Преводачката Златка П. ми показа последния обзор на балканската преса, който тя в края на всяка седмица изготвя за една неправителствена организация. Решила, че ще ми бъде интересно как някои съседи откликват на поредното водно злополучие в България. Защото в българските информационни средства могат да се срещнат предимно съобщения как в нивята край Одрин агите събират шарани от нашите язовири и гледат на север за още. Пък не било, излиза, съвсем така...
Обзорът се оказа обемист. Доколкото в медиите на полуострова отдавна се трудят професионалисти, събитията са обхванати и проследени доста пълно. Разглежда се картината на потопа и в съседните страни, както и връзката с Централна Европа, където също се топят снегове. И, разбира се, нюансите...
Наистина: за пороите, за пробитите диги и за свлачищата от вестниците на съседите може да се научи почти всичко, което и от българските. Малко предозирано, но пък съвсем обяснимо: новините в района не са толкова много. Ето, като умря Милошевич - и водната тема засъхна. То вярно, че и дъждът спря, но все пак...
Наистина: някои издания разказват за нещастието приповдигнато, почти сладострастно. Едва ли не с намек, че българите най-сетне са си получили заслуженото. И това не учудва: комплексите са жилаво нещо, а злорадството е една от тъмните енергии на самоутвърждаването, поне на Балканите.
Наистина: има гласове, че за тези мътни талази, рукнали надолу по картата, България е и виновна, и отговорна и традиционно подла и коварна. Ако се съберат парченцата подобни подмятания, заседнали в информационните филтри от средата на март, вероятно ще се подреди пъзелът на тайния български замисъл да бъдат удавени цветущите територии на юг от границата.
Веднага разгадало този български кроеж чуждо посолство в София връчило демарш във външното ни министерство: незабавно да се "ограничат" водите на Арда и Марица. От министерството не потвърждават, но и не отричат съобщението. (Дори когато подобни предупреждения се коментират, макар и под сурдинка, традиционно се използва евфемизмът "една съседна страна".) Негласно се приема, че България трябва да "внимава".
На Балканите само България внимава...
Коментарите на чуждите вестници са доста остри. Имат наводнени земеделски земи, отнесени къщи и мостове, издавен добитък. Българите не спират дъжда, изпускат язовири и се разсейват за водните количества, които напират към границата. Ако се подредят тези текстове, добива се впечатление за някакво дирижирано бедствие, което някой тук е замислил, насъскал и после натирил на юг да руши и да потопява. Само за някои по-информирани читатели зад тази кампания прозират интереси около замразените хидроенергийни проекти покрай границата, които не напредват заради откровено неизгодните си условия.
Подобна кампания се помни (макар и с обратен знак) от времето, когато страната ни се реши да задържи малко питейна вода за столицата си и когато "една съседна страна" мобилизира посолства и плати на природозащитници да се противопоставят, защото интересът й да получи и тези води бил накърнен. Имала права над тях, те били изконно нейни. Сега, когато "нейните" води текат на воля към нея, тя отново бурно протестира срещу лошия съсед. Човек би могъл да помисли, че на Балканите дори реките текат назад.
Или поне реката на отношенията между държавите
Странната традиция да се възлагат собствените проблеми на съседа и да се изпълняват собствени планове основно на чужд гръб ни облъхва отново. Не че нещо страшно ще произлезе от това и този път, но все пак... Историята помни какви ужасии и неправди са се забърквали и разигравали тук от нелепи подмятания, банални съседски клевети и чиста дезинформация. Големият потърпевш винаги е била България. И - виновник, естествено. Виновник - за всички случаи на живота и политиката. Виновник пред скоби.
Всъщност през последния век на този кръстопът силата и влиянието са били функция преди всичко на пропагандната ловкост и умението да пласираш в Европа образа на ужасния съсед. Рефлексът да се вае този образ при всеки удобен случай не е изчезнал, нито е изгубил традиционното си предназначение. Абсурдните аргументи май не са отпаднали като художествено средство и днес изглежда, че българите умишлено потопяват държавата си, само за да напакостят на комшията. Ние си мислим, че такива бълнувания не хващат вяра, но кой знае?
След поражението през Първата световна война френски офицери от окупационните части изумени пишат до семействата си, че българите имат църкви и училища, бани и кинематограф. Някои от тези писма попадат в парижките вестници и правителството на "една съседна държава" нарежда на посланика си да връчи демарш за прекратяването на подобни публикации, тъй като това може да отслаби претенциите й пред сключването на мирния договор. Защото образът ни на един народ извън цивилизацията е създаден именно с парите на тази държава. Това обяснява и заблудата на простодушните сенегалци от същите окупационни войски, които не смеят да излизат сами по улиците на българските градове, защото са предупредени, че ще бъдат... изядени(!)
Излиза, че и днес, при невинни и кратковременни пропуквания на лакировката в балканското съжителство, образът на ужасния съсед възкръсва. В медиите, в съзнанието, в... пропагандата. Изглежда несериозно и нелепо, но се случва. А което се случва - съществува. Виновник пред скоби - за някого в това все още има хляб...
|
|