|
Нужно ли е обаче това? И правителството на Иван Костов тегли два кредита от банката за здравеопазване. Първият беше малък - за 26 млн. долара, вече е усвоен и се изплаща.
Вторият - за 68,9 млн. евро, беше повод за шумни хвалби през 2000-2001 г. Той се представяше почти като единствено и задължително условие реформата в сектора най-после да тръгне. После обаче дойде ново правителство, заемът беше запратен в глуха улица, още не е изтекъл, а и парите няма да бъдат похарчени в срок. И въпреки помощта на Световната банка, здравната система си затъва. Логично възниква въпросът - имаше ли смисъл да се тегли този заем и има ли нужда от нов, при положение, че
предишният кредит едва се усвоява?
Парите с лихвите ще се връщат от данъкоплатеца, разбира се.
Действащият заем и този, който тепърва иска да тегли държавата - PAL, са различни, обяснява Михаела Михайлова, шеф на звеното в здравно министерство за управление на проектите по заема. Настоящият кредит е инвестиционен, за 5 г. Той е много строг. За да получи парите, държавата трябва да представи конкретни проекти, по които ще се харчат парите, и то в твърди срокове. Подписва се и заемно споразумение, в което са описани конкретните разчети за конкретни дейности. Държавата плаща и т.нар. такса ангажимент - процент глоба върху неизползваната част от заема. Според Михайлова обаче това са малко пари. Лихвата по заема също е ниска - между 4 и 6%.
"Подобен вид заеми са за страни от Третия свят, на които трябва да се казва за всяко нещо как трябва да се прави," обяснява Михайлова. Банката следи всяка стъпка по проектите - решение какво да се купи, по каква процедура, победител, договор. На всеки етап държавата трябва да търси одобрението на СБ.
Доста често се оказва, че по средата на заема - около третата година, част от разписаните проекти са невалидни. Така стана и у нас - в началото на мандата кабинетът на Сакскобургготски дори не знаеше какво да прави с парите по заема. Затова СБ банката понижи кредита в "Рисков" - т.е. сложи изпълнението му под особено наблюдение.
През това време МС реши, че трябва да се търсят други форми. Банката предложи т.нар. заеми PAL.
"PAL са за страни, които са надраснали периода, в който трябва да им висиш на главата за всяка стъпка. Те се отпускат на държавата като цяло, имат насока на действие - здравеопазване, правосъдие и т.н., но могат да се използват по-свободно", казва тя. Банката следи не за всеки проект, а за стратегически показатели - например подобряване на здравето, смъртност, заболеваемост. Правителството пък може да преразпределя парите както иска, без разчети какво точно и за колко да се купи.
Все още не е ясно дали изобщо ще теглим нов PAL. Но е сигурно, че не сме похарчили по-стриктния, вече отпуснат ни от СБ заем. За какво трябваше да отиде той?
7,7 млн. евро от заема са за консултации. За обучение бяха близо 8 млн. евро, но намаляха на 3,4 млн. "Ние имаме нужда от консултации.
Не сме достатъчно умни,
това е истината, и не мога да разбера защо никой не се съгласява с това", негодува Михайлова. А на тези, които се съмняват в ефективността на консултациите, отвръща: "Тя до голяма степен зависи от ефективността на тези, които са консултирани. И това е акъл, и той трябва да бъде даден. За акъл никога не е висока цената. Не мога да преценя дали човек може сам да си го свърши или трябва някой да го научи".
Явно някъде въпросният акъл не достига, тъй като заемът изтича на 30 септември. До този момент са изразходвани 34,8 млн. евро - половината от заема. Договорени са около 70%, тоест толкова пари със сигурност ще бъдат платени по дейности, които текат в момента. Заради ненавременното разходване на парите заемът е удължен до края на март 2007 г.
Според Михайлова е мит широко разпространеното мнение, че банката си връща част от заема, карайки държавата да сключва договори с фирми, близки до банката. "При сключване на договор с консултанти банката казва: Нека бъдат тези, които вие сте избрали, а не - да бъдат еди кои си. Изпълнителят избира, а банката одобрява, ако според нея се спазени условията по процедурата", пояснява Михайлова. Така стоят нещата с всички търгове по проектите на СБ. Досега не е имало случай банката да възрази на процедура. Но на всеки голям търг е искала допълнителни доказателства за дадено решение.
Какво все пак получи системата?
