Пламен Цанков е ръководителят на ромска организация "Напредък" в Пазарджик, която е една от четирите, наети за набиране на курсисти. |
Въпросът е морален - струва ли си да се харчат донорски пари по този начин? Разточително финансиране на фирмите, които се ангажират по проект за обучаване на трайно безработни роми, а самите обучаеми получават документ само за частично владеене на професията, нямат нито грам стаж и съответно почти никакъв шанс да си намерят работа с новия занаят, защото не го могат.
За същите пари, изхарчени от фирмите за т.нар. обучение, държавата организира аналогични професионални курсове, след които се дават и дипломи за напълно владеене на професията.
В разпределението на парите на проекта по пера лъсва познатият на всички механизъм, че най-тлъстите суми отиват за "администриране", а не по същество.
Проектът
Проектът е за обучение и създаване на временна заетост на социални аутсайдери. Той е възложен от Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси към Министерски съвет и е финансиран основно по програма ФАР на ЕС с 4.6 млн. евро. 1.2 млн. евро дава правителството. Програмата на ООН за развитие (ПРООН) пък финансира обучителната част с 200 хил. евро.
Идеята е ромите да бъдат обучени в строителни специалности, тъй като има търсене на пазара. Проектът предвижда още строителство на инфраструктура в 6 общини - Лом, Стара Загора, Пазарджик, Венец, Омуртаг и Дулово, като "учениците" трябва да приложат наученото на обектите. С част от 6-те млн. евро трябва да се насърчат и бизнесинициативи сред малцинството.
Не една и две организации, а
цели осем сформират консорциум "Учим се да строим",
за да изпълнят частта от проекта, свързана с обучението. Как се закачат във веригата осемте играчи? Първоначално неправителствената организация "Кеър интернешънъл" и Строителната камара решават заедно да кандидатстват за изпълнител на проекта, разказва Валери Панджаров, координатор от "Кеър". Оказва се обаче, че двете организации не могат да обучават, защото нито една от тях не притежава лиценз от Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО). Двете организации почти се отказват от проекта, когато Строителната камара предлага да включат в консорциума "Главболгарстрой", който притежава нужната тапия. Тогава обаче пред тристранния консорциум изниква нов проблем. Освен курсове по строителни специалности за мъжете, са предвидени и курсове за озеленители и шивачки за жените. И така във веригата на изпълнителите се навързва поредната организация - дружество "Знание". Към тези 4 в консорциума се включват и 4 ромски организации, които служат за връзка с "таргет групата" - безработните роми. Така партньорите по обучението стават 8.
Трябва да бъдат обучени 1000 роми
Според анекс към договора за консорциум, с който "Сега" разполага, немалка част от 200-те хил. евро отиват за самите организации. Общо 48 720 евро са предвидени за: "ръководител, координатори (4 бр.), счетоводител, технически секретар (25 420 евро)"; ромски организации, които да набират курсисти (2000 евро, плюс 800 за командировки за целта), "командировки на ръководството" (10 500 евро) и "административни разходи" (10 000 евро).
Само 33 600 евро са отделени за ученето на ромите - теория, учебна практика, изпити и удостоверения, учебни и други материали и командировки на учителите. Например командировките на учителите са 2400 евро, докато ръководството пътува за 10 500. За учебници са предвидени едва 1000 евро за 1000 ученици - тоест по по-малко от 2 лева на човек. Курсистите твърдят, че са получили само тетрадка и химикалка, от организациите казват, че са им раздали и ксерокопия на учебни материали. 2600 евро обаче струват удостоверенията им.
Модулите на обучение, които включват между 260 и 280 часа общо теория и практика, струват около 390 лв. на човек, ако се направи просто делене на общата сума на проекта 200 000 евро (390 000 лева) на броя на обучените. След края на курса ромите получават само удостоверение за овладяване на част от професията. Документът
не се приравнява дори към сертификат за първа степен
на професионална квалификация, за който са необходими поне 300 часа учене. В същото време за насърчаване на заетостта държавата плаща на лицензираните фирми 450 лв., срещу което курсистите получават трета степен на професионална квалификация, която е изравнена със средно специално образование. Хорариумът там е 900 часа. Освен това обучителната фирма е задължена да осигури платен от бюрото по труда стаж при работодател.
