27 Февруари 2006 22:16

Не на чалгата във всичките и разновидности.Не може да си бял човек и да слушаш чалга.Чалгата е опит да се асимилира културно българския народ, примитивна музика за примитивни хора...

27 Февруари 2006 22:22

И аз съм против чалгата, ама като я харесват поне 42, 7% от народа, какво да се направи?

_______________________
Безплатно е само сиренето в капана за мишки.

27 Февруари 2006 22:38

Рядко тъпа статия. От къв зор непременно трябва да се бръкнем за да може Азис да си покаже задника по 'Евровизия' ? А т'ва дето само чалгарите разчитали на гласовете си направо ме уби. Тоя да не бърка опера с чалга. Разбирам да беше казал на циците, щеше да име некаква логика.

27 Февруари 2006 22:40

В dir.bg някой даде линка с вече излъчените от няколко страни песни за конкурса на Евровизията, дано го попълнят и с останалите. Нямам никаква представа от българските песни обаче. Има ли ги някъде, в някой линк?


От това, което чух в горния линк останах с впечатлението, че проблемът е, че тези песни са създадени под натиск, а не са продукт на свободно вдъхновение. Сякаш селекционната комисия във всяка страна е седнала в заседателната зала и сякаш ги чувам по време на брейнсторминга да дискутират какво да се направи, за да спечели страната.


Едни например решават, че, тъй като единственото световно явление някога произлязло от конкурса на Евровизията е ABBA, то песента непременно трябва да е епигонство на тази група. По-добре да прилича на нещо и да спечели, отколкото на нищо да не прилича философства комисията. Такъв е дизайнът на песните от Малта, Естония и Белгия например. Като чуеш АВВА ти си привиждат северни сияния, но и Малта се курдисала там. Малко дразни английският на певеца, но иначе не е зле. Белгийската звучи страхотно от гледна точка на поставения й проект. Най-близо до оригинала е Естония и също звучи страхотно. Както казах даже за взели и йониката с характерната бленда (е, няма го Стиккан Андершон да установи мярата, но нишо на този свят не е съвършено).


Обратно на очакването, вместо да предизвика дипли на северни сияния, норвежката песен е като излязла от съботна служба в синагога. Освен че Норвегия първа публикува във вестниците си карикатурите на южната си съседка, сега май и по музикална линия й удря едно рамо. Песента също не е никак лоша и си е в типичния еврейски тъжен стил, дето ти иде да си скъсаш косите от мъка.


Южната им пък съседка, на пук на всички, се представя с ретро от ония добрите времена на западната цивилизация – няма да ви уйдисаме на циганизацията, туркизацията, арабизацията, гърцизацията и чалгосването, макар и пазарът вече да го бил изисквал и било имало някаква си борба за някаква си награда в Евровизията. И Джони дето обича Кони няма шанс да бъде изместен от Smarty дето си мисли, че е цар и се е натрапил на купона. Защото Smarty не може да играе туист като Джони и doesn’t feel the groove (нищо че на Джони карикатурите му не са смешни и е малко смотан). Иначе песента като цяло, за жанра си, е страхотна и мисля, е в тройката на този конкурс. Та така, датчаните и тук бамбашка. Всички нещо чалга, техно -- аре па ние туист. Да ви напомним времето, когато беше добре тук и ги нямаше досадниците.


На заседанието в друга група страни пък като че ли се е взело решение да се надпяваме. Да вземе например Румъния. На такъв може да излезе само Азис, най-големият глас в историята на българската поп-музика. Има нещо притъпено в гласа на румънеца, но ще е достоен конкурент на Азис. Азис, за пръв път в българската поп-музика, може да се бори за европейска, ако не и за световна сцена. Той обаче има проблем, който не се корени нито в етническия му произход, нито в сексуалната му ориентация (ако приемем, че PR-ът му правилно я отразява). Проблемът му е, че излъчването му е каспичанско и костинбродско. Провинциално. Този проблем е поправим. Какви ли не чалгаджии е видял светът, които, поставени под строг контрол от талантлив водач са излетели в небесата. Какво ли би бил Мик Джагър, който, като си помисли човек, не е и кой знае какъв певец, ако го нямаше Кийт Ричардс да въвежда дисциплината. Видяхме какво стана от Пол Макартни като се изплъзна изпод контрола на Джон Ленън и Джордж Мартин. Какво е Пол Макартни след Бийтълз – нещо, прогресивно превръщащо се в нищо. Така че и на Азис това му е проблемът – разни кузовци, музовци и пейнъри до никъде няма да го доведат. Светът трева не пасе и хич и не иска и да знае за велинградска естетика.


Има и една друга група песни, дето на заседанието е решено да бъдат като на Бритни Спиърз, Бакстрийт Бойз и подобните им кахърни, но с весел ритъм и подскачащи момченца песни. Такива песни сега били вървяли. Айде да не ги изреждам, че ме мързи пак да ги прослушвам и да ги търся.


