Забавеното изграждане на инфраструктурата, непрозрачните процедури, по които се възлагат търговете, и изолирането на частния капитал от процеса са на път да превърнат България в изостанала провинция на Европа. Тази мрачна перспектива за страната начертаха неотдавна представителите на българския бизнес пред премиера Сергей Станишев и икономическия екип на правителството.

Кабинетът нямаше как да не се съгласи с констатациите, че България значително изостава в развитието на инфраструктурата не само спрямо държавите-членки на Евросъюза, но и в сравнение със съседни държави като Румъния и Хърватия. Необходимите инвестиции се увеличават правопропорционално през годините, а финансите не достигат. Възможностите на държавния бюджет са ограничени, на европейските фондове - също. Тегленето на изгодни банкови заеми трудно ще реши проблема генерално.

Разковничето може да се окаже т.нар. публично-частно партньорство (ПЧП), което е сравнително нов модел за сътрудничество между държавата и частния сектор дори в европейските държави.

Към днешна дата и държавата, и бизнесът декларират еднопосочно желание да развиват такъв тип партньорство. Условието на бизнеса за подобна любов обаче е сключването на железен предбрачен договор. Тоест, частният капитал и държавата могат да си партнират, стига това да бъде направено по прозрачна и взаимноизгодна схема. За да бъде гаранцията пълна, представителите на деловите среди предлагат държавата да напише специален закон за ПЧП. На този етап тя обаче по-скоро не е склонна да приеме идеята.

Повечето европейски държави, които прилагат този модел на управление на публичните активи, нямат специални закони. Изключение прави съседна Гърция, където миналата есен беше приет закон за публично-частните партньорства. В България надали ще се върви към подобен подход, твърдят от финансовото министерство. Една от причините е, че в близко бъдеще се обмисля в Брюксел да заработи експертен център и оттам да се предоставят критериите за страните-членки на ЕС при прилагането на схемите за партньорство.



Проблемите с инфраструктурата



Правителството вече е набелязало приоритетните сектори, чието развитие се очаква да стане с мощна финансова инжекция от страна на частния капитал. Това са сфери като транспорт, околна среда, води и училищна инфраструктура. Допускането на бизнеса в управлението на публичните активи обаче ще става със сравнително бавни темпове. Причините за това са няколко - размерът на необходимите инвестиции е голям, често това е инфраструктура с национално значение и не е без значение кой и как я стопанисва. Освен това за част от секторите все още не е изяснен въпросът със собствеността. "Именно по тази причина очаквам ПЧП моделът да навлезе най-трудно във водния сектор", прогнозира Стефан Кацаров.

До ефект, но с обратен знак се стигна и при опита за даване на първата пътна концесия в България. Причината е, че правителството на Сакскобургготски предостави договора за магистрала "Тракия" на българско-португалски консорциум, без да проведе търг или конкурс. Непрозрачната процедура предизвика критики както от страна на бизнеса в страната и чужбина, така и от представителите на Европейската комисия и на европейски банкови институции. Брюксел даде да се разбере, че възлагането на концесия задължително трябва да минава през търг, което наложи сегашното правителство да прекрои все още действащия Закон за концесиите.

Голямата неизвестна за момента остава - дали и как държавата ще успее да убеди частния сектор, че сътрудничеството с нея си струва парите. От гледна точка на държавата предимствата са, че инфраструктурата се изгражда по-бързо, изпълнението на проектите е по-евтино, качеството на услугите се подобрява.

Частният сектор има стимул да изпълнява по-бързо проектите, защото по-бързо ще започне да генерира и печалби - чрез ТОЛ-такси или други приходи срещу определената услуга. По принцип частникът е мотивиран и да понижи разходите за експлоатация и поддръжка на обекта, за да бъде икономически по-ефективен.

За да създаде интерес сред представителите на бизнеса за участие в подобно сътрудничество обаче, държавата още на самия старт трябва да създаде прозрачни правила и процедури при договарянето. И да гарантира, че везните няма да се накланят в полза на определени фирми, част от приятелския кръг X или Y.



