визитка

-------------------------------------------

Доц. д-р Пламен Моллов е роден на 9 септември 1958 г. в гр. Пловдив. Инженер-технолог, завършил е Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив. Специализирал е управление на качеството и безопасността на храните в Германия, Англия и Белгия. Депутат от НДСВ в 39-ото и 40-ото народно събрание. В миналия парламент беше председател на комисията по земеделие, в сегашния е зам.-председател. Женен, с едно дете.

---------------------------------------------------





- Г-н Моллов, какво се случва с разпоредителните сделки със земеделски земи? Хората знаят ли какво могат да правят с имотите си?

- Много собственици не са решили въпроса с разделянето на земите, с преотдаването им под наем и т.н. Очевидно има много собственици на земеделски земи, които или не знаят къде са те, или не се интересуват от тях, или ги държат само със спекулативна цел - един ден да ги продадат на по-висока цена. Неотдавна се коментираше, че когато влезем в ЕС, земите ще поскъпнат много. Искам да предпазя всички собственици от голямото заблуждение, че ще има невиждани високи цени, първо, защото те няма как да минат равнището в ЕС. Действително в Европа има земи с много по-високи цени, но става дума за имоти, където може да се развива индустриално земеделие. Дори нашите почвено-климатични условия да са феноменални, земите няма да поскъпнат толкова, защото са раздробени. Когато няма голям масив, който да се обработва с техника, когато няма инфраструктура, няма напоителна система, няма пътища... Хората не бива да очакват спекулативно нарастване на цените с пъти повече от това, което е в момента.

- Преди около две години имаше идея да се създаде държавен пазарен посредник за сделки със земи. Актуална ли е и днес?

- Да, трябва да има посредник на държавно ниво, най-добре дружество със специална инвестиционна цел. За да бъде ефективно, то трябва да отговаря на две условия - да не бъде някаква раздута държавна администрация или ново министерство, а да е например с 51% участие на държавата. Второ, капиталът не трябва да е от бюджета, а частен - например банков. Държавата ще го гарантира, ще може да играе с него на борсата и да го умножава. Ако има такъв държавен пазарен посредник, в закона може да се разпише клауза, че когато се извършва сделка със земя, първият купувач е дружеството със специална инвестиционна цел. Или, за да не се смята, че това е монопол, могат да се създадат много на брой такива дружества - във всяка област по едно. И пак право на първа покупка при равни цени да имат тези дружества. Така те ще могат да акумулират ресурс и да участват на пазара. Едновременно с това дружествата, като разполагат с поземлен фонд, ще могат да предлагат и по-атрактивни цени. Идеята е тези дружества да имат и ангажименти по подобряване на инфраструктурата.

Три частни фирми вече направиха инвестиционни фондове за земеделски земи. Но за разлика от държавата, те нямат ангажименти по инфраструктурата. Убеден съм, че ще се появят и други такива компании.

- Имаше няколко проекта на закон за комасацията и нито един от тях не бе приет от миналия парламент. В крайна сметка, ще се уедрява ли земята?

- Комасацията не е панацея и не може да реши проблемите. Защото в момента, в който окрупним един имот, на друго място друг имот се раздробява от само себе си. Според мен по-решително трябва да се подходи към закона за наследството и да се въведе европейската практика, която съществува в Германия, Швейцария и т.н. Първо - най-малкият земеделски парцел трябва да бъде с размер, какъвто ще се подпомага по европейските схеми. Ако ЕС каже, че минималният размер за финансиране е 1 хектар, тогава не би трябвало да може да имаш земеделска земя под 1 ха. А ако имаш такава - тя няма да се води за земеделска и за нея не се получават помощи. Тоест, трябва да се спре възможността да се раздробява земята.

В Европа как става това? Първата възможност е, ако някой се занимава със земеделие, да получи цялата земя. Примерно има трима наследници и единият иска да се занимава със земеделие. Декларира това, другите двама собственици получават обезщетение, но предоставят парцелите си на него, а не ги продават на други, за да не се раздробява земята. Втората възможност е земята да се даде на най-големия наследник. В крайна сметка, при раздробяването минималният размер на земята трябва да е това, което ще се подпомага по европейските фондове.

- Каква е най-малката площ, за която ще се получават помощи?

