Не ви ли омръзна всеки ден по минимум пет пъти дневно да ни плашат с прословутата "предпазна клауза"? Всеки минал-заминал покрай София брюкселски чиновник, разни измислени политици, които в родната им Холандия стават само за смях или пък поредният бизнесмен измамник - всички ни плашат. Вече вия на вълк, като съгледам (а то се случва всекидневно) мрачната мутра, с която дежурният т.в. новинар бавно и мъчително огласява кой как пак подплашил непослушната българска нация с "предпазната клауза", ако... и ако до... и ако не...



Чувствам се като Цигулката



от софийския пандиз, усещам се като мизерник, когото дръглива евродепутатка е окаишила като пес, повалила го е на четири крака и току го шпори да лае и гризе със зъби други такива нещастници, и те развеждани на поводка от строги еврогосподари. То не беше притискане, не бе издевателство. Байгън! Човек трябва да е дебелокож като нилски хипопотам или мекотел като софийски правителствен чиновник, за да изтърпи потока от нравоучения, нелепи наставления и откровени подигравки, с които ни заливат големите братя. И отгоре на всичко да се кланя чинно, да си води бележки и със сериозна, дълбокомислена мутра да гъгне обещания и да реди планове как "ей-сега" ще обърнем конституцията, закона и цялата страна наопаки с главата, за да изпълним безапелационния ултиматум на поредния европеизатор. Добре, че нямат грам сговор помежду си безчетните началници на България, та повечето от исканията и идеите им взаимно се изключват и парират. Иначе България да е станала досега непоносимо място за живеене, камо ли за работа. Всеки трезвомислещ и поне донякъде запознат с прехвалената европейска реалност човек добре знае, че господата



поставят изисквания, на които сами не отговарят



и редовно хулят България за проблеми, които в собствените им страни са още по-болезнени и далеч по-далеч от решаване, отколкото у нас. Да вземем за пример най-тежкото за българския бизнес данъчно бреме - ДДС. Нашите бирници и чуждите им съветници много обичат да обясняват как трябвало да залягаме върху единната ставка, как "Европа искала" да премахнем и най-малкото данъчно облекчение, защото иначе... (ще задейства предпазната клауза и тогава ... брях, че страх). Затова е по-добре да порежем туризма, по-хубаво е да се откажем от 2 млрд. евро приходи (нищо, че текущият платежен баланс ще цъфне с още по-широка дупка, после ще наложим по-висок ДДС, за да попречим на българите да купуват вносно), отколкото да изложим на опасност светлите европейски съдбини на страната! Но



погледнете европейските конкуренти,



с които нашите хотелиери се борят за същия туристически поток. Да вземем Испания. Тамошният ДДС, на име ИВА (Impuesto sobre el Valor Anadido) има стандартна ставка 16%, т.е. 1/4 от нашата по-ниска. Има и намалена ставка от 7%, която се прилага за деликатните стоки и услуги, като новопостроени сгради, хотелски и транспортни услуги. Има и "супернамалена" ставка от 4%, с която се облагат стоките и услугите, считани за насъщно потребни: основните храни - хляб, месо, сирене; вестниците и списанията. Освободени са от ИВА медицинските услуги, образованието, културните и спортните институции, наемите на жилища. Това са принципите на облагането. Отделно има куп изключения, "паркинг ставки" и пр. Подобна е картината и във всички останали страни от съюза. То честност в тази работа няма, но поне на правните принципи за равнопоставеност на местния бизнес би трябвало да държи правителството на България и да отклонява без секунда размисъл всички европеизаторски попълзновения, чиято едничка цел е да изтласкат българските конкуренти от пазара на собствените им фирми. Кой ти гледа честност, тук говорим за опасност.



Най-опасна става несигурността,



надвиснала над България. Никога досега никоя страна не е била притискана дотам, че само 287 дни преди най-голямата промяна в българската държавност и икономика от 1947 година насам у нас да няма нито един, който да знае по какви правила ще работим на 2 януари 2007 г. Решението на еврокомисията, че ще се произнесе до края на април за датата на встъпване на България в ЕС беше достатъчно сериозно изстъпление. В София никой не рече гък. Сега се чува, че щели да отложат окончателното решение за ноември, когато щял да излезе пореден последен доклад. (За да може още 6-7 месеца да плющи връз българите камшикът на предпазната клауза.) Ако така излезе наистина, ако поне 6 месеца преди присъединяването господа комисарите и правителствата на новите ни съюзници не кажат ясно в общността ли сме на 1.1.2007 или не, тогава българското правителство само трябва да задейства въпросната предпазна клауза от наша страна. Ако няма достатъчно време за пренастройка на бизнеса, присъединяването може да причини непоправими поразии на стопанството. То е като скок с парашут. Едно е да ти се отвори парашутът на стотици метри над земята, съвсем друг е изходът, ако ти блокират сиджимката и ти разперят парашута едва на десет метра над повърхността.