Роден на 9 май 1936 г. в австрийския град Мелк, провинция Долна Австрия. Доктор на юридическите науки и дипломат от кариерата. Работил е в австрийските посолства в Белград, Лондон и Буенос Айрес, а по-късно като шеф на кабинета на генералния секретар на ООН Курт Валдхайм . Между 1996 и 2001 г. е генерален секретар на австрийското външно министерство. Сега е заместник на главния преговарящ за Косово Мархи Ахтисаари.



- Г-н Роан, децентрализацията на образователната система, здравеопазването, културата и полицията бяха обсъждани на първите преки разговори между сърби и косовски албанци във Виена през февруари. Какви още предстои да бъде обсъдено на следващите срещи?

- Фундаменталният въпрос за статута - тоест какъв да е бъдещият статут на Косово - дали Косово да е независимо или да е автономна провинция в рамките на Сърбия - по този въпрос има фундаментални противоречия във вижданията на преговарящите страни. Ако бяхме започнали отгоре надолу, поставяйки първо големия въпрос за това какъв да е статутът на Косово, преговорите щяха да приключат за половин ден и ние щяхме да си тръгнем без никакво споразумение. Решихме, че е по-разумно да започнем отдолу нагоре и да започнем да обсъждаме въпроси, които трябва да намерят разрешение независимо от това какъв ще е бъдещият статус на Косово. Тук има цял ред въпроси, повечето свързани с малцинствата. Става въпрос за децентрализацията, която, от една страна, е форма на управление, но от друга - е начин да се даде възможност на малцинствата за самоуправление. Вторият въпрос е за правата им в институционалната и законодателната сфера. Нека дам пример - всяко малцинство трябва да има твърдо определен брой места във всяка изборна институция независимо от броя на получените гласове. Или: трябва да има клауза относно вземането парламентарни решения по жизненоважни въпроси - ако един въпрос е от особено значение за някое малцинство, не бива да се допуска мнозинството да гласува против заради по-големия брой гласове, с които разполага. Третият въпрос е свързан с обектите с религиозно значение - опазването на сръбските източноправославни църкви. Става въпрос за много манастири и църкви, повечето от които са извън районите със сръбско население. Те трябва да бъдат защитени не само като исторически паметници, но и като жива религиозна общност. Този въпрос има огромно психологическо и политическо значение в контекста на Косово и Сърбия. Ние искаме да дадем възможност на църквата там да продължи да живее, да работи, да оцелее дори и бъдещият статут да не включва конституционни връзки със Сърбия.

- Каква е икономическата страна на децентрализацията?

- Това е много сложен въпрос. Тук иде реч за разделяне на имущество и задължения. Какъвто и да е бъдещият статут на Косово, държавното имущество като сгради, железници, пощи, трябва да се отдели. Обикновено в подобни случаи се прилага териториалният принцип - всеки получава онова, което се намира на територията му. Но тук възниква въпросът за външния дълг. Има дългове към Световната банка, Международния валутен фонд, към Парижкия и към Лондонския клуб. Това са все дългове на Югославия, които след разделянето й бяха разделени между републиките. Сърбия тогава пое своята част, както и частта на Войводина и Косово. Ако се стигне до разделянето на Косово и Сърбия, този дълг също трябва да се раздели и Косово ще трябва да поеме своята част от него.

- И когато разрешите всички тези въпроси, ще преминете към обсъждането на статута на Косово?

- Трябва да вземем решение и относно международното присъствие в Косово след постигането на споразумение, защото сегашната схема на присъствие няма да работи вече. Ясно е, че поради ред причини международното присъствие трябва да продължи и трябва да обсъдим каква форма може да приеме. Тук става въпрос не толкова за преговори между сърби и косовски албанци, а по-скоро за преговори между страните, участващи в схемата на международно присъствие. Още известно време ще има нужда от военно присъствие. Всички са за силно намален състав на международното присъствие. Искаме да предоставим на местното население максимална отговорност, но ситуацията не е зряла в много аспекти. Да илюстрирам с пример в областта на правосъдието - невъзможно е за местни съдии и следователи да ръководят процеси за престъпления от етнически подбуди. Те просто ще бъдат или пребити, или убити. Тук ще има нужда от международни съдии - не за нормални дела, свързани с кражби на дребно, но за тежки престъпления от етнически подбуди.

