|
| Част от интелектуалците, които дадоха "Атака" под съд заради словото на омразата. |
Нищо ново. Освен че "Атака" е на път да номинира нова група "небългари", "българофоби" (по думите на официалната й декларация по случая). Сега е ред на "безотечествениците" интелектуалци.
Не е тук мястото да се води спорът какво е "интелектуалци" и защо "Атака" нарича онези, които искат да бъдат граждани, "интелектуалстващи". Но в случая наистина става дума за коалиция на граждани, незабавно заклеймена с омраза. Сякаш сме в онези времена, когато се отлъчват хора заради това, че са мислещи; или - както е при Пол Пот - "носят очила".
Колко му е към предизборните обещания за "дециганизацията", "детурцизацията" и пр. на България да се добави и "деинтелектуализация". Макар че авторът на "Властта на мамона" беше обещал да се бори срещу онези, при които "грижата за дебелото черво е по-голяма от грижата за душата". Но той слага от добрата страна на разделителната линия "само себе си и своите "патриоти". Само те са срещу националните предатели, срещу "обезкръвяването на българската нация" и "шайката евреи". И най-вече срещу "циганите", които крадат и получават социални помощи на гърба на "българския данъкоплатец" (сякаш циганите не са български граждани и не плащат данъци и сякаш няма много етнически българи, които също крадат и също така не плащат данъци).
Известно е, че демократичните режими са такива, защото никой не казва "само ние" (и не нарича Народното събрание "блато" или място, пълно с "педерасти, цигани, иностранци, евреи и всякакви други…"). Затова са скандални тезите като "Сидеров спаси демокрацията в България" (заглавие на интервю с Божидар Димитров).
Известно е също така, че нацията е гражданска, а не етническа общност. Тя е обединение на равноправни граждани, които признават закона, а не сбор на "етноси".
Тя не е само "на българите",
а и на всички, които живеят на българската земя. Но "Атака" (нейни лидери) изключва от националната общност онези, които нямат "българска кръв" или "кръв юнашка". Подхранва стереотипи и ненавист към етнически различните, подбужда към дискриминация, т.е. лишава ги от права, които дава на своите. Тя манипулира факти или представя полуистини за доказани факти, като създава отрицателни нагласи към цели групи и пречи на чуването и интегрирането на техния глас. Това се има предвид, когато се говори за "слово на омразата" - подстрекаване към омраза спрямо определена група, насърчаване към дискриминиране на хора с различна етническа или религиозна принадлежност, с различна сексуална ориентация и т. н.
Това слово на омразата не е от вчера. Но напоследък то специално се санкционира от модерните законодателства. (У нас това е новият "Закон за защита срещу дискриминацията".) Доскоро бях противник на неговото прилагане към лидера от СКАТ. Мислех си, без да съм юрист, че свободата на словото и свободата на мнение е абсолютно право, че тези права не са делими на части и че когато започваме да ги ограничаваме, трудно ще определим къде точно да спрем; че законът може да стане и предмет на злоупотреба и да се използва срещу тези, които иска да защити. Мислех си, че става въпрос за маргинални и незначителни персони, които само това и чакат, за да окупират със семплите си, но агресивни езикови дрешки тясната публична сцена. Мислех си, че самото им показване ще покаже на гражданите границата, която не трябва да престъпваме, ако искаме да живеем в разумен и плуралистичен свят…
Днес все повече се убеждавам, че воленсидеровци
не могат да бъдат убедени
в публичен дебат
Защото те не приемат правилата на демократичното публично обсъждане. Те вярват в други процедури и в други правила. Не може да има спор за същността на луната между един астрофизик и онзи, според когото тя е пита кашкавал, както казва френски историк след дългите си спорове с отрицателите на холокоста. (Това са онези, които пишат, че холокостът е лъжа, както впрочем пише и Сидеров.) Има факти, които не са въпрос на мнение и на доказателства по сайтове. Интелектуалецът Георги Дюлгеров, един от авторите на манифеста "Граждани срещу омразата", е факт, а не мнение. Защото не е станал такъв в публичните дебати, а в други видове състезания и обективни измерителни скали, дипломи, филми, награди. Същото важи и за нивото на български език на Георги Лозанов, прицел на споменатата официална декларация на "Атака" по случая "граждани срещу омразата".
Затова
свободата на словото
не е абсолютна
Не е без граница. Защото се сблъсква с други "абсолютни" ценности в демократичното общество - като равенството. Равенството като норма не идва от кръвта, то е принуда. Не е случайно, че срещата между тези две ценности, напрежението от едновременното им съществуване е въпрос, по който споровете не спират. В най-демократичните страни има слова, които не са защитени от принципа за свободата на словото. Например в САЩ педофилското слово не е защитено от т. нар. Първа поправка на американската конституция, постановяваща върховенството на "свободата на словото". Заради това множество на принципите, на които се основава демократичното ни живеене заедно, има Закон за защита срещу дискриминацията. Той трябва да може да измери и подреди фактите. Щом Сидеров вярва, че има свобода на словото, защо не позволи на "гражданите срещу омразата" също да се възползват от тази свобода? И да поискат да се приложи закон, който е признат за валиден еднакво за всички. Гласуван от българския парламент. Щом се бориш за демокрация, не можеш да се смяташ за недосегаем, а поемаш отговорност за своите действия. Гражданският апел "срещу омразата" да се поеме отговорност не е цензура. Защото цензурата е забрана предварително (на определен вид език в едно предаване например). А законът дава еднаква възможност на двете страни да изложат фактите и "предаването" да докаже, че не попада под ударите на това, което законът защитава. Тъй че става дума не за цензура и произвол, а за поемане на отговорност за дискриминационното слово.
Поемане на публична отговорност,
тъй като думите са казани публично, а не на чашка по някой извънградски скат. Съдът ще се произнесе и за значимостта на контекста на словото на омразата. Защото омразата успоредно на социалната криза расте лавинообразно. И усилието за правила е едно от малкото неща, което ни е останало.
Друг е въпросът дали когато в къщата на човек пълзят пламъци, той няма нужда от други по-прости неща. Като например вода за гасене. Непосредственият и в случая значим въпрос обаче е дали човекът в беда вижда, че го лъжат, че му дават вода, когато му дават бензин. Но той се учи да вижда, прави усилие да вижда. Тук законът не може да направи всичко. Но все пак е граница. Праг. Отвъд който пламъците пълзят.
-----
* Както "Сега" съобщи преди време, обществена коалиция "Граждани срещу омразата", последвана от още 85 неправителствени организации, заведоха граждански иск по закона за дискриминацията срещу лидера на "Атака" Волен Сидеров за насаждане на омраза. "Граждани срещу омразата" е основана от режисьора Георги Дюлгеров, медийния експерт Георги Лозанов, писателя Димитър Бочев, политолога Евгений Дайнов, сатирика Йордан Попов, литературния критик Михаил Неделчев и писателката Теодора Димова. Целта на 86-имата е да се защитят правата на засегнатите граждани и да се ограничи слово, пропагандиращо разделение.
|
| Словото на омразата не е от вчера. Но напоследък то специално се санкционира от модерните законодателства. |
Ами нали за това става въпрос бе госпожа, не може законите да са само за 'българите'..Проблемът е, че май българите са дискриминирани в една чужда на тях държава, носеща незнайно защо тяхното име..
