Почти 10 месеца преди изборите за президент партиите вече започнаха подготовката си за вота. Медийно провокирани или не, политиците стартираха новата година с предизборно говорене. В играта се включиха дори врачките.

Засега е ясно само едно - президентът Георги Първанов ще се пробва да спечели още един петгодишен мандат. Въпреки че не е обявил официално намерението си, едва ли има някой в държавата, който да си въобразява, че Първанов ще се откаже от битката. А и по последните му изяви ясно личи, че кампанията за него е започнала.

Всичко друго е под въпрос. Все още не е съвсем ясно как ще се яви Първанов на вота - като независим или като партиен кандидат на БСП. Социалистите вече сформираха Национален предизборен щаб за президентските избори, но дали Първанов ще поиска помощ от него? Говори се, че президентът ще заложи на формулата "независим кандидат, издигнат от Инициативен комитет" и едва след това ще бъде подкрепен от партия или коалиция. При това положение Първанов най-вероятно ще си има и собствен щаб, който ще му води кампанията. Социалистите няма да са много зарадвани от този факт, но няма да е трудно и да го преглътнат. Левите вече обявиха, че няма никакво значение как ще се яви бившият им лидер на изборите. Каквото и да избере, те ще са зад него. А и БСП е играла много пъти на местни избори с формулата "независим кандидат" и няма да има проблем да я играе и сега. С две думи - ако се кандидатира като независим, Първанов няма да пострада толкова, колкото Петър Стоянов през 2001 г., когато синият президент се направи на надпартиен.

Въпреки това обаче в левицата има хора, които смятат за грешка



отделянето на Първанов от партията



Има и хора, които твърдят, че явяването на Първанов като независим кандидат е предателство. "На какъв се прави, че да се явява като независим, та той е от БСП и именно БСП го направи президент" - това е теза, която споделя по-хард електоратът. Точно там вирее и мнението, че Първанов на няколко пъти е обръщал гръб на партията, откакто станал президент. Това са хора, които предпочитат сегашният държавен глава да се държи като предишния - т.е. да отиде на конгрес на БСП, да се обяви за бесепар... В този смисъл, няма да е изненадващо, ако през следващите месеци се появят социалисти, които ще критикуват президентстването на Първанов. Това обаче ще са солови акции на стоящи встрани от сцената играчи. Ръководството на БСП ще стои твърдо зад него.

За социалистите обаче ще е голям минус, ако не успеят да намерят съюзник за президентския вот. Първо, защото не е много сигурно, че Първанов може да спечели изборите без подкрепата поне на още една партия. Особено ако се реализират крайни варианти като: НДСВ и десницата се явяват със свой кандидат и Бойко Борисов се включи в играта. Вариантът "сами срещу всички" е лош за БСП, защото така партията отново ще демонстрира политическа изолация.

Подкрепата за Първанов от още една управляваща партия обаче може да се окаже нож с две остриета. Първо, защото подкрепа на ДПС може да отблъсне сериозна част от левия електорат и да прелее гласове към националистически кандидат. Особено ако в надпреварата се включи Волен Сидеров, който веднага ще обере крайно националистически настроените бесепари. Ако пък и НДСВ застане зад Първанов, и управляващите се явят монолитно на вота, това може да активизира още повече чувството у избирателите, че статуквото е лошо и трябва да се громи политическият елит.

Твърде рано е обаче да се каже с какви карти ще играят на президентския вот партньорите на БСП в изпълнителната власт.



НДСВ засега остава вярно на обичайната си тактика



"спотайване". Царят не се е произнесъл и никой не смее да говори ясно по темата. Ексмонархът пък вероятно ще изчака да се изясни влизаме ли на 1 януари 2007 г. в ЕС или не. Преди седмици лидерът Сакскобургготски заяви, че още преди две години е взел своето решение за президентския вот. Естествено повече от това не пожела да разкрие, и то не поради неучтивост. Вероятно става дума за лично решение - дали той самият да се кандидатира, или не за държавен глава, но точно това решение ще се окаже структуроопределящо за поведението на НДСВ. Сигурно е - включи ли се царят в изборите, НДСВ няма друг избор, освен да го подкрепи.

Вариантът Симеон кандидат-президент съвсем не е изключен, каквото и да разправят познавачите на царската душа. Да не забравяме, че той се върна в България с намерението да стане тъкмо президент. Винаги е смятал, че постът му приляга най-добре. Ако преди четири години е бил склонен да се яви на избори за държавен глава, защо да не го направи и днес? Не звучат съвсем правдоподобно обясненията от сорта, че царят никога не се подлага на вот, ако не е сигурен в успеха. Предстоящата игра е много рискована, но си струва. Пред евентуален общ кандидат на десницата, който и да е той, Симеон има повече шансове за успех. Дори само заради козметичния факт, че излъчва повече убедителност и политическо самочувствие, отколкото раздробената и изпокарана десница. Шансовете на царя да окупира десния електорат не са за подценяване. Това автоматично



ще го превърне в основния конкурент на Първанов



на втория тур. А изходът от тази предполагаема битка не е с предрешен край.