Една песен, която се откроява на общия фон е полската и то заради първия и втория си дял. Там певецът изгражда жестоко (изключваме тривиалния увод), за да стигне до бриджа, където изведнъж пропада в мегатривиално мотивче. За кво беше тоя напън? И дамското гласче, и то допринася да се скапе пейзажа. Полският звучи също жестоко, но някакви “служебних прошбах” се прокрадва. Дано не е това, което си мисля.


Има и песен, която просто си е песен и това е на Ирландия. И нея леко сме я чували, но е приятна и добре изпята.


Няма да се спирам на песни от Съветския съюз, като тези на Кипър, донякъде на Словения и не знам какво още, че вече ги забравих. Словенецът също е конкурент на Азис, но гласът не прави песента. Една съветска песен не може да бъде спасена и от най-добрия глас. Виж, човек без глас като Стинг може да те гръмне, но това се дължи на онези компоненти взети заедно, дето правят шедьовъра. А той по схеми няма как да се пръкне, трябва вдъхновение, трябва талант.


Засега, преди да съм чул и останалите, се спирам на датската, полската, ирландската, албанската, белгийската, естонската, малта и т.н. Нещо такова, приблизително така подредени.


Айде, ако ми дойде музата, пак ще драсна ред, а може и два.

Редактирано от - Бивол по калдъръма на 27/2/2006 г/ 23:05:11

27 Февруари 2006 22:55

Линкът, за който споменах в горния постинг, изчезна при редактирането. Опитах се да го пусна наново тук, но не излезе даже и преди редактирането. Не знам защо. Ето го без таговете: http://eurovision.free.bg/audio.htm

Редактирано от - Бивол по калдъръма на 27/2/2006 г/ 22:57:28

27 Февруари 2006 23:11

Нищо българско не може да спаси тоя боядисан мангасарин! Този брой да не е посветен на мангасарите бе, се-гащници?

27 Февруари 2006 23:18

Азис спаси българската "Евровизия"
С визия като Азис ще се спасим в Азия, не в Европа. Лошото е, че чалгата като продукт се радва на огромен пазар в България. Единственото и добро дело беше, че измести сръбското от заведенията. Но това не е прави по-европейска.

27 Февруари 2006 23:56

че при 160лв. заплата кво искаш ти?

28 Февруари 2006 00:22

Аз пък съм слушал Дейвид Ковърдейл в София и също ми е достатъчно и не ща повече. Обаче иначе записите му си ги харесвам и не ми пука много че не може да пее на живо.

28 Февруари 2006 00:42

Думи нямам! Азис и пеене, мощен глас и т.н.

Автора, земи се

Редактирано от - bot на 28/2/2006 г/ 10:44:30

28 Февруари 2006 01:10

Тази година ще шашкаме Европа-та с гол задник, догодина с с гол предник и така докато ни изгонят.

28 Февруари 2006 03:01

Форумци,

Колкото и да се опитвам да я разбера тази ваша анти-чалга реторика, все не мога. Може би съм тъп, селянин - ориенталец по душа?...може би съм просто един образован български емигрант в чужбина, който тотално е загубил връзката с родната си страна?.... а може би съм просто прекалено отдаден на моята професия, за да разсъждавам "нормално" по други теми? Може би!

Но... все пак позволете ми да попитам: какво толкова лошо има в това да се слуша чалга? Нима не живеете в свободна страна, в която всички хора са равни независимо от пол, раса, религия, сескуална или чалга ориентация?
От къде идва тази псевдо-култура, която възвеличава мамини синчета като Графа, примерно, а плюе чалга певци, които се слушат от цялата страна?

"Проста музика" било, ще кажете, напомняла за Турция и ориенталските обичаи... Чудя се, ако разбирахте английски (или African-American вариантът му), какво ли щяхте да кажете за американският РАП?

Когато зададох този въпрос на един свиреп "анти-чалга" деец (ама иначе лют про-американски фен, четящ превода на думите на Буш с такъв плам, така както дядовците ни са чели думите на Ленин и Сталин).. та като го питах какво мисли за РАПът и се оказа, че рапът било "друго"...

Чудя се защо ли е друго? Защо ли Еминем и Тупак са по-"други" от Райна и Гергана... Дали защото не ги разбираме? или пък защото ни се виждат едни такива по-готини, по-добри, само защото са някак чужди и не ги разбираме точно какво говорят...?
Или защото безпаричието и злобата са проникнали толова надълбоко в душите ни, че ни пречат да вложим елементарна мисъл и вместо това предпочитаме да се оставяме на течението на бушуващата енергия от омраза към всеки българин, който дръзне да се "прояви" по някакъв начин....

Седя си тука - някъде близо до родното място на the fuckin' son-of-a-bitch who talks shit и не мога и не мога да разбера защо трябва да мразя чалгата.