- Но колко дълго може да се отлага фундаменталният въпрос за статута на Косово?

- Не вечно. Но от педагогическа гледна точка мислим, че е по-важно първо да обсъдим техническите, практическите въпроси, защото след това преговарящите страни, вместо да се замерват с обвинения, ще привикнат да обсъждат въпроси заедно. Ясно ни е, че рано или късно ще стигнем до червената линия на статута. И когато сме обсъдили всички тези и сме постигнали споразуменията, към които сме се стремили, ще дойде моментът, в който ще трябва да извикаме "големите момчета".

- Кои са "големите момчета"?

- Двете страни имат преговарящи делегации. В състава на сръбската влизат премиерът, президентът и министърът на външните работи. В делегацията са включени също двамата главни съветници - на премиера и президента, както и четирима представители на косовските сърби. Подобна е констелацията и на другата страна. Така че преговорите, свързани с практическите въпроси, провеждаме на ниво съветници.

- Кога, смятате, ще е възможно да се повдигне въпросът за статута на Косово?

- Мислим, че въпросът ще е назрял за дискусия още тази пролет. Вероятно ще изчерпим техническите въпроси в края на април или началото на май. И после ще видим... Или ще стане чудо и двете страни ще се придвижат във вижданията си една към друга. Това ще е чудесно, защото нашата цел (на ООН - бел. ред.) е да постигнем договорено споразумение. Но ние не сме наивни и ако видим, че подобно нещо е невъзможно, ще трябва да докладваме на генералния секретар на ООН и да го помолим за съвет. Той може да реши да информира Съвета за сигурност, а съветът от своя страна да вземе някакво решение, но на този етап това са чисти спекулации.

- Косово в момента няма кой знае каква индустрия. Как би могла областта да се превърне в самостоятелна икономическа единица?

- Попитахме Световната банка за това и за наша изненада тя каза, че Косово има добри шансове заради огромните си залежи от лигнитни въглища. Хубаво е и това, че за тях не трябва да се копае много надълбоко. Тези въглища могат да се превърнат в енергия и дори имайки предвид мерките, необходими за опазване на околната среда, предприятието ще е напълно оправдано от икономическа гледна точка. Косово може да се превърне в износител на енергия за региона и според проучвания на Световната банка може да финансира около 50% от бюджета си с приходите от този износ. Тази индустрия ще може да се развие за между 7 и 15 години.

Косово има селско стопанство, половината от което в момента е в застой заради нерешени въпроси около собствеността. Има също голямо производство на вино, което би могло да се развие добре след една приватизация. Пил съм местно вино отпреди последната война и качеството му беше отлично. Наскоро пих отново и този път беше ужасно. Дано някоя френска фирма влезе на пазара там, за да подобри качеството му.

- А какви са впечатленията ви от сръбската страна? На моменти човек има чувството, че те сякаш не осъзнават реалната ситуация за състава на населението в Косово. Там сега живеят около 90% албанци и е много трудно да им се каже, че трябва да бъдат управлявани от сърби. Те възприемат това като "управлявани".

- Косово беше използвано от Милошевич за идването му на власт и за създаването на този национализъм. Но разбира се, Косово винаги е имало място в сръбската идентичност или мит. Мисля, че щеше да е много по-добре, ако през 1999 година, след като Милошевич падна от власт, правителството след него беше казало: "Добре, Милошевич загуби Косово. Благодарение на политиката му ние вече не го управляваме."

Също албанците имат своите митове. Те са убедени, че всичко автоматично ще си дойде на мястото и независимостта е превъплъщение на рая. Това просто не е вярно и ние се опитваме да ги събудим за реалността. Казахме им: първо трябва да станете цивилизовано общество. Първо трябва да създадете законово общество и едва тогава да говорите за аспирациите си. Казахме им също, че всяка част от страната може да обяви независимост, когато си поиска, но стойността на една независимост е да бъде призната от останалите държави - вижте Северен Кипър. Трябва бъдете признати от международната общност. Международната общност ще ви признае само тогава, когато направите определени неща, ако приемете договорености, които поне обективно ще позволят на сръбската общност в Косово да оцелее.