Евронаблюдателят от "Атака" Димитър Стоянов изплю камъчето, което отдавна се търкаля под езиците на неговите съмишленици. Партията му иска да предизвика правителствена криза, за да настоява след това за денонсиране на договора на България за присъединяване към Европейския съюз, обясни той вчера в разговор с журналиста Георги Коритаров. Стартът на кампанията щял да бъде на 3 март, за да може тя да изглежда като патриотична загриженост за съдбата на родината.

Ако не друго, Стоянов би трябвало да заслужи похвала за политическо откровение. Би трябвало, но ако беше откровен напълно. Истината е, че той атакува европейското бъдеще на България в деня на



европейското фиаско



на неговата партия. Вчера изтече тримесечният срок, в който трима симпатизанти на "Атака" в Европарламента имаха право да събират подписи под декларация в нейна подкрепа. Резултатът е: 10 (десет), т.е. всеки от инициаторите е успял да убеди още по 2 евродепутати плюс един.

Нека припомним: на 30 ноември 2005 г. документ срещу "липсата на демокрация и равно отношение към политическите партии в България" се появи в сградата на Европарламента в Брюксел. Той бе адресиран до Еврокомисията и 25-те страни в ЕС, но за да получи ход към тях, трябваше да има подкрепата на поне половината от евродепутатите, които са 732 души. Декларацията бе внесена от френския националист Бруно Голниш, който е заместник на лидера на Националния фронт Жан-Мари льо Пен. Половин месец по-късно Голниш загуби депутатския си имунитет заради антисемитско изказване. Освен него съвносители бяха още двама националисти - Андреас Мьолцер от Австрийската партия на свободата и Лука Романьоли от италианското Социално движение "Трицветен пламък". Тяхната инициатива имаше за цел да подкрепи "Атака" и нейния лидер Волен Сидеров, но без да ги назовава поименно. Документът изразяваше възмущение, че на лидера на политическа група (Волен Сидеров) е отнета думата от председателя на Народното събрание, че на политическа група е отказано да се нарича както иска ("Партия Атака" вместо "Коалиция Атака") и че управляващото мнозинство, "съставено от бившата комунистическа партия", отнема правото на 21 членове на парламента (от "Атака") да внасят законопроекти и да се оплакват.



Не искаме да влизаме в такъв Европейски съюз,



заяви вчера Димитър Стоянов с пълно право. ЕС пък не иска нито неговата партия, нито самия него. На 14 декември Стоянов си позволи да се държи арогантно в залата на Европарламента, знаейки отлично, че като наблюдател няма право не само да крещи, но и да се обажда от място, което дори не е негово (наблюдателите седят на местата на отсъстващите евродепутати). Месец по-късно, на 19 януари, Страсбург прие промени в кодекса за добро поведение на евродепутатите. В него са предвидени санкции, според които при други подобни прояви Димитър Стоянов просто ще бъде изгонен и Европарламентът ще спре за определено време издръжката му от 268 евро (530 лева) дневно, които му плаща като на останалите наблюдатели, допуснати, за да помагат за европейската интеграция на страните си.

Антиевропейският курс на "Атака" демаскира партията като



зложелател на българския народ,



защото неговата последна надежда за избавление от мафиотския гнет е в натиска от ЕС. Влизането в ЕС означава частичен отказ от суверенитет в името на общи ценности, но мафията има нужда от абсолютен суверенитет, за да брани собствените си ценности. Факт е, че не чужденци, а българи ограбиха България през годините на прехода, защото нямаше кой да им сложи спирачки. Патриотарството на "Атака" е балсамът за мафиотските души, заради който партията си заслужава издръжката.

Има и още нещо: атакистите говорят против турците, но правят всичко възможно, за да вкарат България в групата на Турция, като пречат на приемането й в ЕС през 2007 г. заедно с Румъния. Волен Сидеров може да се окаже най-преданият изпълнител на завета на Ахмед Доган, според когото пътят на България към Европа минава през Босфора. Както личи от нагласите на европейците към кандидатурата на Турция, този път е възможно най-дългият.