Масовите строежи в зелени площи за пореден път породиха протести и дискусии, които стигнаха до парламента. Въпреки че миналата година депутатите заложиха допълнителни забрани за строеж в паркове и градинки с поправки в Закона за устройство на територията, парламентарната комисия по екология отново започна спор да наложи ли Народното събрание мораториум върху строителство и в междублокови пространства. Предложението дойде от изключения от "Атака" депутат Минчо Христов, а повод за него стана молбата на столичния кмет Бойко Борисов да се ограничи реституцията и строежите в зелени площи.

Въпреки че казусът е ясен, депутатите, общинарите и гражданите се завъртяха в омагьосан кръг. Народните представители твърдят, че законът налага достатъчно забрани и кметовете трябва да ги спазват. Местната власт се оправдава с реституцията и претенциите на собствениците. Гражданите обвиняват чиновниците, че търсят вратички, като се позовават на различни закони.

Проблемът е, че законите не дават дефиниция какво е "междублоково пространство" и в резултат на това в тях няма достатъчно гаранции за забрана на строежите. София и повечето големи градове масово се застрояват, а



зелените площи изчезват в геометрична прогресия



Само в столицата от 27 000 дка преди 15 години сега зелените площи са с 1/3 по-малко, т.е. под 18 000, твърдят екоактивисти.

Новият главен архитект на София Петър Диков вече призна, че забраната за строеж в зелени площи не се спазва. Реституционните закони дават автоматична възможност да се промени статутът на терена и върху него да може да се строи, обясни той пред комисията по екология.

Общинският съвет в София наложи мораториум със свое решение още през октомври 2003 г. Текстът на забраната обаче дава възможност да се тълкува двузначно и служителите на общината го отнасят само за процедурите, стартирани преди приемането й, негодуват представители на граждански сдружения. Най-тежко е положението в квартали като "Младост", "Люлин", "Изток", "Лозенец", където повечето свободни междублокови пространства вече са реституирани и след това върху тях започва да се строи.

Бившият шеф на общинската дирекция "Архитектура и градоустройство" арх. Георги Бачев заяви, че разрешителните за строеж, издадени през 2004 г. и 2005 г., са в резултат на започнали години преди това процедури по реституция. След като беше наложен мораториумът, не сме издавали разрешение за изменения в плановете за строеж в междублокови пространства, категоричен е той.

Според зам.-председателя на комисията по екология към НС Иван Стаматов, проблемът е в липсата на



определение на понятието "междублоково пространство"



В закона за устройство на територията трябва да се определи понятието, да се класифицират междублоковите пространства и да се уточни какво е разрешено да се строи в тях, смята Стаматов.

Георги Бачев обаче е на мнение, че това не би решило проблема, тъй като понятието "междублоково пространство" е твърде обтекаемо и подлежи на тълкуване. Според Бачев е достатъчно в ЗУТ да се запише, че не могат да се променят параметрите на вече завършените квартали, за които са реализирани първите устройствени планове от 60-те години. Така на практика щели да се забранят частичните изменения на плановете, които в момента допускат застрояването на междублоковите пространства.

Главният архитект на район "Младост" Дияна Щерева пък призова с промени в ЗУТ да се забрани реституцията в междублокови пространства. В повечето случаи става въпрос за реституирани терени, за които е направено частично изменение на плана и е разрешено строителство.

Причината за масовото застрояване е, че се използват различни вратички и противоречия в законите, твърди Атанас Черешаров от инициативен комитет в "Младост". Според него, ако от общината искат да разрешат строителството на терен, попадащ в градинка или междублоково пространство, се позовават на Закона за устройство на територията. Ако пък имат намерение да го възпрат, се опира на Закона за общия устройствен план на София. Преди промените ЗУТ позволяваше с решение на общинския съвет зелените площи да преминат от публична в частна общинска собственост. След това се вкарват в капитала на някое общинско дружество, продават се и вече може да се строи. Такава беше практиката в предишните години, когато са променени статутите и са разпродадени по-голямата част от апетитните терени, попадащи дори в големи паркове като Борисовата градина и Южния парк.



