И в Гоце Делчев разочарованието от политиците е голямо. Разсъждавайки на национално ниво, интервюираните от града възприемат политическата класа като изхабена, интересуваща се единствено от личното си благосъстояние, без воля и способност за промяна ("само обещават, за да ги изберем, а после си въртят далаверите и хич не ги интересуваме"). Подобно говорене се наблюдава и при хората, запазили партийните си идентичности. Често повтарящ се аргумент е пословичното изказване на Ахмед Доган за обръча от фирми около партиите.

По-интересен е вторият пласт на разочарование, разкриващ се на местно ниво. Сляпото гласуване за партия все повече отстъпва пред мажоритарния вот. Дори членовете на отделните партии започват да се вглеждат критично в подредбата на листите. Емблематичен е случаят с листата на Коалиция за България в Гоце Делчев. Там след водача бе поставен местен човек, към когото обаче преобладава негативно отношение. Образът му е на типичен представител на политическия елит - отдавна е в политиката и съответно е комерсиализирал тази дейност, участвал е в правителството на Жан Виденов, където се е "амортизирал" и - най-вече - не е направил нищо за родния си край. Местната партийна организация отказа да гласува кандидатурата му и той бе издигнат от организацията в съседна община.

И в Гоце Делчев "Атака" обра част от протестния вот. За разлика от горещия публичен дебат в столицата за изборния успех на "Атака" темата изобщо не беше гореща в Гоце Делчев. Оказа се, че партията има структури в града, но съществуването им бе известно на малцина, което само по себе си е изненада за малък град, където новините и клюките са носят бързо.

Отношението на хората към "Атака" се формира в по-голяма степен благодарение на медийното говорене, а не на дейността на местната организация.

Най-често "Атака" се възприема като антипод на ДПС. Дори един от събеседниците изрази съмнение, че ДПС е създадено от ДС, а след като бившите от ДС изпуснали конците на Доган, създали и "Атака". Партията на Сидеров е представяна като естествена реакция на нарастващата роля, власт и дори арогантност на Доган и ДПС в политическия, социалния и икономическия живот на страната. Често се дават примери с говоренето на турски език в държавните учреждения и назначенията по етнически признак там, където ДПС е на власт. Преференциите за малцинствата (предимно роми и турци) се възприемат като ощетяващи останалите граждани.

Втора линия в отношението към "Атака" е представянето й като партия на наказателния вот. За "Атака" гласуват разочарованите от останалите партии, които освен че нямат смелост да се противопоставят на Доган и преференциите за малцинствата, са се изхабили и не правят нищо за подобряване положението на хората.

Почти всички събеседници намират съгласие с някои от идеите на "Атака" - предимно за ДПС и малцинствата. Но нито един от тях не се е запознал с програмата на партията. Обикновено информацията, която имат е, от медиите и неформалното общуване.

Като цяло на "Атака" не се гледа като на нещо странно и заплашващо бъдещето на страната (особено членството в ЕС). Не се споделят идеите за забрана на партията или че тя няма място в парламента. Напротив, наблюдава се задоволство от това, че тя е успяла да "зашлеви мощен шамар на политическата класа".

Единодушно се споделя мнението за по-високия изборен резултат на следващите избори, но същевременно никой не допуска, че партията може да стане управляваща. Хората очакват влиянието й да намалява пропорционално на спада влиянието на ДПС ("Ако изчезне ДПС, "Атака" се обезсмисля").