Рискът да станеш жертва на престъпление в България е по-малък от този във Великобритания и САЩ. Веднъж изречена, тази гордост от висш началник в МВР може и да прозвучи успокояващо за оня, който не е попадал в бандитски ръце. Втори и трети път обаче, като чуе човек тази мъдрост, започва да се дразни. А защо да не добавим към статистиката факта, че у нас не гърмят бомби в метрото и самолети не са се трескали в телевизионната кула? У нас атентати стават само до училища, в жилищни блокове, стреля се в градинки и кафенета. При това се изтребват главно мутрите, гражданите обикновено се отървават със стрес.



МВР винаги е боравило твърде свободно със статистиките



Последните няколко дни го доказаха. Шефът на националната полиция ген. Валентин Петров тържествено обяви, че в европейски държави като Англия и Норвегия например ръстът на престъпността бил от 5 до 10 пъти по-висок, отколкото у нас. Но не посочи за какво население става дума, по каква формула е направено изчислението - за отделни райони ли е, средно ли е за страната? С лека лека ръка генералът обяви и че регистрираните престъпления у нас са намалели в последните 3-4 месеца с 15-20%. Министър Румен Петков пък докладва на премиера как битовата престъпност вече е преборена. А за угода на Брюксел сега ченгета се захващат с мафията и корупцията по високите етажи.

У нас от години заразата върви точно така -



с проценти да ни убеждава как престъпността пада



При това - различните институции правят сметките по различна методика. От Брюксел явно са схванали "номера" и за да не ги пързалят нашите властници, от Европейската комисия са поискали от България "хармонизиране на криминалната статистика с европейските стандарти". Защото скритата престъпност у нас е 10-15% - толкова са престъпленията, за които хората не заявяват в полицията, защото не виждат смисъл. Защото знаят, че към тях ще се отнасят като към досадни елементи и че ще прекарат няколко часа из полицейските управления, докато се преборят с нежеланието на униформените да регистрират евентуалното престъпление. А и то няма никакъв шанс да бъде разкрито. Дотам сме я докарали, че като те оберат на улицата, се радваш, че е станало безболезнено - поне не лежиш пребит или мъртъв дори.

Българинът, който си седи в родината и страда за отмъкнатата кокошка като за споминал се роднина, е безразличен какво би могло да му се случи в Лондон. Бизнесменът пък, който е ходил из Европа, веднага ще схване разликата - като изчислил на колко места по колко е трябвало да брои, за да освободи бързо внесен товар на митницата. Или колко пари е зачеркнал заради дълго проточило се дело срещу завлякъл го партньор. И в такива ситуации сметката обикновено е в брой, а не в проценти или пъти.

Затова е крайно време МВР да мине към по-конкретна статистика - примерно да посочи точния брой на осъдени, задържани, а не процента на разкриваемост, както обичат меверейските анализатори да се измъкват пред началниците. Той може и да звучи успокояващо, но няма нищо общо с реалността. Защото въпросът не е да угодим на Европа, а както сам си призна Петков - обществото ни да добие усещане за сигурност. Такова със сигурност още няма. И със статистики и заклинания не се постига. А още по-малко - с плитки аргументи от сорта "там е по-страшно".