Заемът се дели на 4 компонента. Първият - първична помощ - е завършен, казва Михайлова. Отпаднали са обаче два от първоначалните проекти - софтуер за отчет на личните лекари към касата и обучение на джипита на здравна промоция. Софтуер няма, защото е преценено, че ако се възложи само на една фирма, тя ще получи монопол на пазара. Освен това достатъчно фирми вече са направили такъв софтуер и го продават за 200 лв. Затова парите за софтуера и обучение са пренасочени по проект, с който са
раздадени безвъзмездно компютри на над 4000 джипита
и 2300 комплекта медицинско оборудване. И двете дейности са преизпълнени.
Компонент 2 е за реформа в болничната помощ. Там има проект за 7 млн. евро., с които се предвиждат ремонти и строежи в 3 болници. По него се премества клиниката по неврохирургия на Александровска болница в друга сграда, прави се централна лаборатория там. Клиниката по ендокринология пък отива в сградата на "Майчин дом". Правят се и три центъра за еднодневна хирургия. Е, друг е въпросът струва ли си за такова нещо да се тегли заем от Световната банка. "Други пари няма. След като са наши вече, по-добре е да се направи нещо полезно с тях. Защо да се връщат парите, без да са усвоени?", контрира експертът.
От 2 години вървят и два пилотни проекта за общинското здравеопазване. Изучава се цялата болнична и леглова база в две области и след това се решава къде трябва да се съкрати отделение, къде да се преразпредели линейка и т.н.
Основната част от компонента за болнична помощ обаче е револвиращият инвестиционен фонд. За него са изразходвани 10,5 млн. лв. С тях е купена апаратура, която болниците
могат да вземат на изплащане без лихва.
Парите се връщат отново във фонда и с тях се купува нова апаратура. Досега 29 болници са се възползвали от възможността, останали са ограничени бройки оборудване. Предстои и втора процедура за още техника. Организацията по търга е на Министерство на здравеопазването, но, както и при останалите процедури, банката задължително одобрява всяка стъпка.
По проект трябваше да се направи и фонд за заеми за болниците. Идеята отпадна, защото няма законова процедура, по която държавни пари могат да се дават назаем на държавни болници. Освен това здравно министерство не е банка.
Скоро на 154 болници ще се осигурят безвъзмездно и 2415 компютъра и 251 сървъра. Предвижда се и софтуер. Договаря се обща база данни между здравната каса и здравно министерство. Според заемното споразумение, лечебниците, които ще получат компютри, се очаква да останат държавна собственост и са гръбнакът на здравеопазването. Това са университетските и областните болници и националните центрове. Софтуерът обаче ще е за всички болници. Цената на компютрите и сървърите е 6,5 млн. евро. Специализираният софтуер е в тръжна процедура и вероятно ще струва около 1,2 млн. евро.
Друг компонент от заема е прословутата информационна система на здравната каса. В момента тече търгът за изпълнител, 6 са кандидатите, престои втори етап, при който вече всеки ще представи цена. Сумата за цялата система е около 7 млн. евро, в средата на годината трябва да е ясен спечелилият търга, а системата да тръгне догодина.
Забавянето на системата е и основната причина
заемът да се удължи.
В последния компонент е изграждането на административен капацитет. В него е включено обучението на персонала на здравно министерство и здравната каса, дори и семинари за журналисти. Под обучение обаче се разбират и курсовете по английски, на които ходи здравно министерство. Тук са и дейностите по изработване на нормативна база, свързана с акредитацията на болниците и повишаване на качеството; за финансиране на здравеопазването - медицински одит, договорни отношения. В момента тече и проект за здравни информационни стандарти - каква информация трябва да съдържат различните видове медицински документи - болнични листове, смъртни актове и т.н. Тук са и консултантските услуги - за информационни технологии, правни въпроси, финанси, мениджмънт, PR.
Доколко всичко това помогна на реформата? "Хубаво ли е да имаш 70 милиона евро? Хубаво е. Ако знаеш какво да правиш с парите - те ти трябват. Ако не знаеш - не. Трябва ли да се дават компютри на джипита? Сигурно. Но след това трябва лекарският съюз да се разбере със здравната каса тези, които имат компютри, задължително да се отчитат по електронен път, а не както сега - на хартиен. Не е виновна банката за нашето безхаберие", обобщава Михаела Михайлова.
|