Четири предпоставки на старта



Четири са основните предпоставки за развитие на публично-частното партньорство - наличие на политическа воля, на законодателна рамка, на административен капацитет и на интерес от страна на частния сектор. "Политическата воля е налице, част от законодателната рамка - също, остава ясно да се определят приоритетните сектори и да се прецени дали бизнесът е склонен да се включи в подобни инициативи", коментира пред "Сега" Стефан Кацаров, началник-сектор "Публично частно партньорство" в дирекция "Управление на средствата от ЕС" във финансовото министерство.

Правителствената програма (т.2) предвижда развитието на ПЧП, има и нормативна рамка - актуализират се законите за концесиите, за обществените поръчки, за държавната собственост и за общинската собственост. До края на този месец се очаква финансовото министерство да изготви базово ръководство, което ще изясни целия процес от стартирането на проектите до финализирането им.

Трагично обаче е положението с наличния административен капацитет, особено на ниво община. А от догодина местната власт ще бъде един от основните получатели на средствата от структурните фондове на ЕС. За целта отсега администрацията ще започне да се обучава по линия на програма ФАР и с подкрепата на федералното министерство на финансите на Германия, казват подопечните на министър Пламен Орешарски.





------------------

КАРЕ 1: Кога се прибягва до ПЧП?

Публично-частното партньорство (ПЧП) е сравнително гъвкав модел, който е подходящ за дострояване, поддържане и управление на пътища, ВиК-инфраструктура, преработка на битови отпадъци и предоставяне на различни комунални услуги. По тази схема може да се осигури ремонтът, поддръжката и управлението на държавни сгради, училища, болници, дори затвори.

Към модела обичайно се прибягва, когато държавата или общината не разполагат с достатъчно финансови средства за доизграждането и стопанисването на определен обект. Понятието ПЧП няма прецизна формулировка. Зад кодовата абревиатура на практика се крие форма за дългосрочно сътрудничество между публичния и частния сектор, при което рискът се поема от по-подготвената от двете страни.





КАРЕ 2: Първа проба с училищата

Експертите от финансовото министерство се надяват до края на тази година да бъдат стартирани част от първите проекти за партньорство между държавата и частния бизнес. За пилотна сфера са избрани училищата, аргументът е, че не изискват толкова големи инвестиции, както в транспортния или водния сектори например.

На първо време се предвижда сградите да се дават на фирми, за да ги ремонтират и поддържат, а не да се строят нови. Плановете са частниците да стопанисват училищата за период от 20-25 години, а в замяна общината или държавата да им плащат месечна или годишна такса за услугата. Целта е ремонтите, поддръжката и управлението на сградния фонд и прилежащите спортни съоръжения да струват по-евтино, или да бъдат на същата цена, но при по-добро ниво на услугата.

Не е изключено освен фиксираната такса, на частната фирма да се даде право да продава и услуга, обясняват от финансовото ведомство. Подобен подход при управлението на училищната инфраструктура прилагат например във Великобритания. Фирмата, която ремонтира и поддържа училището и прилежащите към него площи, има право да продава фитнесуслуга през уикендите, когато в спортния салон няма занятия.





КАРЕ 3: Чуждият опит

Публично-частното партньорство (ПЧП) е нов инструмент за инвестиции в инфраструктура дори за държавите в Европа. До момента той се е прилагал сравнително успешно във Великобритания, където в последните 10 години са реализирани над 600 проекта в различни сектори. По модела на ПЧП там се управляват както училища, така и болници и затвори.

В Германия има над 40 училища, които се менажират по този модел. Стойността на обектите е за около 90 млн. евро, които са инвестират както за изграждане на нови сгради, така и за ремонт и реконструкция на съществуващи. Обектите са предоставени за 25-годишно управление на "Хохтиф" и на специално създадено за целта дружество. В Германия подобен модел се прилага и при управлението на сгради на държавните ведомства. За целта има специално създадена компания, която е ангажирана с т.нар. рентал мениджмънт.