На Сергей Станишев му провървя завчера в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Добрият шанс разчисти минното поле, което швейцарският сенатор Дик Марти му бе заложил със своя доклад за сътрудничество с ЦРУ на европейски страни, включително и България, за сметка на европейските ценности и правата на човека.

Ревниво пазеният в тайна документ бе огласен точно преди изявлението на Станишев в ПАСЕ и депутатите от 46 държави сами се увериха, че в него има само един процент факти (случаят с отвличането на египтянина Абу Омар от ЦРУ през 2003 г.) и 99 процента изрезки от вестници.



Най-важната улика срещу България,



в която Дик Марти се бе вкопчил отчаяно, бе опровергана седмица преди дебата в Страсбург.

Тайният факс, който се превърна в явен фарс, даде възможност на Станишев въобще да не засяга темата в пленарната зала и да не дава обяснения за неща, които по принцип са трудно доказуеми и винаги оставят сянка на съмнение, защото са свързани с дейността на тайните служби. Така той можа да се съсредоточи върху въпросите, които самата България държи да постави на Европа - спазването на графика за нейното приемане в ЕС през 2007 г., нуждата от международна помощ за освобождаване на българските медици в Либия, координацията на усилията в борбата с организираната престъпност, търсенето на общо решение за статута на Косово, регионалното икономическо сътрудничество на Балканите, запазването на позицията на България като четвърти износител на електричество в Европа. Българският отговор за тайните затвори на ЦРУ прозвуча на срещата му с председателя на ПАСЕ Рене ван дер Линден и в изявленията му пред журналисти.

Станишев имаше и друг шанс. Старите европейски демокрации по принцип се отнасят с любопитство и симпатия към млади, образовани и владеещи добре чужди езици политически лидери. По същия начин доброжелателно бе посрещнат в ПАСЕ през април 1995 г. и някогашният предшественик на Станишев Жан Виденов, но той не се възползва от добрата атмосфера, която му бе предложена при първото му гостуване в чужбина, и много скоро доведе България до международна изолация.

Следващите представяния на български премиери в Страсбург винаги са били свързани с

някакви неприятности. През април 1998 г. Иван Костов се яви болнав и потиснат от факта, че не владее чужди езици. Главното му притеснение обаче бе друго. Той падна в капана, който сам залагаше в ПАСЕ от 5 години заради Любен Беров и Жан Виденов. Упоритите му вопли към Съвета на Европа да постави България под наблюдение заради посегателства над демокрацията получиха със закъснение положителен отговор и страната влезе в процедура на мониторинг през 1997 г., точно когато той пое властта. В Страсбург Костов се сблъска с мрачно настроение заради започнатия от сините "лов на вещици", описан с възмущение от първия наблюдател за България Жан Сетланже в неговото прочуто писмо до бившата външна министърка Надежда Михайлова.



Още по-мъчително



бе представянето на Симеон Сакскобургготски в Страсбург. Смяташе се, че като политик с европейски маниери и с отлична езикова подготовка той би трябвало да се чувства комфортно в международна среда. Нищо подобно не се случи. Симеон два пъти отмени гостуванията си в последния момент и накара депутатите да го чакат в залата на ПАСЕ, без да знаят, че няма да дойде. През януари 2001 г. той се оправда, че мъгла е попречила на излитането на самолета му от София. В действителност той бе разбрал, че няколко чужди депутати се бяха приготвили да го питат дали е вярно казаното от него в началото на месеца пред гръцкия му колега Костас Симитис, че ще затвори 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй" до края на 2006 г. Тогава Симеон уверяваше в София, че не е бил разбран добре. После се видя, че точно такова е било намерението му, но се е старал да го скрие, защото бе посипан с обвинения.

ПАСЕ прие мъглата за извинителна причина и го покани на следващата сесия през април 2002 г. Тогава той реши да се отбие в Страсбург на връщане от САЩ. В последния момент обаче реши да удължи престоя си отвъд Атлантика с един ден и пропусна да се яви пред очакващите го депутати в ПАСЕ.

За да го накаже, Съветът на Европа го държа година и половина в догадки кога ще го покани отново и му отвори вратите си във възможно най-деликатен момент - когато обсъждаше резолюция срещу войната в Ирак. Симеон трябваше да говори през ноември 2003 г. пред асамблея, настръхнала срещу Съединените щати и държавите, които се записаха като техни съюзници в "Коалицията на желаещите" (включително и България) в нарушение на принципите на международното право и на общата европейска политика.



Станишев, изглежда, се бе поучил



от опита на своите предшественици, защото специално изтъкна пред ПАСЕ онова, което депутатите искаха да чуят от него: България признава Съвета на Европа за пазач на фундаментите на демокрацията, на върховенството на закона и на човешките права. Преведено на обикновен език, това означава: съгласни сме да играем по европейските правила и да не хитруваме, когато не служат за удобство на управляващите.

След думите обаче трябва да последват делата и в това отношение Съветът на Европа и Европейският съюз много си приличат, защото имат навика да се вглеждат внимателно. В ПАСЕ още не е приключило последващото наблюдение над България заради деветте забележки, които й бяха отправени още по времето на Костов, и които още не са загубили актуалност, а Европейският съюз готви втория си мониторингов доклад, от който зависи дали приемането на страната ще бъде отложено за 2008 г. Макар и да става дума за различни организации, те постоянно си обменят информация, защото решават сходни проблеми. Подценяването на едната или другата винаги води до последици и в двете. България се увери от собствен опит.