|
------
Мераклиите, опитващи се да въведат на територията на Сомалия някаква що-годе цивилизована форма на държавно управление, засега нямат никакъв шанс. От съображения за сигурност
президент и премиер управляват от Найроби, столицата на съседна Кения. Там заседават парламентът и преходното федерално правителство на Сомалия.
Резиденцията на 69-годишния президент Абдула Юсуф Ахмед до миналия ноември също беше в Найроби. Тогава мощна експлозия за малко да го изпрати в небитието. Но взривът разруши само сградата, президентът остана жив и невредим и се пренесе на по-тайно място. Явно враговете му не бяха отчели факта, че Ахмед е бивш възпитаник на реномираната съветската военна академия "Фрунзе" и придобитите там знания и умения остават за цял живот.
Подобно
премеждие имаше този месец и премиерът
на страната Али Мохамед Геди, но на сомалийска земя. Той едва не загина заради безотговорната небрежност на личната му охрана. На голям митинг, организиран на централния стадион в Могадишо от негови привърженици, бодигард от охраняващия го екип по невнимание взриви ръчна граната. Очевидци на трагедията, цитирани от Би Би Си, твърдят, че седем души са загинали на място. Много от присъстващите на стадиона пък са били тежко ранени в резултат на безразборната стрелба, открита от телохранителите на премиера. В настъпилата суматоха от тълпата и от автомобилния кортеж на Геди са били прегазени десетки сомалийци. Премиерът прецени, че за доброто на страната е да я напусне веднага. На прощаване обаче даде дума, че ще продължи усилията воденият от него кабинет да се завърне час по-скоро в Могадишо.
Сомалийците са търпелив народ. Дали това се дължи на местния мек растителен наркотик "хак", който всички масово преживят, или безвластието е по вкуса им, е трудно да се прецени. Но явно и така им е добре. Макар че в миналогодишния доклад на Съвета за сигурност на ООН Сомалия фигурира като
изключително сериозна заплаха за мира
и стабилността в региона. Такова становище изказват и водещи британски експерти по сигурността и тероризма. Според тях трите най-опасни и несигурни страни в света са Бурунди, Сомалия и Либерия. А на британците може да се вярва, тъй като те от векове са в Африка.
През 1960 г. Обединеното кралство благосклонно остави двете бивши колонии - британската (Сомалиленд) и италианската Сомалия - да се обединят и да провъзгласят независимостта на Демократична република Сомалия. Оттук нататък младата африканска държава мина по задължителния за този регион сценарий. Военен преврат през 1969 година съсредоточи цялата власт в ръцете на Мохаммед Сиад Баре. Отървал народа от "колониалната експлоатация", той решава да търси братска интернационална помощ от Москва. За целта е необходимо само да произнесе вълшебното заклинание, че "страната неотклонно и последователно ще следва социалистически път на обществено и икономическо развитие". В съкратени срокове Сомалия е затрупана от помощи, пристигащи основно под формата на оръжейни доставки, военни съветници и технически персонал. Убеден, че се ползва с подкрепата на могъщ съюзник, Баре прави фатална грешка. Без да се допита до покровителите си, неочаквано напада първия съветски съюзник в Африканския рог - Етиопия. Агресията срещу съседната държава има за цел да анексира обитавания от сомалийски племена Огаден.
Нападението е толкова неочаквано, че Москва изпада в "прединфарктно състояние". Окопитили се от първоначалния стрес, съветските ръководители изтеглят светкавично целия си военен, кадрови и технически потенциал от Сомалия. В противен случай е имало реална опасност съветските военни инструктори, базирани в Етиопия и в Сомалия, да стрелят един срещу друг. За да накаже довчерашния си съюзник, Москва изсипва в Етиопия допълнителни военни сили и оръжия. Това е началото на края за Мохамед Сиад Баре. През 1991 година той е свален от власт, а в страната настава пълен и траен хаос.
Днес
Сомалия е парцелирана
и поделена между местните племенни лидери, които са пълновластни господари в контролираните от тях територии. Това им позволява отново да се върнат към любимото си занимание - да воюват помежду си и да грабят каквото им попадне.
През 1992 г. ООН реши да се намеси, за да възстанови мира и сигурността в региона. Но международните умиротворители бяха представени единствено от армията на САЩ. Опитите да възстановят реда завършиха плачевно. Спецчастите, изпратени да укротят страстите, дадоха 18 убити и 77 ранени и се оттеглиха безславно, след като сомалийците влачиха за джиповете труповете на някои от тях.
През същата година Съветът за сигурност на световната организация прие Резолюция 751 за прекратяване на огъня в Сомалия. И наложи оръжейно ембарго. Това даде обратен резултат. Местните започнаха още по-ожесточено да се стрелят, а керваните с оръжие за враждуващите кланове се занизаха един след друг. Преминаващите през територията на страната контрабандни канали функционират безотказно и с максимален капацитет, поради отсъствието на какъвто и да е митнически и административен контрол. Но това е по-малкото зло. Безвластието в Сомалия магнетично
привлича членове на "Ал Кайда",
които я ползват като транзитна база за операции. А това никак не се нрави на САЩ, особено след 11 септември 2001 г. Изправени пред заплахата Африканският рог да се превърне в убежище за терористи, американците и техните съюзници търсят изход.
И така представителите на враждуващите сомалийски кланове по неведоми пътища са принудени през 2002 година да седнат на масата за преговори в Джибути. Опитите за обединение на страната обаче дават първите резултати едва през 2004 г. На 10 октомври преходният парламент на Сомалия, който заседава в съседна Кения, номинира за президент лидера на северната провинция Пунтленд - Абдула Юсуф Ахмед. Новоизбраният държавен глава принадлежи към първия от двата най-мощни и многобройни сомалийски клана - Дарод, който се ползва с подкрепа и в Етиопия. Вторият по значение клан - Хавеи - дава на страната новия премиер - Али Мохамед Геди.
Двамата "гърмени зайци"
- Ахмед и Геди - имат амбиции да се завърнат в Сомалия до края на 2006 година.
Ентусиазмът им поохладня след взривовете, в които по стечение на обстоятелствата бяха главни действащи лица. Държавните мъже обаче разчитат главно на помощ от чужбина. Чрез външния министър Абдала Шейх Исмаил тандемът президент-премиер отбеляза първата си победа. На конференция на Арабската лига в края на март т. г. в Алжир те успяха да убедят организацията да им отпусне спешна помощ от 25 милиона долара. Сумата трябва да бъде използвана за възстановяване на икономиката и финансиране дейността на държавните институции. Постигната бе и договореност до края на годината на територията на Сомалия да бъдат разположени многонационални въоръжени сили на страните от Арабската лига. Тяхната задача ще бъде да разоръжат военните отряди на местните племенни лидери и да възстановят сигурността и мира. Тази идея обаче не е по вкуса на сомалийските ислямисти. Техният водач Шейх Хасан Дакир, който е в "черния" списък на издирваните от САЩ терористи, заплаши със смърт всеки чужд войник, дръзнал да стъпи на сомалийска земя.
Вероятно всички сомалийски племенни вождове, които ще участват в подготовката на предстоящата конференцията в Могадишо, имат виждания и предложения как да бъде възстановена държавността в страната. Докато не се разберат обаче, страната ще се управлява все така дистанционно.
|
|
|
|