Но както и да е... аз така или иначе нищо не разбирам, ще кажете... - даже се и страхувам от една дата, една партия и един човек (03.03.2006 , Атака , В. Сидеров).

Какво толкова може да се случи?

Те, "чалгаджиите", са толкова тъпи ориенталци, че нищо не могат да направят. Ние сме по-умни от тях, а и не слушаме чалга - ние слушаме Буш.. Какво ни пука?

28 Февруари 2006 07:19

Естесвено, че няма голяма разлика между чалгата и рапа. По мои наблюдения почитателите на двата вида забавления съвпадат - щом се ръсят простотии и се тресат цици са там. Аз лично нищо нямам против чалгата, само не разбрах що трябва БНТ да харчи парите на данъкоплатците за да лансира заголените бутове на Азис на европейската сцена, както предлага автора.

Редактирано от - Ку-Ку на 28/2/2006 г/ 07:21:37

28 Февруари 2006 07:27

Мечо, какво точно искаш да съобщиш, че не ми стана съвсем ясно. Доколкото разбирам, тези, дето не слушат чалга не говорят английски, слушат рап и четат преводи на речите на Bush. Това ли е посланието?

28 Февруари 2006 07:35

Tedy bear, ти ял ли си нещо , което предизвиква у теб погнуса?Предполагам, че доброволно не.Чалгата е средство за духовна асимилация от мангалите, като сборно понятие.Ти гледал ли си филма "Време разделно"Там башибозука напада селата , за да ги потурчва, и отпред вървят едни юнаци дето надуват зурни.Голям кеф.И когато виждаш , как български момичета хвърлят гюбеци , ти става болно.Защото в тая чалга пищят същите тези зурни.Това е просто културен шок.А колкото до рапа-shit, merde или sheisse, это все равно.

28 Февруари 2006 07:57

"И когато виждаш , как български момичета хвърлят гюбеци , ти става болно."

Herr Fuehrer Vasko, Защо ли на никой американец не му става болно като вижда американските момичета да си кършат тлъстините на 2PAC? Нима очакваш, че една нация трябва да е съставена само от (псевдо)-културни граждани, които ходят на опера, театър, четат Шекспир, Достоевски и Кавка?

Не смятам, че го очакваш - дори напротив. Искаш да се открояваш, нали?

Само ще ти кажа, че девизът‌"аз съм интелигентен, бял и културен, а те са тъпи, черни и некултурни", не те прави умен, а по-скоро подсказва една характерна за комунизма снобарщина, която е естествена проекция на липсата на реални обществени знаци за "успял-неуспял" - такива каквито съществуват в западния свят.

Не че имаш вина, че тези знаци не съществуват в българското общество, но това е друг въпрос...

28 Февруари 2006 08:02

Авторът не е прав. Мария Илиева има страхотен глас и пееотлично, ама за кво й е тая афровизия, при положение че там ще я сравняват с идоли като Слави Трифонов и Азис

28 Февруари 2006 08:15

Мен американските девойки не ме интересуват.А ти задавал ли си си въпроса-еди кой си е успял-но на каква цена, с цената на какво? Дали е успяла една МАДАМ или дилър?Извинявай, аз забравих, че за някои хора само парите имат значение.

28 Февруари 2006 08:32

Е, да - прав си!‌ Далеч по-лесно е да се открояваш с идеята за изначално превъзходство - на расова, етническа, религиозна или културна основа.

Цената на успеха е висока - прав си.

Но не мислиш ли, че цената на снобарщината и дискриминацията е дори по-висока?‌

28 Февруари 2006 09:03

Има огромна разлика между чалга и рап.


Рапът е съвременното народно творчество на афроамериканците. Това е своеобразно продължение на народните песни, които, както разказва Анджела Дейвис в изследванията си, черните роби пеели в плантациите, за да могат да посрещнат несгодите и да крепят надеждата си, че ще бъдат свободни един ден. И до днес си спомням как до нас, малко по-надолу от Jefferson Market, преди да се пресече Greenwich Avenue, на площадчето под библиотеката, която е била женски затвор и е била обитавана даже и от споменатата Анджела Дейвис в бурните й години, всяка вечер се събираха голяма група младежи, почти изключително афроамериканци. Тези почти деца споделяха един с друг в стихотворна форма, под формата на рап, проблемите си, мечтите си, любовните си трепети. Очевидно бяха се подготвяли в къщи, защото рап-разговорът течеше без прекъсване. Някои с очевиден талант, други по-малко. Както е в живота. Всички слушат, докато някой разказва как майка му днес загубила работата си, а баща му пак пиян се върнал в къщи. Чиниите неизмити, няма време, защото и той работи. После друг подхваща. Прането седи в пералнята. А в съседния двор алчни предприемачи пак ще строят нещо и отрязали две дървета. В каменна джунгла ли ще се превърне този град? И парите ни все за войни ли ще отиват? и така нататък. Рап-разговорът градира от проблемите около нас до глобалните и космическите, ако щете. Теренът е свободен да се изкажеш. Спонтанният Хайд-парк е налице, но подчертан с непреодолимия ритъм и движения и начин на изказ дошли от гетото, прелетели над Манхатан и кацнали точно тук под светлините на Greenwich Village.