Ако Сакскобургготски все пак е решил да не участва в тези избори, вариантите пред НДСВ са няколко. Първият - подкрепа за настоящия държавен глава като приемлива коалиционна кандидатура. Вторият - самостоятелно участие заради олимпийския принцип. Третият - собствен кандидат, подкрепен и от десните. И четвъртият, недотам реалистичен, е да подкрепи виртуалния общ кандидат на десницата.

От всички тях само първият изглежда що-годе осъществим. Особено ако БСП подкрепи жълтите за окончателното и безвъзвратно узаконяване на върнатите царски имоти. Този вариант обаче със сигурност ще донесе негативи на НДСВ, тъй като ще удари по амбициите на жълтите да бъдат припознати като големи и десни. Подкрепата за Първанов ще означава и отказ от борба, което руши реномето на всяка сериозна партия. Сам по себе си отказът на царя от президентския пост ще е пораженчество. Та нали затова се върна навремето? Подобно решение ще омаломощи партията му.

Вариантът НДСВ с друга собствена кандидатура също не е особено печеливш за жълтите, тъй като



извън Симеон НДСВ не разполага с друг претендент,



който да се пребори веднъж с десните, и втори път с Първанов. Единственото предимство е, че ще се затвърди като самостоятелен политически субект и ще измери електоралната си подкрепа.

Колкото до другите два варианта - почти еретично звучи тезата, че Иван Костов и Петър Стоянов могат да подкрепят царски кандидат. Обратното също не е за вярване, освен ако НДСВ не реши на всяка цена да взриви управляващата коалиция.

Целта на ДПС на президентския вот пък ще бъде каквато беше и на предишните избори за държавен глава - да докаже, че без неговите гласове президент не може да се избере. Въпреки всичките негативи, които партията натрупа покрай управлението, нейният дисциплиниран електорат все още я прави солиден фактор в българската политика. Именно подкрепата на ДПС за Първанов бе един от най-важните фактори, заради които той спечели на последния вот.

Голямата въпросителна тук е дали



Ахмед Доган ще играе самостоятелно на първи тур



както на миналия вот, когато издигна Ренета Инджова и чак на втори подкрепи Първанов. Или ще застане зад сегашния президент още на старта. В ДПС не са категорични, че ще подкрепят Първанов още на първия тур, което би могло да създаде известно напрежение в управляващата коалиция. Хората на Доган твърдят, че все пак ще изчакат да видят какво ще предложат и десните. Подобно поведение би било напълно в стила на Сокола. В коалиционния договор формално е записано, че трите партии са свободни в своите действия по време на избори. Лидерът на ДПС едва ли ще пропусне възможността да си вдигне цената, изчаквайки до последния момент. Има само един начин Първанов да си осигури подкрепа на ДПС още на първия тур - ако кандидатът му за вицепрезидент бъде от движението.

Ако и НДСВ обаче решат да подкрепят Първанов, вицепрезидентският пост може да се окаже нов препъникамък за тройната коалиция.

За десницата е особено важно, ако не да спечели, то



поне да се представи достойно на вота



през есента. Защото поредна катастрофална загуба може да доведе до край на политическата кариера на доста от сегашните лидери. Вдясно от центъра основният въпрос е ще съумеят ли този път лидерите да загърбят омразата си и да издигнат общ кандидат. Не е невъзможно, но е трудно постижимо. На този етап СДС, ДСБ и БНС излъчиха представители, които ще участват в преговори за общ кандидат, а Иван Костов дори даде краен срок за преговорите - края на март. Възможно е десните да се разберат. Възможно е обаче след 1 април всеки да тръгне обречен по своята малка пътечка.

И на тези избори не бива да се подценяват националистите. Не е много вероятно кандидатът на "Атака" да стане президент - най-много силите да му стигнат както на Жорж Ганчев навремето - до трето място. Но със сигурност ще разбърка плановете и на леви, и на десни.

Твърди се, че столичният кмет Бойко Борисов няма намерение да участва на тези избори. Но при него човек никога не знае. Е, тогава наистина ще стане интересно. Но и това е въпрос, чийто отговор едва ли ще получим по-рано от половин година.

Дотогава политиците ще се упражняват в предизборно говорене и ще тренират PR-акции за истинската надпревара.