Три труса удариха управляващата коалиция в последните три дни. Партиите във властта се разминаха за това кой да управлява европарите, БСП сложи на масата отново чувствителния за НДСВ въпрос за царските имоти, а за финал левите насочиха стрели и към ДПС - социалистите се оплакаха, че във ведомствата, които се контролират от министри на Доган, левите не могат да назначат и една чистачка.
Както и да изглеждат отстрани тези трусове, те не са с толкова висока степен по Рихтер, че да нанесат големи поражения. Няма изненада, че колелата на управленската кола скърцат, защото от самото начало бе ясно, че тройната коалиция няма как да върви по мед и масло. Знае се, във всяка от трите партии има недоволни. Неминуемо е и да има коренно различни мнения по ключови въпроси, особено когато въпросите са за пари.
Така се случи, че левите извадиха коза с имотите на царя веднага след като се опънаха на Симеон за специален министър за европарите.
Логичният въпрос е: "Защо БСП прави това сега?"
За да надцаква НДСВ? Да държи в шах Симеон? Не, не и този път. Или поне не това е главната цел. Истината е, че левите обмисляха вкарването на царските имоти в дневния си ред далеч преди бившия премиер да роди идеята за министъра за еврофондовете. Предвиждаше се такова решение да се вземе именно на семинара в Несебър. Вярно, точката официално не присъстваше в програмата на социалистите, защото не бе сигурно, че решение ще има. Възможно е жълтата инициатива да е предизвикала по-бързото изваждане на това решение на бял свят.
Колкото и странно да звучи, не НДСВ бе основният адресат на решението за царските имоти. Сигналите, които прати левицата от Несебър, до голяма степен са отговор на опозиционните критики и на очакванията на левите избиратели за реализирането на определена политика. БСП се опита да покаже на електората си, че не е забравила социалните си обещания - това е основната равносметка на новините от Несебър. Парите за стаж няма да се пипат, минималната работна заплата ще се вдигне, ще се вкарат приоритетно в НС ред социални закони...
Останалите тези, които лансираха социалистите, също са отговор, но на други критики - на тези за непоследователност в името на тайни договорки. Както и опит за отпор на
новия основен партиен враг,
който БСП волно или не си избра - "Атака". След като се оказа, че на някои места "Атака" е втора политическа сила, БСП започна да обстрелва конкуренцията. С решението за царските имоти червените просто се опитват да запушат устата на онези, които твърдят, че има тайна договорка със Симеон. Разбира се, накрая бъдещата анкетна комисия може да реши, че всичко с имотите на царя е ОК. Но знакът сега е, че БСП започва да изпълнява едно предизборно обещание. И така да свали поне за известно време от дневния ред на опозицията тази тема. Царистите може и да не са очаровани, но и на тях им е ясно, че този въпрос не може да виси вечно във въздуха. А и какъв избор имат? Здравата политическа логика показва, че те нямат никаква полза да излизат от правителството, защото с процентите доверие, които имат, нищо не могат да направят. Интересното в тази ситуация е следното - получава се така, че
"Атака" всъщност крепи тройната коалиция
Защото колкото повече националистите растат, толкова повече НДСВ, ДПС и БСП трябва да се държат здраво една за друга.
Сидеров заздрави връзките и в самата левица. Разбира се, не това е главната причина вътрешнопартийната опозиция в БСП да замълчи, но помогна. Очакванията за старт на разпада в БСП не се случиха. Играчите, от които се очакваше да поведат четата на недоволните, не посмяха да го направят. Жалкото в цялата ситуация е, че точно от опозиция имаше нужда БСП в момента. Защото покрай всички други новини, които произведе, управляващата партия успешно заглуши основния дебат в обществото - този за престъпността и реформата в съдебната система. Левите изобщо не засегнаха темите, а показните убийства продължават и по върховете на съдебната система текат грозни сцени.
Тук трябваше да се изправи вътрешната опозиция. Но тя отсъстваше. По тази тема БСП трябваше да даде отговор. Но вместо това замълча.