Бойко Великов е роден във Велико Търново. Завършил е българска филология в Търновския университет и психология в Софийския. Работил е като учител и преподавател във ВТУ, доктор е по психология. Депутат е в 37-ото, 38-ото и 39-ото народно събрание. В момента е председател на комисията за борба с корупцията и е член на комисията по вътрешен ред и сигурност.

---

- Г-н Великов, в антикорупционните мерки на кабинета се предвижда прозрачността на партиите да стане факт чак следващата година с поправки в закона за политическите партии. Според вас оправдана ли е тази отсрочка за "черните каси"?

- Трябва да се направи възможното в кратки срокове този проблем да бъде решен, защото той действително създава трудности, свързани с прозрачността на партиите, особено по време на политически кампании. Мисля, че самите партии имат интерес от такава прозрачност. Може би причина за забавянето е недостатъчното време за приемането на необходимите закони за влизането ни в ЕС.

- Малко е парадоксално с приемането на еврозаконите да се оправдава бавенето на закона за политическите партии, защото в крайна сметка Брюксел очаква преди всичко да се сложи ред точно по високите етажи на властта.

- Въпросът заслужава да бъде поставен и по-рано от края на годината. Мнозинството трябва да намери такива възможности - ако не в края на тази парламентарна сесия, то в началото на следващата.

- Дали списъкът с 30 подкупни магистрати, който главният прокурор получи, не е поредният списък, който ще потъне някъде и само ще се отчете като мероприятие?

- Скептичен съм по отношение на списъци от такъв характер. Нека когато те се създават, мерките по отношение на лицата, включени в тях, да бъдат довеждани до край. Никак не ми се иска и този списък да бъде поредният без необходимите последствия.

- Вие като комисия можете ли да поемете ангажимент да проследите "съдбата" на тези 30 магистрати в списъка?

- При положение че това са мерки и действия на изпълнителната власт, ние сме в рамките на правомощията си като комисия да се ангажираме с тяхната "съдба". Ако информацията е класифицирана, комисията би могла да заседава и при закрити врати. В рамките на нашите правомощия можем да контролираме този въпрос.

- Кой според вас е разумният срок, който бихте дали на прокуратурата, за да обяви резултат?

- Не бих се ангажирал да определям срокове на прокуратурата, защото има разделение на властите. По такива случаи трябва да се действа максимално бързо не само защото проблемът е поставен много остро от ЕС. Моята лична убеденост е, че кампанийно срещу корупцията ние не можем да се борим. Необходими са последователни и целенасочени действия на всички институции, с добра координация, защото корупцията е придобила неимоверни размери в нашата страна. Бизнесът и гражданите решават дори най-обикновени проблеми чрез подкуп, а не чрез съответните законови правила и процедури.

- Тези дни и еврокомисарят Франко Фратини заяви, че очакват конкретни резултати. Кой е най-високопоставеният служител, съден за корупция у нас?

- Имаше няколко дела, които по един или друг начин имат отношение към корупционни процеси и практики. Може би най-фрапиращи в момента са делата на Стефан Софиянски, чийто имунитет главният прокурор иска и Народното събрание трябва да се произнесе. Обвинения, свързани с корупция, бяха някои от делата срещу бившия министър на икономиката в правителството на Иван Костов Александър Божков и неговия заместник Марин Маринов.

- Как коментирате мащабната борба срещу корупцията в Румъния?

- Явно са намерили по-ефективни механизми от нас и резултатите са по-добри от тези, които ние имаме.

- Една от записаните мерки в правителствения план за действие е борбата с измамите с ДДС. Предвижда се нов закон за ДДС, при който задължително се въвежда обезпечение при ефективно възстановяване на данъка. Според вас това удачна мярка ли е и в каква антикорупционна посока трябва да се пише новият закон?

- Още през октомври поставихме въпроса с корупционните схеми и измами за източване на ДДС и изразихме нашето неудовлетворение от работата на държавните институции. Три месеца по-късно проведохме отново парламентарен контрол, този път с участието на министър Орешарски, по мерките на МФ и законодателните действия на правителството. Тук трябва да отбележим, че има известни положителни резултати. 8 от 9-те предложения от нашата законодателна програма на практика са приети в новия данъчно-процесуален кодекс. Виждам, че и в стратегията на кабинета за борба с корупцията също са набелязани конкретни мерки.

- Обществените поръчки също са доста сериозен инкубатор на корупция. Вашата комисия има ли вече предложения?

- В рамките на консултациите ни с неправителствени организации получихме конкретни предложения за обществените поръчки и корупционните схеми при тях. Всички те са включени в законодателната програма на комисията. Тя съдържа над 30 предложения по различни закони, включително и по този за обществените поръчки.

