Къде е българският Хашек, та да напише историята за нашия войник Швейк. Произведението би могло да се казва "Приключенията на добрия донаборник Гошо в под. 22 312". Както знаете, номерът на поделението е голяма военна тайна? Знаят го само хората, които минават край поделението! Това е цивилен виц. Извън смешката - номерът е изписан от външната страна на портала на всяко поделение, но и до ден-днешен военните не смеят да го назоват.

Генерал Никола Колев, началник на Генщаба, се изпусна оня ден, че всъщност професионализацията на армията може да приключи до 1 януари 2008 г. Той не говори за това как ще отпадне наборната служба, а как войската ще стане професионална.

Как отпада задължителната казарма не е любима тема за армията. По две причини - емоционални и рационални.

Няма жив военен, готов да се раздели с удоволствието да му падне в лапите новобранец.

Поради професионална обремененост болшинството военни смятат, че е тяхно задължение да вкарат в правилния път всяко момче, което безгрижно и даже безсмислено крачи по улицата. Преди време ген. Колев каза, че не е измислено нищо по-добро от казармата за възпитаване на мъжете. Пък и какво ли щяла да си говори на чашка вечер мъжката част от човечеството, се питаше шеговито той.

Отдавна



мъжете не си говорят за казарма толкова, колкото му се иска на генерала.



И доколкото го правят, е повече с подигравки към неговите подчинени. Армията също не може да се похвали, че е стожер на морала, честта и достойнството на нацията. Да си припомним само последния случай в танковата бригада в Сливен, където висш офицер бе уличен в сексуален тормоз срещу шест сержантки. Статистиката на Генщаба за инцидентите, извършени от военни през 2005 г., е доста шарена - побоища, алкохол, дрога и какво ли не. И това се случва дори в поделенията. Толкова за емоциите.

Да обърнем внимание на нещо друго, което досега не бе излизало наяве. Председателят на комисията по отбрана и национална сигурност в парламента Ангел Найденов обяви, че за да се ликвидира наборната служба, са необходими 100 млн. лева.

Проблемът не е в парите, а в това, че професионализацията на армията не присъства в нито един документ като ясен ангажимент на армията. В Стратегическия преглед на отбраната се споменава единствено, че процесът може да бъде завършен до 2010 г. За пари не се споменава нищо, въпреки че пак там за всеки един от проектите за модернизация на армията са фиксирани години, пари и срокове за изпълнение.



Краят на наборната служба означава лавинообразно съкращаване на доста хора



Като се започне от закриване на центровете за обучение, мине се през поделенията и се стигне до Генщаба. Да не говорим за военните окръжия, които и до ден-днешен разнасят "честитки" и напразно пълнят пощенските кутии на момчетата - за щяло и нещяло. Дори и те не са правили изчисления колко от тях ще станат излишни при напълно професионална армия.

След демократичните промени в обществото плахо се говореше за това дали да отпадне задължителната военна служба. Тогава виждахме НАТО през крив макарон (армейски лаф, който нисшите военни употребяват във връзка с отпуската на наборника). След това нещата се поизясниха - дадохме знак, те ни забелязаха, съкратихме армията от 100 000 до 45 000 души. И уж всичко влезе в нормите.

Но въпросът с наборната служба остана висящ. И военните, и политиците не го слагат в дневния си ред. А им е ясно, че не трябва да я има. И решението трябва да бъде взето до месеци, а не след години. Поделенията, които сме се ангажирали да поддържаме в бойна готовност за нуждите на НАТО, са сформирани.

Приказките, че армията в този си вид е крайно необходима, защото трябва да изпълнява задълженията си и да пази целостта на страната, вече нищо не струват. Страната има договор с НАТО за колективна отбрана, според който не защитава сама целостта си. Донаборници скоро няма да има. Това е неизбежно и е по-добре да бъде казано ясно, за да започнат да се правят подробните разчети. Въпросът не може да бъде оставен на добрата воля на армията. Политиците са на ход.