Горе, разбира се съм подбрал нарочно извадка оттук оттам, за да прокарам мисълта, че рапът не е само за насилие и секс, въпреки че на повърхността май това се набива като основен мотив. И наркотиците, и дните в ареста, и това, че гаджето е напуснало, безработицата, отчаянието, депресията, гневът към несправедливия свят ... Всичко това изказано предимно със седемте забранени думи и на един ебоникс, дето често ти трябва преводач, за да разбереш за какво иде реч. Но това е езикът на който младите от Бронкс и Харлем общуват и каквито и забрани и регулации да се измислят, той ще си остане тяхното средство за комуникация.


Нима след 10 Ноември цялата преса у нас не възприе тарикатския език на който си говорехме, предимно софийските “копелета” и “свалям гадже”, “купон” и да не навлизам по-нататък, че ще наруша тона, си стана част от най-официалната лексика, а уж беше наш таен език, за да се различаваме от гадните възрастни конформисти. Така както, когато учиш чужд език най-напред научаваш “мръсните” думи. Младите мъже винаги ще използват определен начин на изказ, дето няма да е по вкуса на пуританите. Хормоните кипят и вербалният изказ някак компенсира неосъществения нагон. Ако обаче не акцентираме върху този жаргон, не решим, че това непременно разваля младите хора (защото те, смесвайки се с други млади хора неминуемо се “развалят” и ще научат, за ужас на пуританите, че не щъркелите донасят децата) и го отнесем само към особеностите на младостта навсякъде по света, то не може да не открием под привидно циничната покривка еманацията на автентичното, понякога много талантливо, народно творчество, за което споменах в началото.


Това си е тяхното, присъщото им, то извира от тях, не им е натрапено. Те го желаят и спонтанно го създават. Онези в музикалния бизнес, които имат нюх веднага усетиха това масово народно течение и го канализираха в бизнес поток, така както само в щатите може да се случи. Онези с нюха нямаше да го приютят и отгледат, ако то не беше вече присъщо на масите, ако масите нямаха нужда от него и нямаше да го купуват. И, което е най-интересно, запазиха неговата автентичност (иначе май няма да върви), със всички неизбежни цинизми и привидни призиви за насилие, които дразнят пуританите. Кой мъж на младини не се е дул и не е праскал на сън крушета на съперниците, за да привлече вниманието на онова там момиче?


Е ли рапът адекватен за България? И да и не. Адекватен е само дотолкова, доколкото е израз на канализираната младежка агресивност. И понеже модата днес е точно така да се демонстрира, при това и с широки гащи с пет джоба, смъкнати под пъпа, да се видят боксерките, това е положението. Иди обяснявай, че тази мода е кофти. По наше време ние си отреагирвахме в Магарешкия рай със “Сутрин щом стана сурата си измивам ..” или “На Париж по булевардите ...”, натискахме гаджетата и пафкахме ардата напук на даскали и други загрижени. Нека дойдеше някой да ни обяснява, че тази мода е кофти ...

Рапът не е адекватен за нас, ако тематиката е от Бронкс или Спаниш Харлем. Каквото и гето да има у нас то е друго. Някак и бедността е различна, колкото и парадоксално да звучи. Има си дълбока народопсихология, исторически насложени особености на културата и кой знае още какво, което ги прави някак различни. Нито гангста културата е налице у нас (да не се бърка с мутрите), нито начините на сваляне на мадами са тези, ако щете и облеклото не пасва, колкото и глобализиран да е светът. Някакси, Мишо Шамара не става. Ъпсурт не стават, не са ми автентични. Все едно Бойко Борисов с надписа LAPD на шапката. Смех. Или руснак да се прави на американец.


Сега обаче поглеждам нагоре и гледам, текстът без да съм се усетил доста набъбнал, затова спирам, без да съм казал и дума за чалгата. За чалгата може би в друг постинг. Нека само това да спомена засега – чалгата не е съвременното народно творчество на българина. Чалгата е още едно средство, привнесено, неприсъщо, натрапено, за унищожаване на народа ни.

28 Февруари 2006 09:23

Е, каза каквото каза, но аз лично не разбрах на къде биеш - къде е разликата с чалгата?

Сравнението на съвременният рап с оригиналната черна музика, която можеш да видиш и чуеш доста рядко (виж Black Geek) e според мен доста разтегливо. От Black Geek до 2PAC разликата е от земята до небето - може би не по-малка от разликата между Райна Балканска и чалга-певицата Райна, т.е. огромна.

Така, че моля те поясни какво имаш в предвид... и за предпочитане в малко по-concise стил.

