Очевидно е, че тези, които днес управляват влака на властта, не разполагат с най-ценната придобивка - послушно парламентарно мнозинство. Разкош, който имаше предният кабинет. Разбира се, никак не е зле, ако непослушанието се използва като коректив на изпълнителната власт, ако бунтът е срещу евентуалния опит на правителството да превърне парламента в свой придатък. Проблем е, ако непослушанието е продукт единствено на вътрешно- и междупартийни битки. А точно такъв е българският случай в момента.

Разнопосочното говорене обикновено се обяснява с факта, че управляващата коалиция е тройна, а партиите в нея не умират от любов една по друга и дори търсят непрекъснато начини, за да се прецакват взаимно. А и най-голямата партия в тройния управленски съюз - БСП, не е лидерски тип партия, в която всички се кланят на първия в йерархията. Вътрешнопартийните й драми все по-лесно стават обществено достояние.

Изненада обаче е тенденцията към



проява на публично инакомислие



сред ръководни кадри в НДСВ. За разлика от миналия парламент, когато никой не смееше публично да се развика и да наругае (ако изключим Новото време), когато нещата се случваха подмолно и без излишен шум, сега вече се забелязва известна промяна в отношенията между царистите.

Напоследък влиятелни фигури в НДСВ, умишлено или не, започнаха да влизат в публичен двубой помежду си. В царската партия, която винаги е била типично лидерска, такова своеволничене може да се брои за директно оскверняване на ореола на водача. Примерите са десетки. Единият зам.- председател на НДСВ Николай Свинаров няколко пъти повтори, че партията може да преосмисли участието си във властта, ако напролет ЕС реши да отложи с една година членството ни. В следващите дни куп жълти активисти начело с другия зам.- председател Пламен Панайотов го опровергаваха. Финалната точка в този спор сложи самият Симеон Сакскобургготски, който увери, че НДСВ е лоялен партньор и не мисли да се оттегли, ако имаме проблеми с ЕС.

Друг пример - имунитетът на депутатите. Шефът на парламентарната група Анелия Мингова и заместникът й Борислав Ралчев дълго разсъждаваха колко е вредно да отпадне изцяло защитата на народните представители. Другият заместник на Симеон - Милен Велчев, обаче зае противоположната позиция по въпроса. Дори след официалната позиция на НДСВ, че е склонна имунитетите да паднат, ако управляващата коалиция реши това, Ралчев увърташе и обясняваше, че всъщност няма никаква промяна. Други негови колеги направо обвиниха Велчев, че си прави личен PR. Предположението има своите основания - неведнъж, откакто не е министър, Велчев заема позиция по важни теми, преди партията му да си е казала думата. Така бе например при дебата за парите за образование и здравеопазване. Проектобюджетът бе одобрен на първо четене от трите партии, но Велчев продължи да настоява за още средства. Като виц помежду си министри разказват една друга история - за гласуване в МС за някакъв пост влязла кандидатура от квотата на НДСВ. Вицепремиерът Даниел Вълчев обаче останал като гръмнат от номинацията и поискал гласуването да спре до изясняване на ситуацията. Оказало се, че представителите на жълтата партия в кабинета не знаят за тази кандидатура, защото тя е предложена лично от Велчев.

Логично възниква въпросът как гледа лидерът Сакскобургготски на всичко това? Единият вариант е вече да не владее положението в партията, но той е малко вероятен. Вторият вариант е царят да е дал рамо на Велчев за сметка на юридическото лоби. Дори да е вярно, това е временно разположение на силите, защото Симеон никога не залага само на един кон, а винаги лавира. Затова най-реалистичен е третият вариант - Симеон нарочно да е оставил своите да се налудуват, а кого ще поощри и кого ще накаже, ще се разбере накрая.

Когато тройната коалиция все още бе в зародиш, повечето наблюдатели предсказваха, че ако има драми, те ще идват от съюза в кабинета, а не в парламента. Оказа се точно обратното. Именно в кулоарите на НС, а не в правителството, става най-голямото надцакване между НДСВ и БСП. Партиите не успяват да заработят в синхрон и една от причините е, че никой не знае кой кара жълтия влак, кой изразява позицията на НДСВ. Затова е най-добре "дядо" да си дойде от "Врана" и да раздаде правосъдие.