Първосигналният патриотизъм е много полезен поради две основни причини. Първо, представлява чудесна възможност за бедните, онеправданите и нещастните да дадат воля на гнева си и поне за няколко часа да се почувстват силни и значими. За целта се организират шоу-спектакли с много ефекти и вдъхновени оратори. Множеството развява знамена и портрети на любимите си лидери, призовавайки ги (не знамената, а лидерите) да възстановят справедливостта. Водачите се кълнат, че точно това е и тяхното съкровено желание, че заспиват и се събуждат с мисълта за неизбежния страшен съд за грабителите, експлоататорите и националните предатели.

Втората причина, която прави ураджийския патриотизъм много удобен за пропагандаторите му, не е толкова емоционална. Тя си е съвсем материална и съответно доста по-близка до сърцата на боговдъхновените патриоти. Заради нея те са готови да изтърпят неособено приятните прегръдки и слюнчестите целувки на онеправданите си фенове. Става дума за това, че когато успееш да вкараш патриотичните лозунги в икономическата сфера, освен любовта на масите (която за жалост не носи финансов ресурс/, можеш да получиш и доста прилично материално стимулиране. За да го спечелиш, е необходимо да извършиш определени действия, които да внушат на обществото идеята, че чуждестранните инвеститори са долни мръсници, чиято цел е да съсипят от експлоатация честните трудещи се, докато българските им колеги са възвишени патриоти, които нямат друго желание освен подобряването на жизнения стандарт на пролетариата. Какъв е изводът от подобно сравнение? Елементарен - изгонваме жестоките чужди експлоататори и фаворизираме капиталистите сънародници. Правим това, не защото априори мразим чужденците, а защото мечтаният добър живот на народа ще дойде само тогава, когато икономиката се контролира от богатите българи-филантропи.



Може би тези разсъждения ви се струват безумни



и смятате, че никоя уважаваща себе си политическа сила не би защитавала подобни схващания? Грешите. Има такава партия, както се изразяваше Владимир Илич Ленин. И както личи от социологическите проучвания, тя вече е втора политическа сила. Нищо чудно, ако продължи да развива описаните по-горе разсъждения, да стане и първа. Проблемът, разбира се, не е в партията "Атака", чиято дейност със сигурност ще предизвиква все по-силния интерес на психопатолозите. Проблемът е, че и други партии изразяват подобни възгледи. Спомнете си така и не случилата се приватизация на "Булгартабак". Спомнете си раздиращите сърцата вопли на защитниците на българския интерес, които твърдяха, че продажбата на компанията ще загроби тютюневия отрасъл и ще обрече на глад и мизерия стотици хиляди сънародници.

В такива случаи чуждите инвеститори си тръгват и понеже в природата и в икономиката празни места няма, на тяхно място



ще се появят "национално-отговорни" български бизнесмени



И понеже въпросните бизнесмени наистина са отговорни, те ще намерят начин да се отблагодарят подобаващо на патриотично настроените политици.

Сега нали разбирате защо е толкова хубаво да си родолюбец? А някои хора продължават да умуват върху причините, довели до настоящия разцвет на патриотизма. Че как няма да има разцвет, при положение че защитата на родолюбиви каузи е толкова добре заплатена! Просто в България има немалко богати хора, които са готови да възнаградят всеки политик, а и всяка партия, които работят за техния интерес. Става дума, естествено, за много по-сериозни инвестиции от финансирането на поредния национал-популистки хепънинг.

Ето защо съветвам всеки, който иска да направи добри пари за кратък период от време, вместо да се занимава с разпространението на наркотици, да се насочи към политическа кариера в родолюбивия й вариант. Наркотиците са високорисков бизнес, пък и има опасност да се пристрастиш. А ако станеш политик-патриот, хем ще имаш достатъчно пари, хем масите ще те обичат. Какво по-хубаво от това!