28 Февруари 2006 09:44

Биволе,

28 Февруари 2006 09:52

На кой му пука кой ще пее на тази Евровизия? Въобще не слушам нашенските чалгари, рапъри и т.н. поп "звезди".Май всичко стойностно в музиката вече е написано преди повече от 15-20 г. и добре, че вече не е никакъв проблем да си набавиш точно тази музика.

28 Февруари 2006 09:58

има само два вида музика: хубава и лоша.
въпрос на лично предпочитание.
с удоволствие слушам изворен фолк, рап, рок, класика, спиричуъл - стига да ми харесва.
и не слушам "изворен" фолк, модернистично обработен, вулгарен рап, френетичен метъл и т.н.
и не се старая да наложа на никого харесваното от мен.
това правили ме простак или интелигент?

28 Февруари 2006 10:01

мария илиева ли?

28 Февруари 2006 10:06

Има някаква промяна в чалгата. Някой от парчетата повече приличат на естрадна музика.Вероятно още ще се промени.Изпълнителите за жалост със сценичното си поведение са смешни, както и с напомпената си визия. Все пак да не забравяме, че това си е масова музика, която е възприета от известен процент население, тъй че изискванията не могат да бъдат големи. За всеки влак си има пътници, въпроса е те да са доволни и да се возят в комфорт. И който пее зло не мисли!

28 Февруари 2006 10:12

Кой му дойде на ума , че квиченето на Азис представлява певческа способност! Това все едно да твърдиш , че скимтенето на Нона Йотова е музика. Истината е , че колкото са посредствени изпълнителите , толкова са слаби и парчетата.

28 Февруари 2006 10:25

mechkata, чалгата, както казах, не е съвременното народно творчество на българина. Рапът пък е, за афроамериканеца. Първа разлика. Казах го вече, но май не си ме разбрал.


Това, което свързва обаче чалгата с народното творчество е, че е примитивна. За разлика от чалгата обаче народното творчество, по природа примитивно, не е пошло. Чалгата е и пошла и бездарна. Нещо е пошло, когато е агресивно банално, обикновено, а представено като че ли не е. Нещо е пошло, когато е просташко, вулгарно, дребнаво, тривиално, долнопробно. Чалгата е просмукана с всичко това като сюнгер.


Трябва да правиш разлика обаче между онова “обикновеното” в поезията на T.S.Eliot и нахалното бездарие в песен на Ивана, призоваваща да направим нещо диво като се напием в кръчмата. Онова първото е естетично “обикновено”, второто е пошлост. Отделните думи са пошли. Комбинацията им в изреченията на текста е неестетична, непоетична, глупава, графоманска. Второто, пошлостта, нанася по-голямо поражение на младия човек от присъщите на младостта expletives, които Notorious B.I.G. изрича. Онова на Ивана е неприсъщо, то е израз на творческо безсилие, бездарие във висша степен. “Песента”, ако може така да се нарече чалга-парчето, е миш-маш от мотиви на изостанали народи, носи дух на бедност – интелектуална и всякаква (нищо че певачките уж изпедепцани на екрана). Защо? Ами, защото мелизмите й са такива, присъщи на примитивни народи. Излъчването й е на необразовани простофели. Структурата й е примитивна, както казах. Отвратителна е. Нахална е. Пропълзява през всички пролуки на рейсовете, такситата и водосточните тръби дето те свърват със съседа-чалгаджия и не можеш да се отървеш от мазната й прегръдка. Невъзпитана. Безпардонна. Провинциална. Еклектиката й, миш-машът, за който споменах не е оная снобска еклектика, а простотия до шия като в стая с ковьорчета и Шильонския замък над леглото. Като разликата между Рубенс и Леда и лебеда на женския пазар (или, може би ще кажеш, все е картина, нали и на двете все лебеди има изографисани). Като разликата между кича и изкуството, ако разбираш какво искам да ти кажа.

28 Февруари 2006 10:26

Май в зоологическата градина не се чете Кафка.

28 Февруари 2006 10:33

Божков, откога взе и ти да разбираш от музика и коментарий да пишеш? Много повърхностна статия, преразказваш очевидни неща и нищо повече, липсва ти анализа, липсва ти професионализъм и дълбока мисъл, момче
Колеги от форума, прочетете статията на Карбовски в днешния Новинар, това тук е боклук

28 Февруари 2006 10:52

milenium, Карбовски е наивен. Казасянът е вездесъщ и то най-паче в щатите. Уж payolata забранена, ама опитай без payola да пробиеш. Или Карбовски мисли, емигрираш и хоп ставаш “скъпа и разглезена звезда на запад”. Така е като гледаш отстрани и отдалеч, като спомените от казармата, само най-хубавото ти се привижда. Лошото е обаче, когато си повярваш и почнеш да го постулираш наляво и надясно като самата непреодолима истина.


P.S. Между другото, дайте линк да ги чуем тези пусти български песни колко са лоши.

