Цветни къщи, портокалови дръвчета, мирис на море - това е само част от Португалия. В тази идилия своето място са намерили и много българи. Около 10 000 са нашенците в Португалия, от които само 4000 са легално.
"Навремето тук идваха повече емигранти, но напоследък Португалия е в криза", разказва Станимир Стаменов. Преди страната е била по-богата, но трудностите вече се усещат. Въпреки това, българите тук са доволни от живота, не бързат особено, усмихват се благо и не правят планове за връщане в родината. Но те по принцип и не плануват много-много. "При това хубаво време без сняг и тежки зими защо ми е да се прибирам? А и къщата, и ателието ми са срещу океана - гледката е невероятна", разсъждава скулпторът Димитър Янков. Той е направил паметника на Св. Св. Кирил и Методий, поставен в двора на посолството.
Някои от българите в Португалия вече са успели да се издигнат, други пък зарязали кариерата си в България и дошли по непознатите земи - просто така ... от чист авантюризъм.
Володя Димчев има 5 книжарници в Пазарджик. Бизнесът му вървял добре, печелел и живеел охолно. Типично по български обаче хората около него все му натяквали, че всичко е случайност и успехът му си е чист късмет. Отчасти повлиян от хорските приказки, отчасти, за да докаже на себе си, един ден през 2001 г.
Володя просто се качил на автобуса и заминал
В Португалия е до днес и няма никакво намерение да се връща в родината. Щастието му обаче не е пълно - съпругата му си останала в България, върти семейния бизнес и не желае да емигрира.
Междувременно от престоя му се възползвали куп други роднини и приятели, които вече се пренесли при него. Той им помага, настанява ги, дава съвети... Самият той, когато стъпил на португалска земя, отишъл на хотел, защото не познавал никого. След няколко дни срещнал други емигранти. Заживял с тях, делели наема на къщата. След дни си намерил и работа, разбира се - нелегално. "Мил съм и чинии, бил съм сервитьор, а после се издигнах - станах доставчик", спомня си Володя. "Първата година е най-трудно, издържиш ли я - после нещата се наместват", уверява той. След години си направил и фирма за канцеларски материали. Бизнесът не потръгнал и сега умува за друго препитание.
"По професия съм педагог и в България работих в дом за деца с увреждания. Искам и тук да работя това, искам да правя добро", казва Володя. В момента търси начин да признаят българската му диплома. Лошото е, че тези неща в Португалия стават бавно. Особено тежък е случаят с лекари и стоматолози. Д-р Даниела Павлова се оплака, че, за да работи като стоматолог, трябвало почти да завърши наново - взела още 12 изпита за приравняване. И с лекарите положението е същото. Този проблем ще отпадне чак след 2007 г..
Макар че българските дипломи се признават трудно, все пак
някои успяват да заемат и ръководни постове
Иван Иванов дори е станал директор на училище в Лисабон. От 15 г. живее в Португалия, завършил е ВИФ. Женен е за португалка, живели в България, но малко след 1989 г., подплашени от трудностите на прехода, решили да опитат късмета си на по-хубаво място. Днес в училището му има и едно българче. Тъй като самият Иванов е чужденец, сега се опитва да въвъде подготвителни курсове за изучаване на португалски за чужденците в училище. Убеден е, че това донякъде ще помогне на децата на емигрантите.
Разликите в заплащането между българи и местни не са големи, обясниха нашенците. Минималната заплата в Португалия е 375 евро, а средната - 700 евро. От емигрантите ни най-много получават шофьорите - около 1600 евро. Всеки работник в Португалия получава по още 120 евро месечно за храна, а понякога и добавки за транспорт. Някои от работниците предпочитат да си вземат парите кеш, но те са рядкост. Просто
португалецът твърде много държи на обяда си
Обикновено обедната почивка е около 2 часа, а обядът - тържествен и задължително придружен с чаша червено вино. Традиция е не само 13-ата, но дори 14-а и 15-а заплата, разказаха българите там. Допълнителните възнаграждения се дават по Коледа и по време на годишния отпуск. В Португалия е немислимо да не ти плащат осигуровки - стига да работиш легално.
Българите в Португалия, както всички наши емигранти по света, при среща с представители на българските институции основно се интересуват от правата си за пенсиониране, здравно осигуряване, намиране на работа, признаване на стаж. Независимо в коя точка на света са, проблемите им са еднакви. Колегите им по съдба в Испания обаче, дали защото са повече или просто животът там е по-динамичен, се оказаха по-организирани и по-наясно с правата си. Повечето от тях споделиха, че искат да се върнат в България, но побързаха да допълнят - като се оправи държавата.
В момента 90 000 българи живеят постоянно в Испания. 40 000 от тях са легално пребиваващи, а още 27 000 ще се легализират в най-скоро време. Най-ниската заплата, която получават там, е около 500 евро. По принцип минималната заплата в страната е 475 евро. Българките, които работят като домашни помощнички, получават между 500 и 700 евро, но при положение, че живеят и се хранят в къщата на работодателите си. Друг вариант е почасовото заплащане, което е между 5 и 9 евро на час.
По ресторанти и хотели се припечелва между 700 и 900 евро
Хората, които живеят в Испания повече от 4-5 години, работят в офиси, фирми за недвижими имоти, бингозали. Шофьорите на тирове печелят доста повече - около 2000 евро. За сравнение - учителите в Испания получават близо 1500 евро месечно, а общопрактикуващите лекари - 1600 евро.
Най-много българи живеят в Мадрид, Сеговия и Валенсия, Палма де Майорка. Само в Сеговия и околностите й има 7000 наши сънародници.
Стилян Шековски е едър мъж, на когото наскоро му се е родила дъщеричка, пратена вече при бабите в България. Няма как - двамата със съпругата му трябва да изкарват пари за препитание. Той
работи от 6 до 15 часа в кланица,
а в по-късните часове доставя месо по магазините. Има си и дневна норма - трябва да заколи 50 бика, 300 прасета и 1500 агнета. Споделя, че не се притеснява от това, което върши, макар че в България е работил друго - бил е полицай. И той се надява един ден да се върне там, откъдето е тръгнал... "За какво ми е да живея тук - само работа, работа, работа", казва Шековски.
Освен ежедневните проблеми по оцеляването, българите там се сблъскват с още един - децата и връзката им с българската традиция и култура.
Много от малките забравят майчиния си език,
защото ходят в испанско училище. Нямат време да учат български. И в Мадрид, и в Сеговия има неделни училища, но двата часа седмично не са достатъчни. От друга страна, родителите жалят децата си - не стига, че всеки ден са на училище, а и в неделя ли?! И то само и само, за да запазят връзка с родината, която ги е принудила да търсят късмета си навън?! Има и такава логика. За съжаление.
Всеки емигрант би следвало да си зададе един парвоначален вапрос - За какво е имигрирал в дадена страна? Дали е там за да се установи за постоянно или е временно да направи малко парици, с които да преживее нормално известно време в БГ. В парвият случаи заплата от 370 ЕУ или дори 700 ЕУ не може да му осигури нормално саществуване на Запад, вкл. в Португал, вав втория случаи тези джобни ще ги профука в БГ точно за месец-два ако е спестовен или за една вечер ако не е. И понеже мнозинството кандидат-емигранти очаква да попадне в Ел Дорадо - следват сарцераздирателни истории...
*
Очаквам под мен да се разгори яростен спор за това, че емигрантите искали да се варнат ама когато БГ се оправи.