- Необходим ли е нов закон за обществените поръчки и смяната на философията на досегашния?

- Това, което имаме като предложение, не показва необходимостта от нов закон. Но някои изменения и допълнения явно са необходими. Когато се наблюдават обществени поръчки в определени ведомства, се вижда, че едни и същи фирми и участници печелят конкурсите и търговете. Това обезсмисля част от заложеното в закона като философия.

- В първия вариант на правителствената стратегия срещу корупцията беше записано въвеждане на черни и бели списъци за корумпиращи фирми, но след това идеята отпадна. Не е ли време да се въведат по-крути мерки срещу фирмите, които използват корупционни схеми?

- Мисля, че вече се натрупа доста информация и във финансовото разузнаване, и в данъчните органи относно действията на определени фирми. Те трябва да бъдат поставени под специално наблюдение. Дейността на някои от тях е публично достояние. Органите на изпълнителната власт биха могли на базата на конкретни факти и данни да предприемат необходимите мерки по отношение на тези фирми. След внимателен анализ и оценка на техните действия и разбира се, при данни, свързани с корупционни схеми, може да се предвидят забрани за тяхното участие в търгове. Ограничения и санкции са възможни само след констатирани системни нарушения.

- Ще се занимава ли вашата комисия с корупцията по усвояване на еврофондовете?

- Това е една от темите, които поставихме за специално проучване на базата на сигнали, постъпили в комисията. Не може да изтичат милиони левове, без да има конкретна реализация на проектите. Има проекти, за които получихме сигнали, че от приложението им няма резултати, въпреки че стойността им е над един милион евро. Не можем да си позволим подобни практики и в бъдеще, защото тепърва предстои да усвоим значителни средства от ЕС.

- Може ли да посочите конкретен сигнал?

- В комисията има конкретни сигнали. Не бих си позволил да ги обявя, без да сме изяснили фактите. Част от тях са в хуманитарната сфера. Един от проектите е за интеграция на ромите, който е за 1.8 млн. евро. Оценката за него е, че средствата са усвоени, а резултати няма.

- Брюксел тревожи ли се за това, че в България може да има корупционни схеми за източване на еврофондовете?

- Брюксел действително се тревожи, че в България може да има корупционни схеми. В разговор с техни представители при проведения мониторинг този въпрос ми беше поставен директно. Ние в комисията ще следим внимателно процесите с усвояването на еврофондовете и ще се опитаме значително да ограничим корупционните възможности.

- Когато се говори за корупционни схеми, те винаги се свързват и с черните партийни каси, където се вливат част от тези средства. Как може радикално да се реши този въпрос?

- Според мен трудно би могъл радикално да бъде решен въпросът. Но със съответните промени в законодателството, за които говорихме, мисля, че все по-прозрачни ще стават средствата на политическите партии и все по-голям ще става контролът върху тяхното изразходване. Свидетели сме, че в далеч по-развити демокрации от България също има черни каси на политическите партии, и то на водещи партии във водещи европейски страни.Това в никакъв случай не може да бъде оправдание за нас. Промени са необходими.

- Получавате ли в комисията сигнали за корупционни схеми при размяна на земи и гори от държавна и общинска в частна собственост?

- Има няколко сигнала и затова поставихме проблема за оценка в комисията. Трябва да бъдат направени промени в законите, така че да ограничим тази практика - в законите за общинска и държавна собственост, в закона за земеделските земи. Сигнали, които имаме за замяна на земи, са по Черноморието и около планинските курорти. Имаме случай, в който се вижда как земи от Врачанско са разменени срещу такива около Банско и Разлог, а разликата в пазарните оценки е няколко пъти.

- Имате ли случаи, които вече сте подали на прокуратурата?

- В комисията са постъпили общо над 150 сигнала. Не са малко тези, които директно отправяме към прокуратурата. Някои от тях са подадени с ясната квалификация за корупционна практика. За един такъв случай комисията доказа на базата на документи, че има корупционна практика. Става дума за обществена поръчка в министерство на регионалното развитие от края на 2004 г. По нея са усвоени парите, но не е извършено необходимото по изграждането на водопровод в с. Росица. Средства за над 300 000 лева по същество са "изчезнали" - явно в джобовете на тези, които са участвали в схемата.

- Заинтересувахте ли се от изнесените данни за нарушенията в сферата на хазарта?

- Комисията използва правото си да се самосезира по този въпрос. От изнесените данни на Сметната палата разбираме, че има проблеми, свързани със законодателството за хазарта. Констатирани са и немалко нарушения. Тази седмица предстои среща с ръководството на Сметната палата. Нашият стремеж е да засилим взаимодействието, защото техните одити могат да ни предоставят информация, факти и данни, както и конкретни предложения.