Разрастващата се шопингмания, присъща на по-заможните общества, за България се оказа не радващ феномен, а опасност. Зад бума в покупките на нови автомобили, мезонети и гарсониери, системи за домашно кино и авангардни мебели надничат два призрака - лошите кредити и дупката във външнотърговския баланс, твърдят наши и чужди финансисти.

В споровете си кои заеми са опасни за стабилното развитие и кои не и как да се стопи огромният превес на вносните стоки и услуги над износа експертите засега подминават един важен пазарен фактор. Става дума за вид кредитиране, което тепърва ще върви към апогея си - лизинга. Тези дни БНБ обяви, че лизинговото финансиране е 1.197 млрд. евро в края на 2005 г. Това прави 2.9% от брутния вътрешен продукт.

Хубавото на лизинга е, че човек си купува хладилник или камион, машина или секция - за дома или за фирмата, без да се чуди откъде да търси гаранции. Самата вещ служи за обезпечение. Процедурата по лизинга е по-бърза и лесна в сравнение с отпускането на банков кредит. Затова не е чудно, че все повече българи се ориентират към това решение и в бизнеса, и в бита си.

Все повече банки също се насочват към лизинга, но с друга цел - да избягат от мъртвата хватка на БНБ. Публична тайна е, че банковите лизингови дружества са основен инструмент за



заобикаляне на ограниченията за банковите кредити,



твърди доклад на Центъра за икономическо развитие. В него се посочва, че "лизинговият кредит - като всеки друг - увеличава широките пари в обращение и генерира инфлация. Освен това увеличава покупателната способност на населението и бизнеса и допринася съществено за нарастването на вносните стоки, тоест за външнотърговския дефицит. Ето защо регулирането на лизинговото кредитиране представлява жизненоважна необходимост за дългосрочното устойчиво развитие на българската финансово-кредитна система".

Докладът на ЦИР подчертава, че заради опеката на БНБ банките ще продължават слалома - например вместо да отпускат заеми за покупка на жилище, ще насочват клиентите към дъщерните лизингкомпании. Икономистите смятат, че към банковите и към другите форми на кредитиране трябва да се подхожда с еднаква бдителност.

Защото както има лоши кредити, така има и лоши лизинги. При това компаниите от бранша се натъкват на същия проблем, от който патят и търговските банки - същинско ходене по мъките, когато се наложи да се усвои обезпечението. Изземането на автомобил, машина, склад от недобросъвестни платци е трудна и мудна работа. А ако имат добри адвокати лошите клиенти, които не плащат, могат изобщо нищо да не върнат - пробойните в законите го позволяват. Неслучайно темата за създаване на специални правила се подема и от самия бранш.

Факт е, в момента лизинговите дружества са може би



най-свободният от държавна опека



и бюрокрация бизнессектор в България. Никой не може да каже точно колко компании извършват тези услуги. За отделните обороти можем само да гадаем и изобщо няма смисъл да поставяме въпроси за капиталовата адекватност.

Сега в България има две големи браншови организации - Българска асоциация на лизинговите компании (БАЛК) и Българска асоциация за развитие на лизинга (БАРЛ). В тях членуват повечето големи играчи на нашия пазар - независими компании или дъщерни дружества на търговски банки. Изобщо не е ясно обаче колко са лизинговите къщи извън БАРЛ и БАЛК.

Просто няма орган, който да събира, обобщава, анализира и предоставя достоверна информация. Така се стига до неудобното положение лизингови компании да не могат да докладват на централите си в чужбина как се представят на българския пазар и какъв дял от него са завладели. В Германия, в Австрия, в повечето централно- и източноевропейски страни съществуват институции, които събират данни и проучват обстойно пазара. Така всяка фирма може да си сверява часовника и да планира развитието си.



Българските правни норми за лизинга са оскъдни



и са разпръснати в няколко общи закона - за задълженията и договорите, Търговския, за ДДС, за корпоративното облагане, за особените залози и др. А този пазарен сегмент - като всеки друг - има нужда от минимум правила и контрол. Повечето големи дружества от бранша дори са единодушни, че България не може да мине без специален закон за лизинга. Австрийски специалисти съветват направо да препишем закона на Молдова, който бил най-добрият в Европа.