- Дадена ни е възможност да изберем между 0.3 и 1 хектар. Много се иска от министерство на земеделието да има смесена система, каквато е в Унгария. Вероятно има някаква обосновка, защото една част от нашите обработваеми земи са в Родопите, където трудно се достигат по-големи размери. Но когато се подпомагат маломерни имоти, средствата не покриват дори разходите за обработката на земята.

Моето виждане е, че е по-добре да фиксираме минималния размер на 1 хектар. Шансът на България да бъде конкурентна на европейския пазар не може да се защити с маломерни имоти. Дори 1 ха е малко, но дава възможност за издръжка на едно семейство. Ако отидем на ниската граница или на някаква смесена система, това ще създаде проблем в българските условия и ще започнат спорове защо в един регион действа ниската граница, а в друг - високата.

- Без закон за комасацията как собствениците ще окрупнят земите си, за да стигнат минималния размер, финансиран от ЕС?

- Точно това ще е мотивът и стимулът тези маломерни имоти да бъдат вкарани в някаква форма на сдружаване. Опитваме се едва ли не по служебен път да притиснем земеделските производители да се сдружат, защото това е единственият им шанс да получат пари. Когато останат без субсидии, ще бъдат принудени на семеен, съседски или друг принцип да се сдружат.

Какво се случва в момента? Собствениците на земя я дават в кооперацията. Тя обаче се явява само като един брокер, който прехвърля земята на арендатора. Така кооперацията взима дивидента и дава толкова, колкото иска, на собствениците. Това е порочна система. Идеята е самите стопани да се сдружат и ще могат да получават подпомагане от държавата.

- Наскоро се заговори отново за въвеждане на данък върху пустеещите земеделски земи.

- Добре е да се плаща данък земя, но не непременно за пустееща земя. Иначе ще се стигне до това, че тези, които не знаят къде са им земите, ще бъдат принудени да платят някакъв данък. Други, чиито земи са маломерни, няма да бъдат засегнати по никакъв начин, защото данъкът не може да бъде висок. От трета страна, ще се намерят достатъчно селски тарикати, които ще разорат тези ниви и ще кажат: „Решил съм да сея ръж." И никой контролен орган не може да дойде и да го пита защо не го прави. Просто ще обоснове неплащането на данъка.

Затова трябва да се въведе данък поземлена собственост върху всички земи, за да разберат техните собственици, че трябва да се грижат за тях. От налога трябва да се освободят само онези, които обработват земята. Те трябва да получат компенсации. Другите, които не я обработват, ще бъдат принудени да я дадат на някой друг да я обработва или да я продадат.

- Какъв трябва да е размерът на земеделския данък? В аграрното министерство се говори за 1 до 5 лв. на декар?

- Данъкът трябва да е символичен, да води до това да декларираш, че имаш земя. Според мен трябва да е от порядъка на 1 лев. Нека видим каква е целта - искаме да съберем пари ли? Не. Искаме да накараме собствениците да се сетят, че имат земя. Например имаш 3 дка, трябва да платиш 3 лева - нищо не е. Но трябва да го платиш, защото иначе ще те търсят.

- Какво трябва още да направи страната ни в земеделския сектор, за да завърши реформата?

- Ако за нас досега приоритет беше да хармонизираме законодателството, това вече е направено, с изключение на няколко текста по законите за храните и виното. Но 2006 г. е фатална, защото нямаме право на експерименти и грешки. Това означава ясно синхронизиране на работата между парламентарната земеделска комисия и земеделското министерство. Вече започнахме сериозни дискусии за всичко, което трябва да се случи - в поземлените отношения, в горските отношения, хранителната безопасност, разплащателната агенция, в хидромелиорациите. Ние трябва да накараме администрацията да работи по нов начин, земеделските производители трябва да имат яснота какво ще им се случи през следващите 5 г. Това засега на никого не е ясно и което е по-лошото, никой не се опитва да го изясни.



КАРЕТА



"Искам да предпазя всички собственици на земеделски земи от голямото заблуждение, че, като влезем в ЕС, ще има невиждани високи цени."



"Комасацията не е панацея за раздробените площи. Според мен по-решително трябва да се подходи към закона за наследството и да се въведе европейската практика."



"Шансът на България да бъде конкурентна на европейския пазар не може да се защити с маломерни имоти. Дори 1 ха е малко, но дава възможност за издръжка на едно семейство."