|
| Засега само НДСВ гледа към изборите за евродепутати. Първанов и соцпартията предпочитат първо да минат президентския вот. |
Та и с нашите царисти стана нещо такова. Питат ги вярно ли ще участват самостоятелно на президентските избори, а те отвръщат: ама чакайте да минат европейските...
В момент, когато всички журналисти и наблюдатели вече настройват сетивата си за предстоящия наесен президентски вот, НДСВ пусна в обращение поредната си политическа разменна монета. Зам.-председателят на партията Пламен Панайотов съживи публично - и уж непринудено - една логична, но някак позабравена теза. А именно, че при благоприятен евродоклад, който потвърждава навременното ни членство в ЕС, е възможно изборите за евродепутати да се проведат до края на тази година. Заместникът на Симеон деликатно повдигна и остави открит по-важния въпрос: дали евровотът да е преди, по време или след президентските избори. За непредубедените в този въпрос няма нищо особено загадъчно и интересно. Какво значение има кога ще се избират евродепутатите? За изкушените обаче в отговора на този въпрос се крие
поредното царско предизвикателство
Защо изведнъж царистите се присетиха за европейския вот? Едва ли е заради спешната и неотложна нужда на 18 кандидат-евродепутати да си вземат 7-те хиляди евро месечна заплата. Очевидно още в края на миналия парламент хората на Симеон са обмисляли хода с европейските избори. Малко преди да хлопне мандалото на 39-ия парламент, тъкмо НДСВ внесе законопроект за избор на европейски депутати, който предвижда вотът да се проведе преди 31 декември 2007 г. Законът е част от ангажиментите ни към ЕС и ще бъде гласуван скоро след коледната ваканция на парламента.
Въпреки че мандатът на сегашния Европейски парламент изтича чак през 2009 г., стане ли пълноправен член на съюза, България може веднага да прати свои евродепутати. И за да не ходим на избори ката час, е нормално европейските да се съчетаят с някои от предстоящите вътрешни избори - в случая президентските. Тъкмо в това коварно обвързване се крие дяволът.
Размишленията са с хипотетична окраска, тъй като е чист хазарт да се предвиди оценката в
мониторинговия доклад на Еврокомисията
А от него ще произтече всичко останало.
Но нека разгледаме разните хипотези. Ако сме сигурни в пълноправното ни членство от 1 януари 2007 г., няма нищо по-естествено от това изборите за Европарламента да се проведат до края на 2006 г. Аргументите тук са по-скоро в полза на царисткото предложение.
Ако изборите за Европарламента предхождат президентските, те ще се явят своеобразен тест за политическите настроения вътре в страната в навечерието на вота за държавен глава. При добър резултат на жълтите, какъвто може да се очаква заради проевропейската им политика, това ще им даде ново самочувствие. А защо не и нови амбиции за преосмисляне на участието им във властта съобразно новото съотношение. Подобни мисли не са чужди на някои царедворци.
При всички положения европейският избор рискува да разкрие
нова политическа конфигурация
вътре в страната, която не съответства на разпределението на ролите след 25 юни 2005 г. А подобно откровение крие огромни рискове за партиите, които възнамеряват да играят на президентския вот. Може да се окаже, че социалистите са загубили значителна част от подкрепата на верния си електорат вследствие на дясната политика, която му предложиха. Възможно е също национализмът да разкрие по-големи мащаби от очакваните. Почти закономерност в политиката е резултатите от първия вот да се възпроизведат и на втория. А това едва ли ще е в полза на силите, които стоят зад настоящия държавен глава.
Едновременното провеждане на европейските избори с президентските е най-безболезненият вариант за политическата ни класа, тъй като едните не ще повлияят на другите. А и от чисто прагматична гледна точка
с един масраф ще се решат и двата въпроса
Но... и този вариант крие рискове. Ако президентът не бъде избран още на първия тур, до втория резултатите от евровота могат да обърнат тенденцията. Но могат и да я затвърдят. Както се казва, шансовете са 50 на 50.
Ако пък изборите за евродепутати последват президентските, рисковете за разместване на политическите пластове намаляват, тъй като вътрешнополитическите сметки вече ще са разчистени на общия президентски вот. Този вариант е най-благоприятен за пазителите на статуквото, сиреч за поддръжниците на настоящия държавен глава.
Плаващите срокове за провеждането на тези важни европейски избори дават нов коз в ръцете на царистите. Неслучайно те първи повдигат темата. От тяхното съгласие ще зависи изборът на един или друг вариант. А съгласието на другите двама коалиционни партньора по съществени за жълтите кадрови въпроси ще предпостави най-благоприятния за всички изход.