Моделите са различни. Но българската свръхлибералност я няма никъде. Белгия, Швеция, Гърция, Румъния, Турция, Македония имат специални закони. В много западноевропейски страни пък лизинговата дейност се регулира от Търговския закон или друг по-общ закон. Само че там всяка фирма, практикуваща финансов лизинг, е длъжна да се регистрира като финансова институция. Така е в Унгария и Италия. В Испания, Португалия, Франция компаниите за финансов лизинг са подопечни на банковия надзор. И трябва да се сдобият с разрешително или лиценз. В Белгия разрешителните се издават от Министерството на икономиката. В Гърция с лицензирането се занимават Централната банка и министерството на търговията.

Освен това в страните от ЕС и браншовите организации са важен регулатор. В Австрия например компаниите са длъжни да обявяват само големите сделки пред надзора на централната банка. Останалите данни се предават на съответната браншова асоциация. Самите лизингови асоциации контролират членовете си. Те са си изработили строги критерии, по които издават сертификати. Компании, които не покриват летвата, остават без удостоверение и без членство. Това автоматично ги изхвърля от пазара.

Засега



в БНБ не бързат да налагат особени регулации



Според подуправителя Димитър Костов няма масово прехвърляне на кредитни портфейли от банките към техни лизингови компании. Пък и световната практика показва, че и в рамките на съществуващите пазарни правила този бизнес се развива достатъчно стабилно, коментира Костов пред "Сега".

Все пак световната практика показва, че навсякъде се упражнява поне елегантна държавна опека. Асоциациите от бранша най-малкото са длъжни да докладват основни данни за членовете си пред компетентен орган - в някои страни това е централната банка, в други е финансовото министерство.

Коя да е "шапката" на бранша у нас? Може да е БНБ, може да е Комисията по финансов надзор. Но със сигурност някой трябва да "наглежда" множеството фирми - и за финансовия им статус, и за качеството на услугите, и за резултатите, и за тенденциите.

Миналата година българското правителство обеща на МВФ в специален меморандум, че ще направи стратегия за надзор върху лизинговите компании - във връзка с очевидния подем на този вид финансиране. Фондът настоя компаниите от бранша периодично да огласяват данни за акционерите си и за дейността си.

"БНБ направи първи плахи стъпки, като започна да изисква лизинговите дружества да отчитат своята дейност. Вероятно това е встъпление към обхващане на дейността им в бъдещи регулации", отбелязва докладът на Центъра за икономическо развитие. Прогнозата на ЦИР за 2006 г. е, че тенденциите от 2005 г. ще се запазят. БНБ ще продължи да опъва юздите, а търговските банки все така ще търсят начини да заобикалят регулациите. Кредитната експанзия леко ще забави темпове, но трудно ще се вмести в лимитите, спуснати от БНБ. Вероятно ще нарасне леко делът на необслужваните кредити. И със сигурност ще продължава бурното развитие на лизинговото кредитиране.





----------------------------

КАРЕ

Мисията възможна

В Европейския съюз около 70% от колите се купуват на лизинг. Над 60% от машините - също. България още е далеч от тези проценти. Иначе по структура на лизинговите сделки страната ни прилича на останалите от континента. Автомобилите - леки и тежки, имат най-голям дял - около 70%. Машини и съоръжения за цехове и заводи са на следващо място. Сделките за жилища, търговски и производствени площи засега са много скромен процент - около 1%, но пък са с огромен потенциал.

Едно е сигурно - и при богатите, и при по-бедните българи потребностите от по-модерно битие растат, често по-бързо от доходите. Още по-железни са правилата на предприемачеството - бизнесът няма как да оцелее без машини от ново поколение, бързи коли и скоростни компютри. Сдобиването с офис, склад, магазин или жилище на лизинг тепърва ще става хит.

Ако някой смята обаче да затъква пробойните в платежния баланс на държавата, като охлажда покупателните импулси на българските предприемачи и домакинства, трудно ще постигне целта си. Пристигащите от чужбина компютри, комбайни и поточни линии не са основен виновник за огромния минус в търговското салдо на страната. Колосалното изтичане на валута е заради енергоресурсите - петрола, природния газ, въглищата и ядреното гориво са най-голямото импортно перо.

Който сериозно иска да поведе към зануляване външнотърговското салдо на България, очевидно трябва да търси решението в по-малката част на неравенството - износа. Насърчаване на родното производство и експортния му потенциал е единствената разумна и възможна посока. А лесният достъп до всякакви видове кредити и разцветът на лизинговите схеми са важна част от решението.