Пропуските в законите



правят така, че строителството да бъде хем законно, хем да е в контраст с обществения интерес.

Разрешаването на строителството зависи основно от общинската администрация. Затова и бившият министър на екологията Евдокия Манева твърди, че не е работа на парламента да приема мораториум само заради безсилието на местните власти да защитават обществения интерес.

Очевидно е, че местните власти в София не са съумели да защитят интереса на столичани, след като в последните години има масови протести срещу строителство в зелени площи. Жителите на софийския кв. "Бели брези" дори бяха блокирали движението по натоварения бул. "България" в знак на протест срещу строежа на бензиностанция в градинка. Това обаче не спря изграждането й. Схемата там е класическа - статутът на терена е променен от публична в частна общинска собственост, апортиран е в капитала на общинската фирма "Софийски имоти" и е продаден. Процедурите обаче са приключили преди няколко години.

В зелената площ пред магазин "Деница" в "Младост" предстои да изникне хотел, сигнализира Атанас Черешаров. Историята на трансформациите на този терен датира повече от 20 години. В тях си личи как общината не си е защитавала собствеността, как паркът и паркингът не са актувани като публична общинска собственост, което би ги защитило, как общината е загубила пари, казва още Черешаров. Намаляват зелените площи и в парка "100 години София" в "Младост" 2. Те се отчитат като незавършено мероприятие, в резултат на което там се разрешава строителството.

По същата схема, в "Младост" 1А пък има десетки отписани парцели, което означава, че върху тях може да се строи. Такъв е случаят с живеещите в пространството зад бл. 501 и 502, които изпратиха молба до новия кмет Бойко Борисов да спре строежа в градинката между блоковете, доскоро ползвана от децата им за игрище. На терена вече има издигнати 3 блока, в момента е направен изкоп за четвърти. Хората са притеснени и за безопасността на децата си, заради минаващите под прозорците им тежки камиони. И този случай е класически - теренът е реституиран и собствениците са стартирали процедура за частично изменение на устройствения план и разрешение за строеж преди няколко месеца.



Схемата не нарушава закона,



но определено нарушава спокойствието на десетките живеещи в съседните блокове. Според фирмата, осъществяваща строителния надзор, строителството е законно и е минало всички процедури по изменение на плана и издаването на разрешение за строеж. Теренът е реституиран, а процедурите са започнали още през 2001 г., обясни шефът на фирмата Пламен Илиев. На мястото щяла да се строи 6-етажна сграда, били спазени всички отстояния.

На теория, ако кварталът е завършен, (т.е. блоковете, детските градини и площадки, зелените площи, които преди десетки години са били предвидени, вече са създадени), имот не може да се върне в реални граници. Това означава, че дори да си върне собствеността, реститутът може единствено да бъде обезщетен с компенсаторни записи или с имот на друго място. В парковете също не могат да се връщат терени в реални граници. Упоритите инвеститори обаче винаги намират вещо лице, което да каже пред съда, че на даден терен няма реализирано мероприятие и затова земята се връща в реални граници. След това нейното предназначение се променя - от озеленяване към застрояване с решение на СОС. Така строителството може да започне.

Възстановяването на имотите в реални, а не в идеални граници, е огромен проблем и в "Люлин", обяснява кметът на района Марио Петров. Той се оплака, че няма никакви правомощия да спре строителството, когато то е узаконено, независимо че противоречи на интересите на по-голямата част от гражданите. "Връщането на земята се прави от поземлената комисия, аз нямам никакво право да спра процеса", казва Петров. Според него в квартала вече има психоза сред хората заради строежите. Щом започне разкопаване, дори да е за ремонт на канализацията, те веднага се надигат да протестират, смятайки, че се строи нова сграда. В момента в "Люлин" има поне 2-3 конфликтни места. Единствената мярка, която е предприел кметът на квартала, за да защити междублоковите пространства, е стриктното следене на обявяванията. Общината своевременно информира съседите, които могат да подадат възражения срещу строителството в 14-дневен срок.