|
----
Първият, който се е заклел пред Реймското евангелие по време на коронацията му, е крал Анри III. Той е управлявал Франция от 1575 до 1589 година. Това е злополучният крал, при който става Вертоломеевата нощ. След него пред свещената книга се кълне Анри IV. Историците смятат, че Луи XIII и неговите наследници до Френската революция също полагат клетва пред книгата със старобългарските азбуки.
Наполеон Бонапарт обаче се кълне в Париж, а не в Реймс. Историците обясняват това негово решение с факта, че той не следва кралската традиция, а традицията на Римската империя.
Според зам.-ректора на СУ проф. Георги Бакалов поне пет или шест френски крале са положили клетва пред свещената книга от Реймс. Тогава французите са възприемали глаголическите и кирилските букви като "вълшебно писмо". Дълго време са смятали, че това е някакъв индийски, сирийски или етиопски първоизточник с магическо действие.
С украсата и оформлението си книгата, която
съдържа два пергаментови свитъка,
издава, че е коронационно евангелие. Първоначално обаче тя не е създадена с такава цел. Смята се, че двата свитъка - глаголическият и кирилският, са написани отделно и по-късно са подвързани в един ръкопис. Тоест, става дума за т. нар. Апракос евангелие, съдържащо откъси, които се четат в определени дни от годината за богослужебни цели.
Евангелието започва с календар. Най-вероятно има откъснати страници, защото началото му е от месец ноември, нещо типично за западноевропейската традиция. Но пък преди това има страници от друг текст, което потвърждава, че съществуват липси. Източно-православната традиция започва цикъла на календара си от септември. В същото време обаче първият празник от февруари е посветен на великомъченик Трифон, който се празнува по нашите земи, но не и на запад. Проф. Георги Бакалов приема тезата на професора от Лодзкия университет Георги Минчев, че кирилската част на ръкописа е написана в началото на XI век от основателя на Сазавския манастир св. Прокоп, недалеч от Прага. По-точно е да се каже, че е преписана от по-стар български първоизточник, за който в момента
науката не може да установи нищо конкретно
Има и руска версия, която твърди, че това е станало някъде край Киев.
Според проф. Бакалов свитъкът е бил подарен от император Карл IV (1347-1378) на бенедиктинските монаси от Емаузкия манастир. Там е завършена и втората, глаголическата част. Любопитното е, че патрони на Емаузкия манастир са били св. Йероним и братята Кирил и Методий. Смята се, че в тяхна чест двата фрагмента са зашити в едно книжно тяло и са изпратени в пражка ювелирна работилница за украса. Евангелието е било изкусно инкрустирано от пражки златари. Върху червената кожа на корицата е имало позлатено сребро със скъпоценни камъни, а в четирите краища на лицевата страна - изящни емайлирани миниатюри със символите на четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан. На корицата е имало и много реликви, най-вероятно и парченца от Христовия кръст. По време на Френската революция украсата е разграбена, но за нея се пази опис в инвентарните книги на катедралата в Реймс.
Червените корици на ръкописа са още едно доказателство, че коронационното евангелие е създадено в духа на източно-православната традиция. Червеният цвят е характерен за византийската монархия, докато западноевропейската традиция използва лилавия или жълтия цвят. Въпреки това се приема коронацията на френските крале да се извършва пред евангелие с червена корица, защото се е смятало, че книгата е свещена.
Четвероевангелието, пред което се е заклел и е коронясан цар Иван Александър, също е с корици с червена кожа и богата украса. Според Славия Барлиева от Кирило-Методиевския научен център много дълго време глаголицата се е използвала като тържествено писмо, което е съдържало един вид сакралност и мистика. Точно затова е използвана и в коронационната церемония. Четвероевенгелието, този изключителен за нас паметник, в момента се пази в Британския музей в Лондон.
Славия Берлиева обяснява още, че съществуват т. нар. приписки от това време, които придружават един основен глаголически текст и са на кирилица. Смятало се е, че кирилицата е по-ежедневната азбука, с която могат да се разказват не толкова важните неща.
Науката знае за Реймското евангелие от средата на XIX век. У нас още Васил Априлов и Стоян Чилингиров говорят за вероятния му български произход.
