Най-после в България взеха да се случват и неща, които заслужават похвала. През последните няколко месеца бяха осъдени няколко души, които са обещали, предложили или направо дали подкуп.

Само преди ден беше наказан мъж от Шумен, опитал се да даде 200 лв. на ръководител на лекарска комисия, за да му повишат групата инвалидност. В Плевен пък бе осъден мъж, който се опитал да подкупи с 40 лв. двама пътни полицаи, за да не му напишат акт. В Добрич прочетоха присъда за подкуп на земеделски стопанин, който се опитал да спре полицейска проверка за фалшиво съдебно удостоверение. То му трябвало да кандидатства пред държавния фонд "Земеделие" за кредит от близо 30 000 лв. Могат да се изброят поне още десетина случая през последните два-три месеца, в които полицаи са предали на следствието лица, които са се опитали да ги подкупят, предимно на пътя.

Това трябва да бъде насърчено, защото



една от основните причини за корупцията



сред администрацията, лекарите, учителите, полицаите, магистратите, митничарите и т.н., е, че има хора, които са готови да платят определена цена, за да заобиколят закона. Повече от очевидно е, че справянето с голямата корупция ще е успешно, когато се ограничи поне малко дребната, всекидневната, от която всеки страда и се възмущава, но не пропуска да се възползва при определени случаи.

Според социологическите изследвания средно месечно в България се дават по 80-90 000 подкупа. Или годишно се извършват над 1 млн. корупционни сделки. В тях влизат и 20-те лева, давани на катаджията, за да не пише акт, и 100 евро, мушнати на университетски преподавател за някой изпит, и 500 лв. благодарност за лекаря за операция, и 1000 евро, "преведени" на митничаря, за да пусне някоя кола без проверка, и 20 000 лв., връчени на някой политик, за да уреди определена сделка, да назначи наш човек или да отправи питане по частен въпрос в парламента.

Общото при всички тях е, че



винаги има две страни - вземаща и даваща подкупа.



Досега възмущението бе съсредоточено върху корумпирания. Корумпиращият минаваше за жертва. А е абсурдно всеки да громи корупцията сред катаджиите, например, и в следващия момент да разкаже гордо как е минал метър и е отървал акта, защото е мушнал 20 лв.

Затова съдебната практика в това отношение напоследък е добра и трябва да се поощри. Всъщност съдът най-после започна ефективно да прилага Наказателния кодекс, който отдавна предвижда еднакви наказания и за този, който обещава, предлага и дава подкуп, и този, който го приема. Време е, както има "добра лекарска практика", "добра търговска практика", да има и "добра съдебна практика".

Разбира се,



има и обратна страна на медала.



Прави впечатление, например, че за същия период, през който се прочетоха присъдите за корумпиращите, няма нито един осъден чиновник или полицай за вземане на подкуп. А само преди седмица бяха огласени резултати от тестове за лоялност в МВР - при тях хора на вътрешното министерство, прикрити като обикновено шофьори, са инспектирали катаджиите по пътищата. И са установили, че над 10 пъти им е поискан подкуп от пътни полицаи при нарушение. Ефект от проверката щеше да има, ако поне няколко от засечените в крачка бяха дадени на прокурор.

И правителството, и МВР, и службите, и прокурорите, и съдиите са абсолютни длъжници на обществото в това отношение, защото от години няма нито един наказан за голяма корупция, за търговия с влияние и информация, за нагласени обществени поръчки и приватизационни сделки.

Затова е хубаво да се удари дребната корупция, превантивно да се съдят хора, които дават подкупи, както и тези, които вземат на пътя, в болницата, в университета. Истинските резултати обаче ще дойдат, едва когато на "позорния стълб" отиде "едрото" рушветчийство. Има ли някой, който да смята, че то не съществува и не влияе и на политика, и на икономика, и на законодателство?