Лазар Причкапов е роден на 29 февруари 1940 г. в Белица. Дипломира се в СУ "Св. Кл. Охридски", специалност "Българска филология", после учи и Академията за обществени науки в Москва. Има богата биография като комунистически функционер преди 10 ноември - секретар на комсомола в Благоевград, председател на Окръжния народен съвет, заместник завеждащ отдел "Организационен" на ЦК на БКП. Бил е и първи секретар на БКП за Софийска област. След промените не става член на БСП, търси препитание в частния бизнес. През 2002 г. е избран като независим кандидат за кмет на Благоевград, след като Костадин Паскалев влиза в правителството на БСП. Тогава социалистите безуспешно му противопоставят алтернативен конкурент. През 2003 г. отново печели кметския вот.
- Г-н Причкапов, бедствията отново удавиха някои общини. Най-голямата - София, отново е пред тежка криза с боклука. Децентрализацията така и не се осъществява. Вярно ли е впечатлението, че между местната и изпълнителната власт се нагнетява невиждано досега напрежение?
- Не можем да говорим за току-що избуяла криза. Проблемите, за които споменахте, си съществуваха и при предишни правителства. Нямам впечатление за дирижирано, провокирано от нейде напрежение. Но в интерес на истината, местната власт си остава в очакване на действия от страна на изпълнителната власт. И колкото повече се чака, толкова повече се задълбочават проблемите, които в крайна сметка се стоварват върху жителите на общините.
- Може ли това напрежение да провокира създаването на кметска партия, за която се говори напоследък?
- Чувам за такава вероятност, но държа да подчертая, че с мен никой не е разговарял. В България има предостатъчно партии. Не знам какви ще бъдат причините, ако се стигне до създаването й - дали съществуващите партии не са си свършили работата, или има някакви несъвършенства в тях... Съмнявам се в целесъобразността на нова политическа сила. Още повече че не е ясно каква ще е тя, какви ще са програмата и платформата, върху която ще стъпи. Партия на кметовете ли ще е, или партия на избирателите, които са гласували за съответния кмет. Аз например спечелих като независим кандидат, но за мен гласуваха както партийни членове, така и безпартийни. Едва ли сега те биха последвали някаква нова партия, само защото кметът е решил да отиде в нея. Може да има много сериозни аргументи за създаването на кметска партия, но аз лично нито съм ги чул, нито съм ги чел някъде.
- А ако партията обяви платформа и цели, които ви харесат, бихте ли я последвали?
- Нищо не мога да кажа, докато не видя причините за създаването й. Партия се прави само тогава, когато има поддръжници. А такива засега няма. Усещам, че някой ме избутва в определена посока, че видите ли и аз имам нещо общо с тази настроения. Пак ви повтарям - никой с мен не е разговарял. Има и нещо друго. Дълги години съм бил функционер на комунистическата партия, с което се гордея, защото съм помагал на хората. На мен за един живот една партия и една идеология ми стигат. Тепърва да влизам в други партии е малко несериозно.
- Поканен ли сте на срещата между кметовете, която Бойко Борисов свиква в София на 24 март?
- Да, имам покана, но в нея не се говори за партия. Писмото е от Бойко Борисов и мога да ви го зачета: "Уважаеми г-н Причкапов, приемете моята покана за среща и работен обяд, на които да обменим опит и идеи от всекидневната си работа и да обсъдим предизвикателствата, пред които се изправя местната власт на прага на влизането на България в ЕС".
- До кои кметове е изпратена поканата?
- Не мога да ви кажа, просто нямам информация.
- Може ли тази среща да бъде използвана, за да се поставят основите на новата партия?
- Не знам, вероятно ще се преценява на място. Аз приветствам идеята да обменим опит и идеи от взаимната ни работа, за което благодаря на г-н Борисов. Всички кметове от сутрин до вечер се занимаваме с изключително важни проблеми, които са финансово необезпечени. Но за партия никой не говори, както виждате, за нея не пише в поканата.
- Дебатът за учредяването на партия не измества ли доста по-важната тема за това какво вършат кметовете, за обещанията, които дават, но не ги изпълняват?
- Ще говоря единствено за себе си. Интересуват ме само проблемите на Благоевград. Моята партия са моите избиратели и жителите на града. Те имат конкретни надежди, които аз и моят екип трябва да оправдаем. Няма да си отклонявам вниманието и да участвам в нещо, изпълнено с едно голямо нищо.