Редактирано от - Бивол по калдъръма на 28/2/2006 г/ 10:54:57

28 Февруари 2006 10:54

Бивол по калдъръма: разбирам, че емоционалното отношение в дефинирането на чалгата е много важно, най-вече защото това е музика, която естествено е свързана с много емоции и чувства.(включително и отрицателни - в оплюването и). Но когато се прави рационален анализ не мисля, че е полезно да ги включваме.

чалгата, както казах, не е съвременното народно творчество на българина. Рапът пък е, за афроамериканеца. Първа разлика. Казах го вече, но май не си ме разбрал.

Много от образованите афроамериканци биха настръхнали, ако чуят, че казваш, че комерсиализираният рап е "автентичното народно творчество на афроамериканеца". ‌ Автентичното народно творчество на афроамериканеца е именно това, за което ти говореше в първия си постинг, но не и 99% от рапът, който се слуша в момента.

Това, което свързва обаче чалгата с народното творчество е, че е примитивна. За разлика от чалгата обаче народното творчество, по природа примитивно, не е пошло. Чалгата е и пошла и бездарна. Нещо е пошло, когато е агресивно банално, обикновено, а представено като че ли не е. Нещо е пошло, когато е просташко, вулгарно, дребнаво, тривиално, долнопробно. Чалгата е просмукана с всичко това като сюнгер.

Да. Чалгата е вулгарна, дребнава и пошла - спор няма, но същото можем да кажем и за ЕМИНЕМ и 2PAC. Те са не по-малко долнопробни и не по-малко просмукани с тривиалното и долнпробното.

Трябва да правиш разлика обаче между онова “обикновеното” в поезията на T.S.Eliot и нахалното бездарие в песен на Ивана, призоваваща да направим нещо диво като се напием в кръчмата. Онова първото е естетично “обикновено”, второто е пошлост.

Правилното сравнение трябва да е между пошлата интерпретация на чалгата и рапа (ЕМИНЕМ с Ивана). Т.С. Елиот е правилно да се сравнява с автентичната българска фолк музика. А относно това, че чалгата е пропита с бедност - мисля, че бедноста, която лъха от горепосочените модерни рап певци е не по-малка и не по-малко отблъскваща.

28 Февруари 2006 11:04

mechkata, както вече споменах, при рапът е комерсиализирано нещо присъщо, комерсиализиран е културен феномен, народно творчество. При чалгата е комерсиализирано нещо неприсъщо, привнесено, отгоре на това бездарно и противно.


Поради горното, непреодолимата автентичност на рапа естетизира онова обикновеното и наглед вулгарното и пошлото, докато при чалгата, поради нейната неестественост и нескопосност, то си остава чиста простащина и некадърност.

28 Февруари 2006 11:42

Азис и пеене, то голям виц бе.




Чалга - има чалга и чалга, някои изпълнения стават, повечето не. Всъщност трябва понятието чалга да се раздели на съставните си части, които често нямат много общо една с друга. Изпълненията повече са за очите, отколкото за слуха. Не ми се вярваше, че е толкова трудно да се комбинират двете неща.

28 Февруари 2006 11:44

Генотипът, над който г-н Мечката си блъска непроумяващо главата е фрустриран интелегент-плямпало. Най-често се въплъщава в образа на дърта мома - даскалица по български, турена да надзирава реда на ученическа забава ( Какви са тия маймунски танци? Валс треба се танцува тука, валс! ) . Златният век на фрустрирания интелегент-плямпало беше втората половина на 80-те години, когато се поде борба с упадъчното западно влияние. Имаше заповед по дискотеките да се пуска 50% българска музика, 25% от соцлагера и 25% упадъчна. На диджеите се раздаваха подпечатани от Комитета за култура касети с правилния микс, които единствено имаха право да пускат. Чалга тогава немаше, та народа рипаше на итало турбо диско, известно още като NRG , но също врло просташко. Та фрустрираните интелегенти обикаляха дискотеките хем да следят за правилното естетическо възпитание, хем да изкарат некой лев от Комитета за култура.
Въпреки отминалия златен век, генотипът продължава да се възпроизвежда безкрайно и затова сакам да го поздравам сос хитот на Ивана "Влак за нещастници"
Първа класа на влак за нещастници
Цяла вечност във него пътувам
И се давам на скъпи любовници
Със илюзии се целувам
Хайде спри този влак за нещастници
Измъкни ме оттук най-накрая
Искам много любов - не любовници
С тебе искам да съм докрая

28 Февруари 2006 11:44

Азис е върхът, безспорно, но не трябва да подминаваме и таланти като Слави, Дони, Анелия, Камелия и безброй още звезди които непрекъснато се появяват по нашите специализирани ТV канали.

