На всеки селянин от Осмар му се падат по две и половина къщи. И пак почти никой не продава. Едни чакат бума на екотуризма, други се канят тук да карат старините си. Официално жителите на Осмар са 250 души, а къщите - 565. Осмарчани са само българи-християни. Затова в селото има само един храм. Черквата я реставрираха преди 3-4 години с пари от спонсори.

Осмарчани единствени в България са изкарали асмите с тежки гроздя извън дворовете си и са ги наредили над тротоарите. Цялата чаршия е като тунел от лози, къщите са опасани от асмали. Есен над главите на минувачите висят тежки гроздове. Тук никой не краде. Една чепка не е изчезнала. През 1950-1951 г., като ги вкарали в ТКЗС, им взели всичките лозя. Не им дали и декар частно за лозе, затова селяните изкарали асмите по тротоарите. По-късно властта харесали идеята и я поощрявала. От ранна пролет до късна есен чаршията ухае на лози и грозде.

Селото, прочуто със своя наложен пелин, съществува от IV век пр. Хр. Истини, полуистини и митове са част от историята на това селце, разположено като в чаша в Шуменското плато. Намира се на 17 км от Шумен и Велики Преслав, 30 км го делят от Търговище, Варна е само на 100.



Енергийното поле тук според Ванга е четвърто по сила



след Рупите, Царичина и Мадара. Два пъти езотерици от страната провеждат тук национални конференции. Според местни около селото витаели духовете на преславските боляри, чиито резиденции се намирали по тези места. Скалните манастири, открити още от Карел Шкорпил, са три, датирани са от XIV век.

Миналата година са продадени десетина имота. Тази за продан са обявени само една-две къщи. До 2004 г. тук можеше да се купи имот за по 5-6 хил. лв., сега къщите вървят по 20-40 000. Наследниците продават само в краен случай, ако имат нужда от пари. Повечето живеят с надеждата да се завърнат тук. Някои го правят веднага, щом се пенсионират. Други крепят старите си сгради с надеждата да тръгне чаканият селски екотуризъм и те да станат хотелиери. От 2004 г. селото е член на БАСЕТ (Българска асоциация за селски екотуризъм). Има го в пътеводителите. 10 семейства имат лиценз, но туристите са малко.

Повечето осмарчани живеят във Варна, а не в Шумен. Над 180 тукашни семейства са се преселили край морето. Сам кметският намесник Тошо Свещаров е бил учител там, но като се пенсионирал през 1999 г., се върнал в родното село. 120 семейства са в Шумен, още толкова във Велики Преслав. На платото горе в местността Канарата, която се извисява 400-500 метра над селото, има 104 вилички. Вечер от високото се виждат дори светлините на Велики Преслав. Последният вписан жител на селото е оперната певица Нина Андреева. Тя има двойно жителство - в Женева и Осмар. Шеф от "Солвей Соди"-Девня, също има имот тук. Зад високите дувари е комбинирал атмосферата на старата къща с удобствата на модерния дом.



Последното бебе се родило в Осмар преди 27 години



Оттогава внуците и правнуците на осмарлии се раждат във Варна, Шумен, Преслав. Лятото идват по 50 деца на гости. Тук живеят 13 млади полковници от резерва. От МО, от МВР, бившият шеф на шуменската пожарна, дори столичен антимафиот от РЗ БОП. Пенсиите им са около 400 лв. Живеят в рахат. Гледат си градинките и правят "оперативки" в местното кафене. На повечето булките са останали по градовете. Едни от тях още работят, други гледат внуци. О.р. полковниците и още десетина местни зевзеци са направили дружество на "сламените" ергени. Самият кмет членува там. Съпругата му, инженер по храненето, още работи във Варна, на "Ревиера". Той се грижи за фамилната къща и за 92-годишната си майка. И той е свързан с виното. Баща му Стефан, над 60 години, до смъртта си през 1993 г., правел бъчви и ръководел бъчварницата си "Белият дъб".

В Съвета на старейшините, който кметът сформирал от по-първите хора на селото, също не се влиза без винарски умения. Първото условие е кандидат-старейшините да покажат 9 вида ракии, собствено производство. Второто да представят бели и червени вина, да се знае, че са осмарлии. Дъщерята на кмета Стефка Свещарова пък е професионален сомелиер. 10 години е обикаляла света с пасажерски шестзвездни кораби и е водила дегустациите на вино.

Името на Осмар идва от наименованието на старото тракийско селище Исмарос, пали се кметът. В превод значи " голямо селище в планината". Местни пък го свързват с праславянската дума "осмин", която значи "кожар". Тук правели кожени мяхове за вино. Трети твърдят, че идва от турското наименование "асма" на лозата. От Асмар станало Осмар.

На Девети септември в Осмар имало 10 милионери, твърдят старци и отмятат с пръсти в кое са били първи. Първото шампанско у нас направили тук през 1902 г. Шест години след това в селото се появила загадъчна кола "Олдсмобил". През 1934 местните ергени ходели с папийонки, а "тийнейджърките" от 1926 година слагали в джоба си дори градските момичета. През 1929 г. със свои средства водоснабдили селото и прекарали канализация. Германци изградили системата, всички тръби били внос. Според Тошо Свещаров пожарните кранове, марка "Маненхайм", разположени на 12 места из селото, още работели. Имало ги само тук и в Ню Йорк.

Осмарският пелин е едно горчиво-сладко вълшебство. Само тук го правят



не обикновен, а наложен



- ред грозде, ред билки. Всеки сам си има рецепта и като я разказва, спестява половината. Докарват пелина от билките. Баш майсторите сами ги берат, сушат и слагат във виното. Само те знаят как да уцелят дозировката. Версиите как е измислен пелинът, като всичко тук, са противоречиви. Най-прозаичната гласи, че го измислили заради пиян белогвардеец. Една зима така се натряскал, та го намерили вкочанен до дръвника. Вкарали го в стаята и почнали да го церят с греяно вино. За по-голям ефект топели в горещото вино билки. Така преборили настинката и върнали руснака към живите. Другата версия пак е лечебна, ама не е пиянска. Червеният пелин лекува от анемия, твърди кметът. Обаче трябва да се пие два пъти дневно - сутрин в 10 и следобед в 16 часа. За да се засили ефектът, слагали и билки. Най-големите майстори стигали до 26 вида.

Седма поредна година в селото през януари правят конкурс за най-добър майстор на домашен пелин. Пелинът е зимно вино, трябва да се изпие до Трифоновден. Почва се от ноември. Всяко семейство си прави по 100-150 кила за лична употреба. Еликсирът обикновено поема към градовете заедно с гостите по Коледа и Нова година. През 1938-1939 г. селото изнасяло 1. 5 милиона литра вино за Германия. Товарели го направо на бъчви на влаковата композиция на жп линията в съседното Хан Крум. 12 вагона с десертно грозде всеки ден заминавали за Европа, по 600 вагона на сезон.

Тази година призът за майстор на червен пелин взе 63-годишната Славка Ангелова . "Тя е "технологът", аз съм просто снабдител", хвали я съпругът Златко. За първи път занесли вино на дегустацията. "Точно по това време го бях докарала на вкус и аромат, дори не знам как преварих другите", чуди се Славка.