Тези дни българският бизнес бе за пореден път притиснат до стената с ултиматума, че до 1 март трябва да се сменят номерата на всички - около 10 милиона, банкови сметки в България. От 1 юни тази година всяко едно плащане у нас ще се адресира с новия интернационален номер на банкова сметка (ИБАН). Последва дежурното обяснение "Тъй иска Европа!" Започна поредната микрореволюция. В името на светлото европейско бъдеще фирмите бяха призовани към героични дела: те ще трябва да изхвърлят всички бланки, които сега ползват за уреждане на банковите си дела, да сменят всички свои документи, които съдържат номерата на банковите им сметки (а законът задължава фирмите да посочват номер на сметка в търговската си кореспонденция), да подменят или да прекроят целия си софтуер за фактуриране и обработка на плащания. И да уведомят всички свои клиенти за новите ИБАН сметки. Цялата кампания, разбира се, е свързана с
огромни разходи
за потърпевшите фирми. Сметката за цената на революцията ИБАН се колебае между 25 и 50 млн. лева. В тази сума се включват тоновете станала ненужна хартия, които ще се изсипят на боклука, тоновете нови бланки, които тепърва ще се печатат, книжната планина, която ще се изпечата, за да уведомят банките всеки клиент, а той - данъчните власти и своите партньори за новите си сметки, стотиците милиони писма, които ще се излеят в пощите, милионите часове висококвалифициран труд за препроектиране на документи, препрограмиране, преинсталиране и пренастройване на програми. Трудно е да се сметне цената за ново обучение на всички служители на банките и фирмите, които ще работят с новите документи и програми, на хаоса при промяната, неизбежното забавяне на доставки и разчети, милиардите грешки, които ще се допуснат. Петдесетината милиона разходи сигурно не са най-великата сума на земята, но това си е един нов неизбежен, задължителен, и веднага платим квазиданък. А особеното в случая е, че става дума за поредното
българско престараване
само заради напъна нашите правителствени началници да получат някоя пестелива похвала от незнаен брюкселски бюрократ и европейски централнобанков търтей. Никой от Европа не е налагал на България да сменим всичките номера на банковите сметки. Това си е чисто наш почин. ИБАН не е задължителен за вътрешните, а само за трансграничните плащания в евро между страните в еврозоната. Няма европейска страна, която да е направила нашия героичен скок да смени номерата на всички сметки с тромляка ИБАН. Самият
ИБАН е стандарт-недоносче,
рожба на греховен компромис между нуждите на интегрираната вече парична система на еврозоната и нежеланието на никоя от страните да промени наложените от десетилетия стандарти на националната си банкова система. Всъщност ИБАН запази националната номерация на банковите сметки във всички европейски държави, като ги опакова с четири нови знака - две букви, за да се познава от коя държава е сметката и две цифри, за проверка правилно ли е изписана цялата следваща буквеноцифрова грамада. Към тези осем знака се лепи автоматично досегашният национален номер на банката и сметката (ББАН, "базисен" банков номер на сметка). Затова дори дължината на ИБАН е различна за различните държави. Австрийските ИБАН са с 20 цифри, белгийските - с 22, френските - с 27. Българският ИБАН ще има обща дължина 22 знака. Ние обаче ще сме единствената държава, която ще ползва номерата и за всичките ни вътрешни плащания. Честно казано, налагането на ИБАН за единствен и универсален номер на сметките е
стратегически вярно решение,
което ще опрости работата на фирмите и банките през следващите десетина години, ще ни спести хаоса от следващите неизбежни промени в интегриращата се европейска банкова система. Ефектът от него ще се усети наистина едва след като се включим в еврозоната. Нищо обаче не налагаше ИБАН да се въвежда незабавно и насила. Той можеше без проблеми да се ползва успоредно със сегашната номерация на сметките - който иска да ползва стария номер, който и когато реши да премине към ИБАН. И защо се налага да бъдат поставяни
фирмите в цайтнот?
Никой днес не знае със сигурност как ще изглеждат платежните документи от 1 юни. Специалистите имат техните реквизити, но един Бог знае какъв ще е размерът им. Централната банка (засега) настоява всяка банка сама да подготви формите, които ще наложи на клиентите си. Повечето банки предпочитат новите платежни бланки да се "спуснат" от БНБ като задължителни образци. Търговците, които са длъжни да изпълнят незабавно наложените им нови стандарти, стоят и чакат да ги известят в последния момент за формите, които от 1 юни са длъжни да носят в банките си. Те ще имат не повече от седмица-две, за да се справят с тях. В замяна на това БНБ и банките пропиляха години да се кумят. Стандартът за ИБАН е приет през 1996 г. Наредба 13 на БНБ, с която ИБАН се въвежда у нас, е обнародвана на 26 април 2005. Фирмите ще бъдат принудени да свършат огромната работа, която иска от тях поредната банкова революция, на юруш, едва в последните десетина дни. Българска работа.
