Имах най-доброто намерение да не се занимавам - този път - с политика. Още по-малко - да се втренчвам в президента Първанов. На фона обаче на общата политическа анемия, която продължава вече една петилетка, неговата реч пред парламента миналата седмица продължава да има ехо.

За онези неколцина, които си дават труда да мислят като граждани - т. е. за това кой и с какво право управлява и при какви условия - е важно да се види какво всъщност ни съобщи върховният. За дезинтегрираното (т.е. откъм интегрираност на личността, не откъм етноси) мнозинство, предпочитащо да битува в състоянието на поданство, остава четенето на популярните всекидневници, които елегантно подминаха основното в речта на Първанов. Оставиха го това основно да кънти предимно в ушите на политиците, към които всъщност то беше - засега - насочено.

С обръщението си към парламента Георги Първанов закри файла "социален президент" и отвори нов файл - "водач на народа". В едната половина - не в първата, за да не стане работата прекалено очевидна - от речта си главнокомандващият изреди набързо списъка на своите достижения като социален президент. Уредил спирането на учителската стачка, потушил конфликта в Суходол, погрижил се за хората с увреждания и подобни. Един вид - който е гласувал за социален президент, вече си го е получил.

Оттук нататък е интересното - заявката, като какъв президент ще се кандидатира Първанов наесен. Именно тази заявка, деликатно разхвърляна из текста на речта, беше подмината съучастнически от медиите.

Че има ясно изразена заявка за втори мандат, си личи дори само от завършека на речта: "Искам да благодаря на всички, които ми вярваха и ме подкрепяха през тези нелеки четири години. Пътят продължава." От това нататък можем да отчленим два пакета съобщения, отправени от държавния глава, вече в качеството му на кандидат. Първият пакет дава отговор на въпроса: "Какъв президент иска да бъде Първанов?". Вторият разяснява - "Как да бъде такъв?".

И Желев, и Стоянов завършиха мандатите си с искане за разширяване на правомощията на институцията "Президент", аргументирайки се с това, че за нея се гласува пряко, а властта е, общо взето, никаква. Първанов обаче отива доста по-напред, започвайки от по-острия тон на самата постановка на въпроса: "На България й е необходим активен, работещ президент - не представителна фигура, която да бъде ограничавана единствено до протоколни функции." Защото: "Мажоритарният избор на българския президент му дава и легитимност, и морална сила. Този избор не само дава правото на държавния глава, но и го задължава да бъде говорител, да бъде изразител на обществените настроения, на обществената воля."

Откъм анализ на властта, с което в крайна сметка се занимава политологията, тук ключовите думи са: легитимност, сила, воля.



Чувате ли вече звънчетата? Още не?



Тогава продължаваме нататък. За Първанов идващите избори са надпревара именно на терена, описан с тези понятия. Ето как си представя той залога на изборите: "Макар и институцията да е с ограничени правомощия, предстоящият и надявам се същностен дебат е възможност най-сетне да се открои темата за политическото лидерство. Нацията има нужда от лидери, които да са в състояние да поемат отговорност", и т.н.

Следва и обосновка. Изчистена от излишното, тя изглежда така: "Необходимо ни е лидерство … за … пречистване на българската политика… със засилване на мажоритарното начало в избора на народни представители, с реално функциониране на пряката демокрация… за укрепване на държавността… по-малко администрация и повече държава… която да е в услуга на гражданите, а не средство за бюрократично потискане на гражданите…"

Вижте какво уравнение се получава. "Активен президент" = "нужният лидер" + ще "пречисти" политиката + ще задейства "пряката демокрация" + ще "укрепи държавността" + ще пази гражданите от "потискането" на чиновниците.



Звънчета? Някой да се сеща за Луи Наполеон или за Хуан Перон?



Образът, който Първанов ни предлага да изберем наесен, е този на типичен популистки президент от средиземноморски (от XIX век) или латиноамерикански (от XX) вид. Такъв, който директно представлява волята на народа, дал му сила с гласа си, пази го от тормоза на елита, като прочиства държавата от корупция и свива сармите на чиновниците, но същевременно прави държавата силна и уважавана.

Както ще ви каже всеки грамотен историк, веднъж стъпил на тази писта, Първанов няма къде да ходи, в отговора на въпроса "Как?", освен - по посока на така наречената "плебисцитарна демокрация". Да предложи вариант на президентска власт, която е постоянно подсилвана от пряката опора върху народния вот, между избори, под формата на преки допитвания. Ето какво казва самият социален президент по въпроса: "Поддържам идеята си, аргументирана по различни поводи, президентът да получи възможност да взема решение за произвеждане на национален референдум, без да формулира искане, което да минава през парламента, както е сега."

Ето тук, както казват руските болшевики, е заровено кучето. Всеки път, когато президентът реши да проведе референдум - а оставен без контрол, той може да прави това колкото често си иска - той ще може да казва на останалите власти: "Ето, вижте колко легитимност и морална сила ми дава народът; хайде сега налягайте си парцалите и правете, каквото ви кажа."

За повече подробности за този вид демократстване, дайте си труда да прегледате класиката по въпроса: Jacob L. Talmon. Origins of Totalitarian Democracy (London: Secker and Warburg, 1955), както и Barrington More, Jr. Social Origins of Dictatorship and Democracy: Lord and Peasant in the Making of the Modern World. (London: Allen Lane, 1967).

Миналата седмица Георги



Първанов премина един много важен Рубикон



След като помогна за съсредоточаването на неразумно количество власт в тристранната коалиция, която вече започва да се конституира като олигархия, социалният президент иска да мине нататък. Да до-концентрира власт в своите ръце, като прескочи разделението на власти и институции и се конституира като директен представител на "народа" - нещо като персонализация на "общата воля" по Жан-Жак Русо, родоначалникът на тоталитарната демокрация.

Веднъж конституирал такава изпълнителна власт, която няма начин да не стане олигархия (такава е природата на властта, когато започне да се събира на едно място), сега президентът ни предлага да предадем остатъка от разделената власт в негови ръце. Разбрал е и нещо, за което беше предупреждаван: можеш да формираш олигархия, но после не можеш да я контролираш. Оттук е много кратък пътят до това, да се конституираш като пряка народна воля, останалите да опаковаш като лоши чиновници - и така си върнеш контрола, стъпвайки пряко върху раменете на "народа".

Засега това са предимно интелектуални забавления на президента. Дали ще станат действителност зависи от това, дали в идващите месеци "народът" ще мисли като гражданин, или ще си търси мястото в диалектиката lord / peasant.

-------------

*Господари, селяни, президенти