28 Февруари 2006 13:10

Азис, останалите чалгаджии, Графчето, Мария Илиева и тем подобни, всичко това е една бездарна смес, само за вътрешна консумация. Достатъчно е човек да чуе Rhapsody, Cradle of Filth, Napalm Death или Rammstein, за да разбере колко сме далеч от истинската сцена... А, забравих и Sccoter...

28 Февруари 2006 13:18

Те така се става фен на Азис - от дума на дума, от песен на песен, от трън та на...оппа туй беше друго

28 Февруари 2006 13:20

Чалга, бахур и сланина

туй е нашата родина

28 Февруари 2006 14:07

Цеко Сифоня Прав си човече. А на другаря "anacephal" мога да му кажа само едно - Деивид Ковърдейл никога нямаше да е толкова известен ако не може да пее на живо. И да го сравняваш с чалга звездите в БГ е просто като да сравняваме лавината със една снежинка . Това, че на теб ти е повреден слуховия апарат е твой проблем. А Азис нищо не е спасил той явно просто има доста хитри и идейни хора зад гърба си, които сега подготвят някоя следваща негова стъпка. Иначе всеки има право да слуша това което му харесва. В България в момента може и да няма кадърни POP и ROCK музиканти, но поне не крадат като замаяни от Гръцките си и Сръбски колеги както правят повечето от Фолк звездите ROCK'N'ROLL FOREVER

28 Февруари 2006 16:42

БИВОЛЕ,

28 Февруари 2006 16:43

Преди две-три години бях на бирен фест във Варна. Една вечер пяха едновременно БТР и Кати. Действителността: 100 човека пред БТР, около 5000 припяваха на Катито с албума и за пеперудите. Такава е действителността. И ми е чудно защо в нета всички се правят на 'културни', а после залите на НДК и стадионите се претъпкани при чалга концертите... Между другото, по 'Пайнера' вече рядко се слуша нещо от рода на 'Радка Пиратка'. Повечето песни клонят към естрада.. .

28 Февруари 2006 16:51

.....Според мен Азис по-малко ще изложи България отколкото Слави Трифонов.
На Азис му е простено. Той е хем циганин хем гей (педал). Те такова животно е рядкост.
А Славчо е хем дълъг хем прост, пък и с музиката е скаран - направо си е некадърен.
Но най-добре е въобще да не участваме в Евровизията. Защо трябва да се харчат още народни пари за глупости. Ако се чакаше на Евровизията да пооправи имиджа на България, то все едно е да чакаш от умрял писмо.

28 Февруари 2006 17:30

dobadoba,
как няма да й припяват на Кати,
помагат й хората, щото виждат, че се мъчи.
А и на самочувствието влия добре - те отишъл си на коцерт и пееш по-добре от певицата. В това е бъдещето - да не се създават комплекси.

28 Февруари 2006 19:14

Бивол по калдъръма, интересни работи си написал, но за Ъпсурт не си прав. Именно, защото пееха на жаргона на софийските пичове, а не на селяндурите и киселите агенти - не се комерсиализираха толкова години. За разлика от тъпия варненски селянин - те не копираха текстовете и ритмите директно от негряшите. А последният им албум, макар и да звучи вече и от колите на нашенските позьори и турбо-селяни - е най-добрия изкарван в жанра от 13 години насам. Именно защото е автентичен за ... нас.

28 Февруари 2006 19:14

Чух няколко от българсите песни тук: http://esnips.com/SharedFolderAction.ns#files и веднага бързам да изразя въмущението си. Не възмущение, ами съм бесен направо.


Как не ги е срам никакъвци като Карбовски, хайде да не продължавам с квалификациите, че не знам ... както ми се е насъбрало ... Как не ги е срам тези несретници да потискат младите в България?


Има просто прекрасни песни в тазгодишния конкурс. Сега, след като чух и доста от песните на останалите страни съм просто очарован от тенденциите в България. Има не надежда, а голяма надежда. В интерес на справедливостта, има какво да се желае тук и там като изпълнение, но как да изпълняваш при такъв негативизъм, който надмина всякакви граници ...


Интересно дали бездарници като Слави Трифонов не създават тази гадна атмосфера на нихилизъм, за да оправдаят безсилието си.


Досега чух Big Mama Scandal, Мариана Попова, Весела Бонева, GEPPY, и Ивайло Колев. Като изключим очевидното недоразумение Ивайло Колев, както донякъде и GEPPY поради нескопосания си вокалист (иначе песента е интересна и става), всяка една от изброените песни е напълно достойна да отиде на Евровизия и да спечели конкурса.


Безспорният фаворит засега, от това, което чух, очевидно е Big Mama Scandal. Това е групата. Номер едно. Чудя се даже как са се навили да участват в казионния нищо незначещ конкурс на Евровизия, след като имат данни да пробият да речем в едни щати. Това е една модерна група, която точно знае какво е модерен рок. Талантът им прелива. Вокалът е малко спорен, но го отдавам на неопитност. Защо го няма Elvis Costello да я изпее или изпълнителя на полската песен в Евровизия 2006. И нашият човек става, но трябва леко да усили атаката. Английският му е почти прекрасен. Изобщо, това е песента. Не коментирам останалите компоненти – очевидно Big Mamа Scandal знаят какво правят и го правят талантливо и модерно, както никой от другите европейски представители не чух да да го прави.