Според документацията на проекта обучението по всички специалности - строител на пътища, тенекеджия, водопроводчик, зидаро-мазач, бояджия, дърводелец, работник на покриви, озеленител, шивач, предвижда теория, учебна и производствена практика. Теорията за всички модули е около 100 часа, а учебната практика варира от 160 до 180 часа, съобщи Драго Джалов, шеф на Националния офис на проекта, нает от ПРООН. Предвидени са още 18 часа за мотивация и така общият хорариум става максимум между 280 и 300 ч. Според Пламен Цанков, председател на пазарджишката ромска организация "Напредък", курсовете са продължили по 32 дни. Пак с проста математика това означава, че всеки курсист трябва да е стоял в класната стая около 9 часа на ден. Една от групите е преминала през обучението за 20 дни. "Най-много по 5-6 часа на ден сме учили", каза пред "Сега" Калинка Искрова, която усвоявала бояджийство и поставяне на тапети в Пазарджик.
По проект е предвидена и производствена практика със заложени 11 400 часа, или по 230 часа на човек. Обучаемите обаче нямат нито един такъв час, просто защото нямало "подходящи" фирми, обясни Драго Джалов от националния офис на проекта.
"Не може по проект партньорите да осигуряват каквото и да е, включително производствена практика", обясни Джалов. "Когато се съставяше тръжното досие, не можеше да се допусне, че конкурсът ще бъде спечелен от консорциум", допълва той. Факт е обаче, че в договора за консорциум е предвидена производствена практика. "Кеър" отказва да коментира липсата на такава. "Главболгарстрой" обяснява накратко липсата й с "обективни причини, липса на свободен капацитет в местните работодатели и нежелание на самите обучаеми''.
Следващата недомислица е свързана с учебната практика, която се е провеждала в самите учебни центрове. На група от по 20 души са се падали по 250 лв. за материали, твърдят от "Напредък". Въпреки че по план за учебна практика са предвидени общо 5000 евро, при зидаро-мазачите практикуването се е свеждало до издигане на стени само от тухли без вар.
Ромите се оплакват също и че курсът ги е ощетил финансово. За дневни в проекта са предвидени 91 624 евро, т.е. 178 666 лева. Според Пламен Цанков от "Напредък" ромите са получавали по 4 лв. дневни, ако са идвали от околните села, и по 3 лв., ако живеят в града.
Според Закона за социалното подпомагане стипендията от 90 до 120 лв. месечно се счита за доход. Затова на някои от тях е отрязана различна сума от социалните помощи. Ако обучението беше финансирано от държавна, а не по европейска програма, курсистите щяха да имат право да получават едновременно стипендията от курса и социалната си помощ в пълен размер, обясниха от Агенцията за социално осигуряване.
Дори "Главболгарстрой" признава във финалния си доклад по проекта, че курсистите са ощетени финансово.
За 1000 души за 32 дни обучение по максимум 4 лева дневно са изразходвани най-много 128 000 лева. Остават 50 666 лева непохарчени. И така организаторите решават да обучат още 120 човека. "Тези допълнително обучени 120 души са гузен опит за компенсация на това, че не е осигурена практика", смята Пламен Цанков. Той твърди, че несъстоялата се производствена практика е трябвало да бъде 20 дни и за тези дни също са били предвидени дневни от по 3-4 лева.
От 1120-те души не всички са завършили успешно. Не е ясно колко са отпаднали - източниците се разминават по този въпрос. 1102 са завършили курса и са получили сертификат, според Драго Джалов, т.е. само 18 са отпаднали. От бюрото по труда в Пазарджик твърдят, че от 200 обучени там 176 са завършили, т.е. само в Пазарджик отпадналите са 24. От "Главболгарстрой" пък твърдят, че отпадналите са 29.
Обучението приключва през май 2005 г. Предвидено е 40% от курсистите да се включат в строежите на инфраструктурата по същия проект. Трудно е да се проследи доколко се спазва това изискване, защото обучените се включват на ротационен принцип. Освен това самите партньори оценяват като слабост на проекта това, че не са съгласувани във времето отделните части на проекта - строителството и обучението. Строителството започва преди самото обучение и така се ограничава възможността ромите да практикуват.
Едно от основните изисквания е да се осигури устойчива заетост на поне 100 души. От съвета по етнически въпроси и от националния офис твърдят, че това се е случило. От "Главболгарстрой" обаче отрекоха.
В националния офис не знаят със сигурност колко души изобщо са си намерили работа след обучението. От данните, подадени от бюрата по труда в градовете, става ясно, че 90 души от обучените 1120 са наети от работодатели. 430 продължават да са регистрирани като безработни, 140 са наети по програмата "От помощи към заетост", 160 са наети на обектите по проекта. С прекратена регистрация са 180, но не се уточнява защо.