----
Каре 1
Имаме електронно копие на старината
Колкото и да е странно, не учен, а политик прави постъпки и успява да получи електронно копие на Реймското евангелие. На 23 март тази година шефът на Комисията по правата на човека и вероизповеданията в парламента Лъчезар Тошев е поканен в Нунциатурата, където в отговор на негова молба отпреди месец, му е връчено електронно цветно копие на всички страници от "Реймското евангелие". Лично апостолическият нунции в България монсиньор Джузепе Леанца дава компактдиска с копието в присъствието на екзарх Христо Пройков. Това се случва точно десет дни преди кончината на папа Йоан Павел II и е знак за приятелство от страна на католическата църква към България. Копието е изпратено от архиепископа на Реймс монсиньор Тиери Жордан. То е придружено с бележка от абат Жан Гой от Диоцезния архив на Архиепископията на Реймс, в която той разказва как евангелието е попаднало в катедралата на този град. Електронното копие на Реймското евангелие беше представено в парламента в края на март.
------
Все пак на основния въпрос - български ли е този паметник - науката отговаря "по-скоро не". Проф. Бакалов казва, че българската следа, която открива като учен, е в протографа, т. е. в първоизточника, от който е преписвана кирилската част. За глаголическия текст е безспорно, че това е хърватска глаголица, която не се е използвала у нас. Освен това в миниатюрите, които съпровождат текста, има типични католически символи - католически шапки на свещениците например, а и цветовете на облеклата им също са в духа на западната традиция.
"Говорих с двама специалисти за кирилската част, които твърдят, че съставителят на тази книга е преписвал от български текст, защото могат да се открият букви, които са характерни за старобългарския език и липсват в сръбските и руските редакции", обяснява проф. Бакалов. Славия Барлиева също е категорична, че Реймското евангелие не е българска книга. Според нея кирилската част вероятно е преписана от южнославянски оригинал. В науката се водят спорове
дали този оригинал е старобългарски
или старосръбски. Появиха се дори мнения, че оригиналът е написан от Теодосий Търновски в Килифаревския манастир. Засега обаче това са недоказани и непризнати от историческата наука твърдения.
Има и мнение, че преписът е направен с руска редакция. Всъщност в Русия е изградена стройна хипотеза, според която Реймското евангелие е руски исторически паметник. Твърди се, че принцеса Анна Ярославна при бракът й с френския крал Анри I в 1051 г. донася тази книга във Франция от Киев. Руските историци дори не пропускат да отбележат, че когато на 22 юли 1717 година император Петър Велики посетил Реймс, там му показали коронационното евангелие и му обяснили, че то е написано на чудноват език. Голямо било учудването на всички, когато императорът започнал да чете на свой език.
Руските учени се позавават на приписка в края на евангелието, където било изписано "Анна Регина" (кралица Анна). Според тях Реймското коронационно евангелие се съхранявало в музея "Чернуски" в Париж. Получаването на електронното копие обаче позволи на учените да видят, че такава приписка няма, а оригиналът и до днес се пази в Реймс.
Реймското евангелие трудно може да съперничи на паметници като Асеманиевото евангелие и Четвероевангелието, към опознаването и проучванета на които България проявява много по-голяма страст. Но при всички положения то е една златна нишка, която от векове свързва българската и западната култура. Макар и тази нишка да е тънка.
----
каре 2
Константин Философ създава "облата" глаголица
Глаголицата е първата славянска и старобългарска азбука, създадена около 855 г. от Константин-Кирил Философ за превод на богослужебните книги от гръцки на старобългарски език.
За основен графически елемент при изграждане на формата на повечето букви Константин Философ използва кръгчета. Българската обла глаголица е по-старото глаголическо писмо. На тази глаголица е написано и безспорното като български паметник Асеманиево евангелие, което се пази в бибилотеката на Ватикана. То се смята за най-старият глаголически български паметник. В момента Кирило-Методиевският институт е отправил молба към Ватикана да им позволи да го представят и да предложат включването му в корпуса от паметници на ЮНЕСКО, наречен "Паметта на света".
Глаголицата в Реймското евангелие е, както я наричат специалистите, ъглеста, известна още като хърватска.
|
|
|
