Камелия Касабова е родена на 24 януари 1957 г. в София. По професия е юрист. Доктор по право, хоноруван преподавател по гражданско и търговско право в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирала е банково дело в Швейцария, банково и борсово дело в САЩ и търговско право в СУ "Св. Климент Охридски". Любопитното е, че започва професионалната си биография като репортер в правното предаване "Добър ден" на програма "Христо Ботев" на БНР. Вече втори мандат е зам.-председател на Народното събрание. Беше зам.-председател и на временната комисия, която изготви промените в конституцията. Омъжена, с едно дете.

---

- Г-жо Касабова, може ли малките камъчета в колелата на тройната коалиция - случаят "Йордан Костадинов", различните позиции за депутатския имунитет и разногласията по Административно-процесуалния кодекс - да обърнат колата?

- Действително имаше такива проблеми през изминалите седмици. Но нека обаче направим ясно разграничение между парламентарния фолклор и дълбоката прагматична логика на политическия живот. Защото участието на НДСВ в тази тристранна коалиция - независимо от негативите, които то носи на нашите симпатизанти, - е продиктувано единствено и само от основната цел пред страната ни - осъществяване на европейската ни перспектива. Не вярвам, че подобни сътресения могат да подложат на изпитание бъдещето на коалицията.

Приглушеният европейски коалиционен тон, който НДСВ налага, прави политическия ни образ не толкова релефен. Защото общественият слух все още е настроен на високите честоти на агресивното политическо говорене от последните 16 години. От началото на демокрацията политиката е фойерверк, а не разумно политическо поведение. Това води до спадане на рейтинга, но съм убедена, че то е краткотрайно състояние.

- На какво се крепи мирът между тримата партньори?

- Добре казахте мирът. Защото независимо от търсенето на ефекта, че в коалицията съществува напрежение, всъщност на високо ниво тя работи завидно и изненадващо добре. Което показва, че НДСВ успява да наложи онзи коалиционен тон на поведение, към който винаги се е стремяла. А мирът е продиктуван от стратегическата ни цел - членството в ЕС. И всички проблеми трябва да бъдат преодолени в името на тази цел.

- Това означава ли, че евентуални проблеми с навременното ни членство ще доведат до "война"?

- В никакъв случай. Това е тематична коалиция, посветена на стабилността на политическия живот и на ефективното функциониране на държавните институции. Тя не е вечна. Създадена е да обслужи основни политически цели на страната и да изпълни своя 4-годишен мандат. Никой няма да страда от раздялата.

- Защо НДСВ и БСП някак не могат да свикнат с мисълта, че ще трябва да управляват дълго заедно и все търсят конфликтни точки помежду си?

- Конфликтни точки има, но не бих казала, че ги търсим съзнателно. Струва ми се, че и трите политически сили участват в тази коалиция с ясното съзнание да изпълнят своя пълен мандат и нищо на този етап не може да постави на изпитание коалицията.

- В областта на законодателството кои бяха големите компромиси, които направи НДСВ дотук?

- Народното събрание в момента работи завидно добре, с ускорени темпове и богата законодателна програма. Тя се съгласува с партньорите по приоритети и значимост. Има различни наши предложения, които не срещнаха подкрепата на коалиционните ни партньори. От моя гледна точка най-големият компромис, който НДСВ направи, беше отказът от текстовете в проекта за конституционни промени, които предвиждаха финансова самостоятелност на общините. Това е идея, която поддържаме още от 39-ото народно събрание. Не сме се отказали от нея и ще направим всичко възможно да я реализираме на един по-късен етап, но в рамките на този парламент. Направихме този компромис, за да може конституционната промяна да се осъществи по-бързо и със съгласието на всички коалиционни партньори. Друга съществена отстъпка от наша страна беше по Административно-процесуалния кодекс и института на "мълчаливото съгласие". Знаете, че НДСВ въведе тази идея още в миналия мандат, като наложи този принцип в закона за административното регулиране и контрола върху стопанската дейност, който се оказа изключително работещ. Той притисна администрацията да се произнася в срок.

- Това ли показват вашите наблюдения?

- Да, администрацията вече не се бави с искането за издаване на определени документи и този принцип оказа дисциплиниращо въздействие. Освен че в основата му стои антикорупционният ефект, той поставя гражданина в извисено положение спрямо администрацията, която е създадена да му служи, а не той да бъде поставен на колене пред нея.

- Като вносител на предложението за "мълчаливото съгласие" в АПК как си обяснявате промяната в позицията на левицата в последния момент?

- Коалиционните ни партньори преосмислиха позицията си по този въпрос в рамките само на няколко седмици въпреки първоначалното им съгласие. Поведението на Коалиция за България донякъде е разбираемо за мен. Обаче на ДПС е малко странно. Защото те подкрепиха принципа на "мълчаливото съгласие" като наши коалиционни партньори още в миналото Народно събрание. Не знам на какво се дължи тази промяна. Чух страхове, че така ще бъде нарушена правната сигурност на трети лица. За мен обаче това звучи странно, при положение че само седмица преди това беше приет законът за Търговския регистър, който прави революция в административната реалност и е не по-малко несигурен за третите лица, отколкото принципът на "мълчаливото съгласие".

- Приемате ли аргумента на колегата ви от левицата Янаки Стоилов, който смята, че "мълчаливото съгласие" създава предпоставки за корупция?

- Не виждам основания за корупция. В европейските законодателства този принцип е въведен тъкмо като антикорупционен. Функционирането му от две години в специалния закон дава този ефект. Защото мълчаливото съгласие е построено върху идеята, че се дава свобода на гражданите при бездействие на администрацията да реализират проекта си. Докато при мълчаливия отказ се забранява всичко, което не е изрично разрешено. Забраняването на определено лице да осъществява дейност по-скоро би засилило корупционната практика. Да не говорим колко много се усложнява по-нататъшната процедура по обжалване.

- Как оценявате взаимодействието между управляващите на парламентарно ниво и по отношение на работата им по законодателството?

- Коалиционното управление е управление на компромиса. Е, да, не приеха принципа на "мълчаливото съгласие", но все пак ще има Административно-процесуален кодекс и това е хубаво. Да не забравяме, че Коалиция за България също направи свои законодателни компромиси в началото на мандата в името на крайната цел - приемането на нов Наказателно-процесуален кодекс. В миналото Народно събрание те бяха категорично против идеята, залегнала в новия НПК, но с промяна в някои текстове и компромиси от тяхна страна той стана факт.

- Смятате ли, че ръководството на парламента трябва да предприеме конкретни мерки срещу риторичния бяс на "Атака" - едно ново явление в това Народно събрание?

- Народното събрание е еманацията на демокрацията в държавата и там трябва да се изказват свободно мнения. Всичко зависи от политическата култура на хората. Моето наблюдение като заместник-председател на Народното събрание е, че тази агресивна реторика, характерна за младенческите дни на "Атака" в парламента, доста е поохладняла. Убедена съм, че те са стигнали до извода, че подобно поведение по-скоро отблъсква техните симпатизанти, отколкото им носи позитиви. След ексцесиите в първите месеци, след обидите, които се произнесоха от трибуната, те сякаш се стремят към по-овладяно политическо поведение. Не е в правомощията на председателството на Народното събрание да налага ограничения, защото това ще навреди на демокрацията. Стига, разбира се, това поведение да не излиза извън обхвата на процедурните правила и на морала.