- Споделяте ли тезата, че политическият елит е изчерпан?
- Това са поръчкови теми на хора, които вероятно не са в елита, но искат да станат част от него. Нямам нищо против такива желания, но желание само не стига. За да си елитен, се искат ред елитни качества, които за съжаление някои от хората, които съм слушал и чел, не ги притежават. За да е елитен един политик, трябва да владее инструментариума на политиката и управлението.
- Кои са хората, които ви правят такова впечатление?
- Вие ги знаете по-добре. Те са в София, не са при нас.
- Като говорим за елита, не можем да подминем "Атака". Това антиелитно движение ли е?
- Някои от изявите на лидерите на "Атака" бяха доста стряскащи. Не знам доколко народът ще харесва занапред подобни шумотевици. Но едно трябва да е ясно - никой няма право и не бива да допусне подценяване на "Атака". Формацията на Сидеров е факт, значи е следствие на нещо. И хората, от които зависят процесите в държавата, трябва да видят причините за това следствие. Защото в "Атака" има и елитни хора.
- Остана ли място в политическия живот за комунистическите формации, след като "Атака" издигна най-левия лозунг - за национализация?
- Трябва да кажат лидерите им. Аз съм безпартиен, бях изключен от комунистическа партия. С голи лозунги вече никого за нищо не може да убедиш. А хората наистина искат промяна, в добрия смисъл на думата. Очакват нещо хубаво, около което да се обединят. Но в повечето случаи това не става. Благоевград например е 100 хиляден град. Партиите, които искат да ми помогнат, са добре дошли. Но само с надприказване и празнословия, както се случва на практика, нищо не се получава.
- Управлявате вече по време на второ правителство. Сегашното или миналото е по-отворено към проблемите на местната власт?
- Аз съм най-обикновен кмет и не мога да давам оценка на правителството. Това е работа на Народното събрание и президента. Но на нас кметовете и при миналото, и при сегашното правителство не ни е известен инструментариумът, с който действа изпълнителната власт. Отговорността за всички обещания, които са правени от правителствата, се носи от самите тях. Това трябва да се знае, защото хора после идват и питат нас.
- И при настоящото ли правителство едно се обещава, а друго се изпълнява?
- Няма нужда да го казвам аз, те самите го признават. Преди изборите лесно се обещава на едро. Когато обаче властта е в ръцете ти, се преценява по друг начин. Според мен не е толкова фатално, че обещанията не се изпълняват. Наистина възникват обективни и субективни причини. Грешно е обаче да не се обяснява защо. Редно е да се казва: "Има такива и такива проблеми, еди-какви си пречки." И да се посочва кога ще се изпълнят обещанията. Общите приказки не са най-добрият другар.
- Добро ли е взаимодействието на общините в рамките на НСОРБ?
- През последните 1.5 - 2 години настъпи положителна промяна. Централното ръководство започна да излиза от летаргията и самодоволството, че то управлява общините. Местното самоуправление не търпи измислени герои. Сега вече наистина започват да се полагат усилия по отношение на децентрализацията, финансовите проблеми, законотворчеството. Аз съм твърдо зад тях.
- В момента всички кметове очакват с интерес новия закон за защита на населението при бедствия. Кое е основното, което трябва да залегне в него?
- Най-добре могат да се произнесат в Министерския съвет. Но там трябва да знаят, че независимо дали ни се предоставят пари или не, организацията по противодействието ще я правим ние. Би трябвало всеки кмет да е наясно предварително, че разполага с определена сума, която ще се използва специално при бедствени ситуации. Ако няма кризи, дай боже, парите ще останат. Едва ли в България има по-виновни хора от кметовете - винаги и за всичко ни търсят нас, все до нас опира всичко. В това няма нищо лошо, но можем да действаме само ако имаме осигурени финанси и техника. А ако изпреварваме бурята и вземаме превантивни мерки, средствата, които ще ни коства противодействието на бедствията, ще са доста по-малко.
- Парите за покриване на щетите не стигат, а Емел Етем обвини кметовете, че преувеличават, за да издействат повече. Как следва да се решат недоразуменията?
- Единствено чрез оценка на място, и то от специалисти, които наистина си разбират от работата. А не да ни карат да пишем писма, с които да обосноваваме пораженията, а "отгоре" да ни убеждават от дистанция, че преувеличаваме. Властта трябва да е при народа, а народът не е само в София.
|
|