Ако е вярно, че умните се учат от чуждите грешки, а глупавите - от своите, България не би трябвало да се гордее много от поумняването си напоследък в Ирак. Две години и половина й трябваха, за да разбере, че не бива да се набърква зад граница в други мисии освен в мироопазващи, защото няма нито сили, нито пари, нито интереси за нещо повече. Такова бе решението на нейното Народно събрание през 2003 г., когато изпрати първия си контингент в Ирак, но самата тя не го спази и се опита да играе мироналагаща роля под чужда диктовка. За което си плати - с човешки живот (13 жертви), с големи разходи (30 млн. лева по скромни официални изчисления) и с повехнал авторитет заради публично угодничество против собствените си интереси.

Сега държавата има възможност чрез новата си мисия в лагера "Ашраф" в Ирак да пристъпи към онова, което е по силите й: да допринесе за някакъв мирен живот, макар и в много тесен периметър. Ротата от 120 души с поддържащ състав от 35 души ще охранява Център за временно задържане и закрила, където са настанени 3500 души със статут на бежанци според Женевската конвенция. Новата мисия ще бъде еднакво приемлива както за американците, които ще получат знак, че България продължава да им е съюзник в Ирак, така и за настроените против войната европейци, които няма как да възразят срещу хуманитарен ангажимент в бежански лагер.

Предишното решение през 2003 г. за "мироопазваща мисия" веднага след окупирането на страната от американците и британците бе



чиста демагогия,



защото ясно се виждаше, че никакъв мир не се задава. Тогава обаче целта бе не да се помага на Ирак, а да се получи съгласието на САЩ за приемане на България в НАТО. Твърденията, че по този начин ще си върнем иракския дълг от 1,7 млрд. долара и че ще получим контракти за други милиарди, бяха за вътрешна заблуда.

Вместо да получи, България похарчи пари в Ирак. Ще харчи и занапред (поне 10 млн. лева за 12 месеца), но няма да се самозалъгва, че може да очаква нещо друго освен добра дума за съюзническа солидарност. Външният министър Ивайло Калфин каза миналия четвъртък, че новата мисия не може да се обвързва пряко нито с въпроса за иракския дълг, нито с участието в конкретни поръчки за възстановяването на страната. Вижда се, че е отминало времето на политическите и бизнестарикати, които заради своите сметки уверяваха, че военната ни намеса в Ирак ще ни отведе до "парад на победата" в Багдад или поне до "безмитна зона" на границата с Йордания.

Коалицията на желаещите, заради която България се набърка в Ирак, напоследък се превърна в



коалиция на неохотно желаещите,



в която всеки се стреми да не се набива много в очите на иракчаните. Със затварянето си зад оградата на лагера "Ашраф" българският контингент търси точно ефекта на дискретно присъствие. Британците пък наричат това "присъствие отвъд хоризонта". Вестник "Индипендънт" публикува миналия петък разяснение на британския либерал-демократ Пол Кийч, член на комисията по външна политика в парламента, какво означава новата тактика. "Британските войски трябва да се предислоцират в пустинята и извън градовете. От тази позиция те ще предлагат обучение и логистична подкрепа на иракските въоръжени сили. Така няма да бъдат повече мишени на бунтовници, както е в момента в градовете".

Макар и да не е мъдро, поумняването от собствен опит все пак е поумняване. Какво да се каже обаче, когато човек не желае да се учи дори от своите грешки? Решението на правителството за новата мисия предстои да бъде ратифицирано от Народното събрание. Заместник-председателят на неговата Комисия по отбраната Асен Агов разви следната концепция преди седмица по БНР: "Българската войска, изобщо войската, не е пригодена за полицейски функции, тя е пригодена да извършва бойни и други оперативни действия, а тук, в бежанския лагер, ще има главно полицейски функции." Според него българският контингент трябвало да си остане в Дивания, за да е на бойно разположение. На такива мераклии, които се натискат за по-тежка служба, обикновено в армията не гледат с голямо уважение, макар че ги използват. Агов обаче няма как да знае такива подробности, защото не е служил войник.