Неприятна тема е боклукът на столицата. Направо вони. Затова всички си я подхвърлят като умряла котка - кметове, министри и граждани. През това време всички ние, като биологични същества, изхвърляме всекидневно всякакви отпадъци. Кой повече, кой по-малко, според жизнения ни стандарт. Дори и в тази смрадлива област се проявява социалното ни неравенство.

Будните жители на селищата около столицата надигат глас само като чуят противната дума "боклук", правят митинги, живи вериги и нощни стражи край запалени огньове. Крещят хорово, дирижирани от разни чевръсти политикани и природозащитници, като



забравят само да споменат,



че повечето от тях си вадят хляба в същата тази нагла и досадна София, а дечицата им учат в столичните училища и университети. Изсипват се от рано сутрин в големия град, пердашат накъдето им падне, хвърлят остатъците от закуските и обяда в кофите на "Волф" и "Диц", накрая дръпват синджирчетата на тоалетните казанчета и се прибират късно вечер по домовете си олекнали и пречистени като ангелчета. И викат хорово: А, не, не ви щем боклука! Чий боклук, бе? А вашият, дето го оставяте зад гърба си, къде да го дяваме?

Столицата е притегателно място не само за чистофайниците от околните селища. Тук идват хора от цялата страна да търсят подслон и препитание. По тази причина



жителите на столицата нараснаха двойно



Това е обясним процес за повечето столици по света, но само у нас не можем да се разберем какво означава и една друга, красива дума - солидарност. Щом животът ви е принудил да прибягвате до услугите на столицата и боклучите наравно с нас, ще поемете и вие своя дял от неприятната страна на явлението. Иначе и ние, егоистичните столичани, можем с чиста съвест да ви кажем: ами стойте си тогава във вашите чисти селца и градчета и не идвайте насам да си хвърляте отпадъците като кукувици в чуждо гнездо. Живейте си хигиенично и здравословно там, работете и учете на свеж въздух и ни оставете да се оправяме както знаем. Все ще му намерим колая. Можем да се обособим в самостоятелни квартали, това ние, българите, сме доказали откакто съществуваме, че го умеем. Така малката ни и иначе живописна страна



ще се раздели на отделни феодални княжества



Един от новите ни владетели показа в Еленския балкан, че това не са празни приказки. Когато държавата не си е на мястото, и за гражданско общество само можем да бълнуваме, всеки си присвоява правото да се разпорежда с части от малката ни родина както намери за добре. Проста работа: ще си ядеш на своята си маса и ще хвърляш боклука в собствения си двор. Или в рекичката, която тече край имението ти. Както и го вършиш, за да пищиш след това, че правителството не ти помага, когато пасторалното поточе изведнъж се превърне в буйна и мътна река и ти отнесе курника барабар с кокошките и петела.

Трудно се живее, когато от сутрин до вечер слушаш и четеш за боклука, докато вуртуозът на цигулката Максим Венгеров се старае да те пренесе в неземния свят на Моцарт и Бетовен. Ще те пренесе друг път! Ще ти се отщят и музиката, и храната, че дори и животът, който водим. Омирисваме се като некъпаните от ерата на комунизма клошари. Те поне вършат някаква полезна работа - докато всички ние хвърляме, събират малкото ценни неща, останали от бурното ни и мизерно ежедневие.

Цялата тази миризлива, многогодишна сага все можеше да се търпи, ако не ставаше дума за София, столицата на всички българи. А в същото време искаме да я направим олимпийски град, да влезем в Европейския съюз и се наредим сред белите, цивилизовани хора. Някак забравяме, че столицата е лицето на всяка държава и ако това лице е мръсно и неугледно, никого не можем да убедим, че тялото е чисто. И ще видим тогава Европа



на куково лято,



защото това лято скоро ще дойде, колкото и да ни отлага зимата и тогава така ще засмърдим, че ще си запушат носа чак в Брюксел.