Наистина, big scandal, mama, е да се потискат такива таланти в България и непрекъснато да им се внушава от бездарници като Слави Трифонов, че за нищо не ставали. Не си представям, ако това чучело Трифонов отидеше да ни излага пред хората.


Друга песен, която се откроява е тази изпълнена от Мариана Попова, макар и с българския й английски. Изграждането е прекрасно, както на никоя от останалите европейски песни. Жалко за нестабилния вокал на Попова. Текстът също е сбъркан. Let me cry му се моли Мариана Попова на отишлия си от нея. Ами, ако не й разреши да плаче, тогава какво? Изобщо, това let me явно е някаква мода. Видях го и някъде в друга песен (да, Весела Бонева – Let me Live Again). Наистина, подходящо е за изпяване, но е неуместно, и то в кулминация, дето се и натрапва в съзнанието. Изглежда е и мода да те съветват какво да правиш (Соня Тодорова – Trust Yourself). Не разбрах също каква е ролята на Азис в песента на Мариана Попова.


... може да драсна още някой ред като чуя и останалите песни.

Редактирано от - Бивол по калдъръма на 28/2/2006 г/ 19:18:45

28 Февруари 2006 19:39

Кракра, приемам забележката. Не им познавам добре нещата на Ъпсурт. Януари бях за малко в София и чух нещо тяхно по някаква телевизия в "дует" с някакво момиче. Беше ужасно. Но сигурно така се е случило, просто съм попаднал не на това, което трябва. Това, което ми хареса беше "Минаваш през мен" на Каризма, по специално момчето, въпреки че песента потичаше даже от чешмата в кухнята. Явно това момче е много талантливо и като сонграйтър (разбрах, че песента била негова; текстът й също е превъзходен) и като певец. Друг прекрасен композитор е Графа, струва ми се, но не го бива като певец, а и визията му е дървена. Някакъв Момчил съшо много добър композитор, чух му едно две неща, но май не е певец, доколкото разбирам и затова не е много познат.

28 Февруари 2006 19:48

Кракра, забравих, и братя Мангасарян са големи модели. Не може без такъв цирк, но качествен като при тях, в рок музиката.

28 Февруари 2006 20:10

Мангасарян ги гледах на живо в Пънка преди една година - голямо шоу беше. На Ъпсурт текстовете са уловката - ако не си вътре в нещата трудно ще ти се харесат. Ще си помислиш, че са некви недорасли лигльовци ... От тъй наречения "gangsta rap" единствено Спенса бе на ниво. Всичко друго - смех.

28 Февруари 2006 21:15

Поздравявам Бивола за доброто изложение за рапа. Той наистина извира от дълбините на черния опит (Aфрика, плантациите, църквите, call-and-response песни), но е и универсален лесно преводим и на други езици - в САЩ децата слушат и френски, индийски, арабски, албански и какъв ли не рап, благодарение на щерка ми и на нета няколко десетки деца познават вече и Ъпсурт.
*
Не знам дали Бивола помни, още Боб Дилан и преди него Уди Гътри имат "рап" парчета (наричали ги rapping blues). Дилан - Subterranean Homesick Blues. Рапа обаче е по-"черен" от блуса, който е смес от черно и бял "келтски" фолк, църковни песни, кейджун, немски хармонички и акордеони и т.н. По-черен и от джаза и рока. Левите в САЩ говорят, че излязъл на повърхността тъкмо при Рейгън, когато станало ясно, че обещанията на 60-те няма да се изпълнят и се разпаднало единството на бели и черни от движението на граждански права.
*
М/у другото родината на рапа не била Бронкс, а Лонг Айлънд Сити в Куйнс, голямото гето (т.е. комплекс социални блокове с Y-образна форма) Queensbridge Houses под моста Куийнсборо бридж. Блоковете м/у другото изглеждат по-добре от "хубавите" блокове в Младост 1, имат евтини големи апартаменти, климатици (виждат се на снимката) и коли отпред, някои - SUV, пазаруват ядене с фуудстампс, но е гето - място за изключване.
*
Сегрегацията в забавната музика в Америка както знаем си седи - отделни "чартс" за поп и соул, рок и Р&Б и т.н. Но дори в разгара на 60-те след протестните маршове белите си сядали отделно да си слушат Пит Сийгър, Боб Дилан и жена му, черните - на друга страна с Арета и Махалия.
*
Освен че чалгата не е автентична "народна" музика като рапа, тя учудва и със своята апологетичност - никаква критичност, при това и децата слушат същото, което и квадратните им родители - а рапа е бунт, или фукня, или каквото и да е, но не апологетичен.