В Мъглища има 80 къщи. В тях живеят 150 семейства и това прави 340 души. На 3 километра е Мадан и от всичките 44 села в общината това е най-запазеното. Няма детска градина, няма училище. Накратко - нищо неизвестно и толкова различно за България, за което да се каже някой и друг суперлатив. Ако, разбира се, пренебрегнем факта, че то се управлява от 25-годишния Красимир Косев - най-младия кмет сред управляващите във всичките 263 общини у нас.

На тази възраст човек няма кой знае колко собствени проблеми, но пък струва ли си да се захваща с хорските? Този въпрос застанал пред Красимир, когато си дошъл от София, където работел тогава - през 2003 г., и разбрал, че без да го питат, някои негови съселяни - приятели и роднини, направили инициативен комитет и издигнали кандидатурата му. Решението си свели само за да знае и "главният заподозрян", и то с категоричното: "Ще ставаш кмет!" После "слезли" в Мадан за регистрацията. Красимир сега си спомня, че на предизборните събрания не е обещавал кой знае какво, противно на приетата предизборна практика у нас, но казал най-наболелите проблеми на селото. И не заявил, че само той ще ги реши, а ясно и точно обяснил, че ако стане кмет, ще ги оправя нещата съобразно това, доколкото са му възможностите и силите.



За него гласували 130 души от всичките 270 с право на глас



"А това по обратния ред натоварва човек с голям ангажимент и за останалите, които не са ме одобрявали. Но трябва да мислиш и за техните нужди. И това задължава кмета да си свърши работата - анализира ситуацията от позицията на понатрупан управленски опит Красимир. Тогава не е и предполагал, че ще му се наложи да прекъсне следването си по публична администрация във филиала на варненския университет в Смолян.

По малкия селски площад към магазина върви 57-годишният Шефкет Чападжиев. Не, не оня американският милионер, а първият му братовчед. Бащите им са братя. Като дошло време да кръщават малчугана, семейният съвет решил това да стори по-големият Шефкет, който тогава все още си живеел в България. После през 1963 г. вторият му опит за бягство се оказал успешен, озовал се в Гърция, а оттам в САЩ със 75 цента в джоба. А днес притежава и отдава под наем най-големите книговезници в САЩ. Всеки ден в тях се сглобяват 25 милиона брошури и списания. Другият му бизнес са недвижимите имоти и борсовите операции. Милионерът, който има къща в Малка река, отскоро си е купил и гарсониера в Мадан и всяко лято по един месец отсяда в нея.

"Не ще ли да помогне и на Мъглища? - питам тукашния Чападжиев.

"Той идеи има, ама не е сигурен къде ще му отидат парите" - отвръща ми. Логично - милионерите най-добре би трябвало да знаят цената на парите. Поне американските.



Иначе



в Мъглища има към 50 младежи



И те твърдо се решили да търсят реализация тук, типично за хората по този край, които не изоставят родното си място. Е вярно е, има двама в Гърция, четирима в Испания и мнозина по строежите в София и Пампорово, но никой не се е преселил за постоянно. Новородените в селото през 2004 г. са 9, а през 2005 г. са 3. Борбата на най-младия кмет е именно за работни места. Надява се на 10.

Живко преди време искал да направи гатер, та да разбичва дървен материал. Но имал няколко предложения от съседни села. Красимир се разтичал, уредил бившия двор на ТКЗС-то, помогнали при строителството с тухли и дървен материал. Машината била монтирана, а това прави още 3 работни места. Живко наскоро купил земята и мисли да разшири дейността с производство на мебели. А това значи поне още 5 работни места.

Сега селото се препитава от производството на картофи и тютюн. Картофите няма кой да ги изкупи - на борсата в Пловдив вървят по 28 стотинки килото и като си сложат разходите за транспорт за 150 км, производителската сметка пак не излиза, та хранят кравите с тях - дават повече мляко. Тютюнът, който в ЕС уж няма бъдеще, вместо да намалява се увеличава. Декарите от 8 през 2003 г. вече са 38. Производителите в селото са 16. Сключили договор с гръцка фирма, а не с "Булгартабак". Гърците миналата година за 1-о качество дали 10 лв. и 80 ст., а нашите - между 6 и 8 лева. Тази година договорите с гърците са сключени за цена първокачествен тютюн между 12 и 14 лева.

Кметът обаче се опитва да убеждава своите съселяни, че има други възможности. Например да сеят арония. Дава плод от април до ноември, цената е между 2 и 3 лв. за килограм. "Да, ама се бере на третата година" - опонирали му съселяните. - А дотогава от какво ще преживяваме?" Красимир разказва това и се подсмихва: "Да не стане като застраховките? Тази година ги убеждавах да си застраховат тютюна. Някои ме послушаха, но на мнозина не им се даваха пари. Мина една градушка и тия, дето бяха дали 20 лева прибраха по 200, че и отгоре. Другите викаха: "Колко сглупихме. Ще се застраховаме догодина!"

"А нашата работа на администратори (б. а. - какъвто възприема себе си той), е да му осигурим условия, та да се чувства като в град", казва Красимир.

И се оказва, че



дали е София, или малкото село, проблемите са си едни и същи



- пътищата, дупките и сметта. За пътя до Мадан кандидатствал по програмата САПАРД, отговорил на условията и ще го има. Засега, тъкмо преди падането на големия сняг, съумя да запълни дупките по него. По-големият проблем бил, че в началото на мандата му 1/4 от жителите нямали път до къщите си. Нямало и пари. Вместо да вика неволята, проявил изобретателност. В кварталите на Мадан "Конски дол" и "Борива" имало струпана шлака и руднична баластра, която пък трябвало да се изчисти. И се озовала в Мъглища като настилка за новата улица "И тя ни струваше само 12 000 лева, а колите си спират пред къщите" - гордее се най-младият кмет.

Пак така съумял къде с чар, къде с настоявания да достави кошове и контейнери за смет. Заринали и старите сметища, върху тях през лятото се опънали тучни поляни и кравите си пасат на воля.

През есента на 2003 г., когато станал кмет, в селото светели само 18 лампи. Сложили още 40, та осветили цялото Мъглища. А нужният около 280 метра канал изкопали мъглищенци. Сами боядисали закупените от "Горубсо" стари и неизползваеми за тях стълбове. Само отпреди месец в Мъглища свети и парково осветление.

Няма как да избягаме и от темата Шефкет Чападжиев. "Имам неговото уверение, че това лято ще отдели няколко дни да обиколи селото. Разчитам на него да подменим водопроводната мрежа в селото. Има и тръби, на места е и с маркучи. И зимно време постоянно се пукат. Специфично е и захранването на Мъглища, защото с помпи я разпределяме по къщите, а и те са остарели. Обеща да помогне. А си е истина, че иска гаранция за това парите му да отидат за полезно дело", коментира познанството си с милионера най-младият кмет.

Сигурно ще стане. Защото Красимир е убеден, че да си кмет трябва да си находчив, контактен и... усмихнат. И сериозните неща тръгват на майтап.