градинката пред НДК и да постави в нея паметник на Моцарт. Български патриотари казаха "не" - там трябвало да има само български символи. А Моцарт би им се отразил добре; неговата музика увеличава млеконадоя на кравите и носливостта на кокошките.
Защо бутафорният патриот се мръщи на проекта "Моцарт" за градинката пред НДК? Защото такива работи се случват. Мислим си, че цензорът нарочва книги, филми и театрални пиеси, докато музиката е нещо твърде абстрактно, за да си навира той носа в нея. Грешим. Музиката придава на думите опасна убедителност. Оперите на Верди ги орязвали, понеже се възприемали като повик за обединението на Италия, а "Сватбата на Фигаро" - как така един прост слуга ще води за носа глупавия си господар; бива ли Бомарше да пише такива безобразия, а Моцарт - музика за тях?
2005 бе година на бутафорното българско патриотарство. То ми додея, защото издава комплекси за национална, политическа и друга малоценност. Не само в България. В СССР, когато съществуваше, беше забранено "Верую" на Арво Парт заради думите "Аз вярвам в Иисус". През 1989, за да не се развращават децата, отпадна "Смърт във Венеция" на Бенджамин Бритън от оперния фестивал за ученици в Глиндбърн. Ленард Бърнстейн беше в черния списък на макартистите в САЩ.
Евреи се нахвърлиха на оркестрантите през 80-те, когато Зубин Мета щеше да дирижира "Тристан и Изолда" на Вагнер. Простотията им бе забележителна, понеже само седмица преди това меломаните в Тел Авив се насладиха на "Кармина Бурана" от Карл Орф, придворния композитор на Хитлер.
Нацистите пък бяха забранили еврейските композитори, дори Менделсон. Барток и Шостакович си изпатиха заради сексуални музикални мотиви, както обясни "Правда". Барток, който е унгарец, беше забранен в родината си между двете световни войни, понеже в музиката му има мотиви от Трансилвания. Шостакович го драха за еврейски мотиви. Прокофиев, Шнитке и Парт бяха забранявани заради упадъчно експериментиране.
Композиторът Малер, който е евреин, се беше заял, че в "Зигфрид" Вагнер е направил Миме като карикатура на евреин.
Изброявам тези работи, за да припомня с какво се родее патриотарският наивизъм, който не ще Моцарт, а само български символи пред НДК. Казвам го, защото някой трябва да го каже. Иначе мога да си слушам Моцарт и вкъщи дори без да въртя записите, а като включа Класик ФМ радио, на което му отива да пуска Моцарт, защото заедно с Хайдн и Бетовен той е лицето на зрялата музикална класика и често ще звучи през 2006, която е година на Амадеус (на латински), Готлиб (на немски), Амад (на френски), Богомилчо на български.
Той предпочитал да го наричат Амад. Известно е, че умрял, без да завърши прочутия си Реквием. Завършил го младият Франц Хавер Зюсмаер. Чудно как хитлеристите не надушиха еврейска жилка в това име. Впрочем за учител на сина си Франц Моцарт избрал Салиери, което никак не се връзва с романтичната легенда за черната омраза на завистника към осенения свише.
Но има ли значение как ще ни разкажат библейската легенда за Каин и Авел? Нали накрая Амадеус се провиква: "Посредственици от всички времена, прощавам ви!"
Не е доказано, че Моцарт е имал синдром Турет (импулсивно изричане на гадости). Някои форумци имат Tourette syndrome, но Амад и тям прощава. Само на Мечо Пух няма за какво да му се прощава.
Jusautor DI copyright
Димитри,
Не ми хареса днешното заяждане с мнението на хората, на което те, както и ти, имат право. Освен това, два пъти си писал погрешно името на композитора. Не е Парт (няма нищо общо с партенка или чин), а Аарво Пярт, православен естонец и истински мистик в музиката. Живее в Германия отдавна. Неговата снаха Ирина Пярт, която работи в университета на Бангор, е една от най-красивите жени, които съм срещал.
Не разбирам, не приемам нежеланието за паметник на Моцарт пред НДК, от това само губи столицата, ако пък може нека е в Пловдив. А черната легенда за завистливия Салиери има потвръждение, след завръщането от Прага, където Моцарт бил заедно със Салиери скоро започнали симптомите на странното отравяне довело гения в гроба, Салиери малко полудял, но това вече е друга история
, че е обещал да махне тез грозни капанчета. 
Филип II си стои, лошо няма, дали е построил тепетата не е ясно, знае се, че някога е имало паметник на Орфей, ама отдавна е било, има и останки от постройка от микенската култура, древнотии майна, той Д Иванов ги знае тия работи, ще ги опише, ЧНГ....
Гарантирам, че площадът и околностите ще са пълни. 
Културата е световна, прави се от хора талантливи и гениални от различни страни, дедо Господ така ги е разпределил между народите, после пак са заедно при него, горе, не ги разделяйте по друго освен дарба.... 
